Последна промяна:
13.03.2011 21:57

Триадицкий епископ Фотий

Да благодарим на Господа, възлюбени, че ни удостои и тази година да застанем на прага на светия и велик пост. Постът е велик, т. е. голям, продължителен по времетраене и свят; свят в следния смисъл – от една страна, времето на поста е време, което ние с вас следва, според силите си, възможностите си да посветим на Бога и така по-усърдно сами себе си да посветим на Господа. От друга страна, постът е свят и в смисъл, че той е време, в което сме призовани да се освещаваме с възможното за нас най-голямо усърдие, – да се освещаваме, като духовно се отрезвим, като положим усилия да поемем по пътя, който води към едничкото потребно в този свят – приближаване към Господа и единение с Него. Освещаваме се във времето на поста, като по-често се приобщаваме и с благодатта на светите Тайнства, особено на Тайнствата покаяние и причащение.

И ето, на прага на поста, както винаги, нашата майка, Църквата, ни призовава взаимно да се опростим. Какво означава да простиш? Неведнъж е ставало реч за това, ала нека сега си припомним отново и отново какво означава това да простиш. На всички ви е известна, възлюбени, Христовата притча за слугата длъжник, който дължал на своя цар 10 000 таланта, но се примолил усърдно да му бъде опростен този дълг и царят му простил; а незабавно подир това същият този слуга срещнал свой длъжник, който му дължал 100 динария – съвсем-съвсем дребна сума за онова време, и въпреки че длъжникът от сърце молил заимодавеца да му прости, този слуга, който току-що се бил удостоил с голяма милост, не проявил милост, а обратно – искал докрай да получи своето. И как завършва притчата? Когато другари на нещастния длъжник съобщили на царя за случилото се, той повикал слугата, на когото бил опростил дълга и му рекъл: „Рабе лукави, аз ти простих целия оня дълг, защото ми се примоли. Не трябваше ли и ти да се смилиш над другаря си, както аз се смилих над тебе?” (Мат. 18:32-33). И слугата, по думите на Спасителя, бил хвърлен в тъмница, докато не изплати целия си дълг. И завършва Христос Господ притчата с думите: „Тъй и Моят Отец небесен ще стори с вас, ако всеки от вас не прости от сърце на брата си прегрешенията му” (ст. 35).  

Какво означава да простиш от сърце? Това не означава да простиш на някого, който те е обидил, който ти е сторил някакво зло, в мигновен порив на благородно чувство. Съвсем пък не означава да изпълниш по традиция обичая, като се поклониш и попросиш с две думи прошка. Съвсем не означава изпълняването на един битов или църковен обичай външно. Да простиш истински означава да очистиш сърцето си от всеки неприязнен помисъл, дори да се стремиш да го очистиш от последните следи, които една скрита утайка може да остави в него, в сърцето ти, – утайка на недоброжелателност, утайка на неприемане, утайка на лошо чувство към ближния. Ето как сме призовани да прощаваме ние, християните. За нас, обаче, това е трудно и дори, може би, някой ще си каже, едва ли изпълнимо. Заблуждаваме се, че е така.

Впрочем то е наистина така, ако нашето съзнание, ако ние самите с ум и сърце не сме проумели, че никога не можем да простим истински на ближните си, ако изхождаме в отношението си към тях от позицията „аз и другият”. А ние, възлюбени, с вас всеки миг и всеки час имаме това съзнание и това самосъзнание: „аз и Бог”, „аз и другият, ближният”. „Да простя? Добре, ще простя, но отвътре се надига нещо, което ми пречи, което е много мощно и силно, с този човек аз така и така да се разбера не мога, той ми е причинил това и онова” – и този глас е дълбоко вкоренен в нас, той е мощен и често пъти заглушава порива простодушно, чистосърдечно да простим. Но тази нагласа, – а от нея няма нищо по-естествено за съвременния човек, за грехопадналия човек: „аз и другите”, „аз и Бог” – тя е в дълбочина погрешна. Ако ние се стремим да бъдем християни на дело, по същество, би следвало да се стремим да придобием една друга нагласа: „Бог и аз”, „ближният и аз”. Вие виждате, това е една съвсем противоположна нагласа като дълбоко умонастроение, като дълбоко и трайно разположение на сърцето. Спомнете си в Стария Завет, когато Господ призовавал Авраама: „Аврааме, Аврааме!” – „Ето ме, Господи!” (срв. Бит. 22:1). В това „ето ме, Господи” праотецът влага цялата си готовност да чуе онова, което Господ ще му каже и да го изпълни. В истински светите люде богосъзнанието предшествува самосъзнанието. „Аврааме, Аврааме!” – „Ето ме, Господи!” Или откликът на хилядите слушатели на първата апостолска проповед в Иерусалим: „Мъже братя, какво да направим, за да се спасим?” (срв. Деян. 2:37). Чрез този отклик, чрез тия слова се изразява какво? – Вяра, пълно доверие, пълна готовност да се извърши всичко онова, което Господ би поискал от нас.

„Бог и аз”, „ближните и аз”... От гледище на едно такова съзнание при трудност с човек, при конфликт гласът „да не би аз да смутя ближния”, „да не би да му причинявам аз зло” става водещ и по-силен от обратния глас, от обратното мълниеносно усещане, с което реагират самостта, самолюбието ни: „Аха, той спрямо мен така...” Ето към какво ни зове Господ нас, християните, възлюбени, и мисля, че от тази гледна точка ние всички- щом я чуем и особено ако я възприемем - не можем всички ние да не усетим, че християнският дух в нас, ако изобщо го има, е съвсем-съвсем слаб, съвсем крехък и най-малкият противен вятър е достатъчен, за да го отнесе и да останем такива, каквито сме - със стария човек и с неговите страсти и похоти, с проявите – ще обобщя с една дума – на грехопадналата човешка природа.

И тъй, пред нас с вас е попрището на светия и велик пост – благословено време, свято време, освещаващо време. Нека да не го пропилеем, нека да се постараем да видим себе си в светлината на словото Божие, в светлината на учението на светите отци, да видим себе си с покаен поглед, с безкористен и чист поглед, обърнат към нас самите, та да се очисти този поглед и спрямо ближните ни, та да можем наистина от сърце да простим не еднократно, а винаги да прощаваме прегрешенията им спрямо нас. И така, предстои ни четиридесетдневен път. Да го изминем наистина с полза за душите си и да помолим нашия Спасител да ни удостои така, както сега прекрачваме прага на великия пост, след завършека му, да се поклоним на Неговите спасителни страдания и на славното Му възкресение. Амин.