Какъв словесен венец да поднесем, възлюбени, на нашия духовен отец, на небесния ни покровител преп. Иоан Рилски Чудотворец? Ще можем ли да съберем поне ръкойка зрели класове, поне китка цветя от запустялата духовна нива на отечеството ни?

Където и да погледнем из улиците, площадите, учи?лищата, университетите, дори храмовете, навред ще срещнем запустение. Е, тук-таме, може би ще се натъкнем на опит да бъдат поднесени на св. Иоан изкуствени цветя. Да бъдат поднесени слова без дух, благообразни, хвалебни слова, ала духовно мъртви. Възвишени наглед слова, ала лишени от дух и истина. Ще приеме ли св. Иван словесен венец от изкуствени цветя? Не, разбира се. Той ще пролее сълзи за тия, които се опитват да му поднесат такъв венец, ала не ще приеме самия венец, не ще го приеме не за друго, а защото души, които поднасят изкуствени цветя, са всъщност много далеч от тогова, на когото се опитват да поднесат такава хвала, такава похвала, такъв словесен венец...

Наистина живеем във време на духовно запустение. Ала кое ли време от човешката история не се е отличавало с прояви на духовно запустение? Обширни, дори необозрими са човешките пространства на духовна пустош. Още в деветнадесетото столетие руският Златоуст - Херсонският архиепископ Инокентий казва: „Ако твоето християнство не е станало твой живот, ако вярата ти се състои в думи, поклони и преходни чувства, то да знаеш - ти не се отличаваш много от юдеи и елини. Христос спасява всички, когато влезе в сърцето, когато стане начало на целия ни живот и на всичките ни действия.”

Никакви изкуствени цветя, никакво фасадно християнство, никакво в крайна сметка лицемерие не ще ни направи Христови, не ще ни направи годни да възхвалим и нашия покровител, нашия роден небожител, нашия духовен отец и закрилник св. Иоан Рилски.

Скръбно е, когато вредом се натъкваш на едно външно поведение, на лицемерие и не можеш да зърнеш Христов дух у людете. Не можеш да зърнеш няколко стърка зрели духовни класове, не можеш да видиш поне китка красиви духовни цветя. Ала такова е времето, в което живеем. И пак, със своя проницателен взор Достоевски бе видял много точно разтляващия дух на безбожието, прикриващо се с плаща на лицемерието. Той казва: „Когато човек няма Бога в душата си, с това е и страшен, че идва с Божието име на уста.” Ето в какви дни живеем, ето сред каква пустош духовна живеем. Но нека се запитаме честно, не сме ли и ние част от тази пустош? Ние говорим за нея и когато говорим за нея, сякаш недвусмислено, категорично се разграничаваме от нея. Т.е. ние не сме духовно пусти, а сипем изобличителни слова по отношение на духовното запустение. Така ли е обаче? Какво свидетелствува съвестта ни? Ето го и водораздела, възлюбени, тук е водоразделът. Какви сме ние с вас и част от какво сме? Какво можем ние да поднесем на св. Иван? Можем ли да поднесем плода на духа? Чухме в днешното апостолско четиво в какво се изразява той: любов, мир, радост, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание (Гал. 5:22-23). Можем ли такъв духовен плод да принесем? Ако принесем, ако можем да принесем такъв духовен плод, да, ние ще имаме духовно-нравствено право да кажем: „Не, ние не сме част от духовното запустение.” Ала можем ли, наистина? Ако отговорът е „не”, то ние можем да сторим нещо друго и никой не ще ни попречи, освен пак ние самите. Ние можем да открием пред св. Иван искрено и смирено своите злострадни рани, своята духовна проказа и да му кажем: „Ние нямаме какво друго да ти дадем. Ето – това сме ние. Уви – това сме. Но не искаме да бъдем това. Не искаме да живеем далеч от Христа и от теб. Не искаме да бъдем лицемери, не искаме да бъдем с опустошени юдейски, елински, езически и - каквито щете други - души, а с лицемерна християнска външност. Не искаме.” - Това ние с вас можем да дадем. Стига да пожелаем с цялото си сърце да го сторим. И тогава за нас грейва лъчът на надеждата. Грейва лъчът на надеждата, че независимо от времената, в които живеем, независимо от ширещото се зло, независимо от вакханалията на греха, ние можем да бъдем Христови. И ние можем да бъдем чеда на св. Иван Рилски. Благослови ни, преподобни отче Иоане, и ни помогни да положим начало на християнски живот, на живот в Христа Иисуса, нашия Господ и Спасител, Който е благословен сега и всякога, и във вечни векове! Амин.