Проповед в Неделя 21 след Петседетница

Днес, възлюбени, ние с вас чухме Христовата притча за сеяча. Отново и отново тази Христова притча ни напомня какъв следва да бъде животът ни, за да можем да принесем духовен плод, да можем да сме и да бъдем християни, да можем по милостта Божия и чрез благодатта Господня да се спасим!

Забележете милосърдието на нашия Господ - колко неизмеримо дълбоко е. Господ Иисус Христос сее в човешките души словото Божие, сее го неуморно заради нас, човеците и заради нашето спасение, сее го от любов към нас, сее го, защото Той желае всички ние да се спасим.

Като Всезнаещ Бог Той знае, че три четвърти от това семе, което Той сее, ще погине, не ще даде плод… Сам Господ казва, че семето, което пада край пътя, означава, че попада у люде, които не откликват на Божия зов за спасение, които пренебрегват словото на Живия Бог; идва дяволът – начаса грабва семето на словото Божие от сърцата им, за да не би да се обърнат и да се спасят. Или както казва евангелист Марк, птиците небесни идват и изкълвават това семе, което е паднало край пътя (срв. Марк. 4:4). Други семена падат на камениста почва и скоро поникват, но бързо биват попарени от слънцето, понеже нямат корен Т.е. някои откликват спонтанно на словото Божие, искрено, ала плитко-плитко, повърхностно и във време на изпитание, на изкушение, на трудности – отстъпват. По някой път тези изпитания се състоят тъкмо в туй - Господ чрез тях ни подканя, зове ни да се задълбочим в истините на Неговото слово, та то да стане водач в живота ни, да стане по-дълбоко достояние на нас самите, за да можем ние да живеем според него с Божията помощ. Ала, усетят ли такива люде, че от тях се иска да променя?т живота си, те се отдръпват тутакси.

Спомнете си - дори Ирод, който хвърлил Св. Йоан Кръстител в тъмница, заради туй че Св. Йоан праведно го изобличавал, изобличавал го за това, че не може да води братовата си жена, и въпреки това Ирод слушал наставления на Св. Йоан Кръстител „с приятност“ (Марк. 6:20), т.е. нещо вътре в сърцето му заговаряло, когато слушал благодатните слова на Кръстителя. Обаче всички ние знаем кое взема връх в душата на Ирод. Когато дъщерята на Иродиада танцувала, угодила на Ирод, на сътрапезниците му и той й обещал всичко - дори до половината си царство, тя му поискала главата на Йоан Кръстител и Ирод не намерил нравствени сили да се откаже от клетвата си. Безумието, сластолюбието, с една дума - грехът, надделели у него. Така става с мнозина – уви!

Що се отнася до семето, което паднало сред тръни - то, опасявам се, възлюбени, че в тази категория попадаме ние с вас... Какво означава попадането на семето сред тръни? Сам Господ Иисус Христос ни обяснява: това са тия, които се задавят , т.е. задушават, от какво? – от грижи, богатство и светски наслади. И тръните задушават семето и то не може да даде плод... Ето ние сме дошли в храма, помолихме се заедно и, слава Богу; предстои ни да излезем. Дали ще ни задушат грижите, стремежът да устро?им по-добре живота си тук на земята и стремежът към светски наслади, удоволствия? Дали тези неща не ще задушат семето на словото Божие във сърцата ни? Ето и сега, и по време на светата Литургия, Господ ся в сърцето на всеки един от нас. Ще съумеем ли да запазим посятото или излизаме от храма, връщаме се в света - и какво? - като всички останали. Как, то нима е възможно цял ден да мисля за духовни неща?! - О! Ако имаме това съзнание, ние с вас не сме престъпили прага на християнския живот, защото какво казва Господ? Кое семе принася плод? – Това, което попада на добра почва. Т.е. приемат го повярвалите и принасят плод в чисто и добро сърце (срв. Лука 8:15). В чисто и добро сърце, забележете, те пазят в чисто и добро сърце словото, семето на словото Божие навсякъде, където и да се намират, с когото и да общуват, в каквито и обстоятелства да се намират, каквито и изпитания да ги спохождат, те пазят свято семето на словото Божие и тогава то дава плод. А кой е този плод? - Ясно: спасението ни в Христа Иисуса, възраждането и укрепването на новия човек.

Тъй че, ако ние смятаме, че задължение на християнина е – ами какво? – да, да дойде в църква, да се помоли, да запали свещи, да прочете молитви сутрин, вечер... и още какво? – и с това някак нещата се изчерпват… Уверявам ви, ние не сме прекрачили прага на християнския живот, защото ако човек не се реши с чисто и добро сърце да приеме в себе си словото Божие и то да бъде най-голямото му съкровище, то да бъде смисълът, целта на най-високите му стремежи, на целия му живот, то тогава ние с вас просто не сме християни и не сме следовници на Христа по същество и на дело, а просто, ей така, мислим, че сме такива, смятаме, че сме такива.

Та ето, не само казаното в тази Христова притча - всяка дума на Спасителя в Светото Евангелие е обърната към мен, към теб, към всички ни, към нашата съвест, към нашето сърце. Господ ни зове да бъдем Негови чеда. Ако ние обикнем Спасителя, обикнем вярата, обикнем Него – Извора на нашата вяра, Извора на истината, Живия Бог, Богочовека Христос, то тогава и нашето мислене, и нашите чувства ще бъдат други. То тогава от съвсем-съвсем мъничък опит ще вкусим онова, което св. ап. Павел е придобил в пълнота и казва, както чухме днес от апостолските слова: “вече не аз живея  , а Христос живее в мене“ (Гал. 2:20). Тогава ние ще разберем думите на св. ап. Павел, ще ги разберем с ум и сърце опитно, поне донякъде, поне мъничко ще  разберем какво означава „непрестанно се молете“ (1 Сол. 5:17). Тогава ние ще разберем и какво означава покаяние като начин на живот, а не просто като нещо, което става определен брой пъти в годината – „отивам там, готвя се по книжката, пиша-пиша, правя списък на греховете: едно, второ, трето, отивам – казвам, сега отецът ми прощава, ми,това е… какво друго да е?” — Това е тайнство Изповед, това е венецът на покаянието, в това тайнство Господ ни прощава греховете, но светите отци ни учат, че покаянието е просто начин на живот, съкрушение на сърцето, съзнание, че сме грешни пред Господа!

Вижте, когато човек обича някого, той често мисли за него, ние знаем много добре от тъжен личен опит, когато много близък и обичан човек се спомине, тогава ние дори не можем - дори да искаме - не можем да откъснем мисълта си от него, то напира от сърцето… Ето така е и в духовния живот. Ако по подобен начин, ако човек обикне Господа, съвсем естествено става от определен момент нататък сърцето да се стреми към Него, да се стреми към молитва, умът да Го помни. Трудно е в началото. А е трудно, защото се съпротивлява старият според предишното живеене човек, съпротивлява се този вътрешен наш неприятел, който желае да живее - как?- желае да живее в охолство, в богатство, по-приятни са му даже светските грижи, отколкото всеки духовен труд , желае да живее сред светски удоволствия, наслади, да му е хубаво, да му е добре, така, както желаят да живеят почти всички съвременни люде.

Та виждате, нека да не мислим, че щом сме дошли тук – пък и дали го правим дори и това редовно, и дали по някой път по неуважителни, маловажни причини не идваме и да се помолим?! – та, да не мислим, че щом сме дошли в храма, то ние сме сякаш изпълнили някакъв дълг към Господа и сега имаме право вече да се отпуснем и да сме като всички други. Това е религията. – Какво искате сега да кажете? Какво повече от това? — Ако разсъждаваме по този начин, нашият начин на мислене не е християнски!

И тъй, Господ обича всички ни, Господ желае спасението на всички ни, Господ по непостижим за нас начин се грижи за спасението на нашите души. Той ни призовава – чрез обстоятелства, чрез изпитания, а и чрез утешение, чрез среща с люде, които могат, които ни казват нещо полезно, чрез среща с люде, общението с които някак-си вътрешно просветлява, прави духовните истини по-достъпни за нас. Наистина непостижими са Божиите пътища, пътищата на Божия промисъл за нашето спасение. И както ни учи св. ап. Павел, да се носим смирено (срв. Рим. 12:16), да се стремим не само да отчупваме по някой бодил от тръните, които задушават семето на словото Божие в сърцето ни, а да умоляваме Господа, и да се стремим с Негова помощ да ги изтръгнем от корен, защото инак те  наистина могат да задушат семето на словото Божие и то да не даде плод в сърцата ни.

По молитвите на Пречистата Божия Майка, на Която е посветен този храм, по молитвите на св. свещеномъченик Йеротей, първия Атински епископ, чиято памет празнуваме днес, Господ да ни просвети, да ни укрепи, та да прогледнем, да се проясни взорът на ума ни, да укрепне волята ни, да се смекчи сърцето ни, та и ние с вас според силите си, с помощта на Божията благодат да принесем плод на спасение. Амин.