Проповед на Велика Събота

Във втората молитва преди сън към Господ Иисус Христос, съставена от св. Антиох, четем следното прошение: “... запази мисълта ми с твоето смирение...”. Смирението на Богочовека. Неизмеримото смирение на Всемогъщия. С тази разтърсваща тайна, възлюбени, е проникнат днешният велик и свят ден. Тази тайна е много по-дълбока от последните предели, до които може да се спусне човешката мисъл. Много по-дълбока е от последния предел, който може да достигне усетливостта на човешкото сърце. Въплътеният Бог Слово, Творецът на всичко видимо и невидимо лежи с тялото Си бездиханен в гроба, за да вложи в нас дух на живот, на истински живот, на живот вечен. Претърпя мъки, пое върху си всичките ни грехове, вкуси кръстна смърт, за да ни изцери от греха, да ни възроди, да ни направи богове по благодат. Разтърсващо и непостижимо е смирението на Бога. Разтърсващо и непостижимо, така както е непостижимо неговото всемогъщество. Искра от това смирение може да изпепели корена на греха у нас. Една едниствена искра. Но при едно условие - ако възлюбим Христа, като спазваме заповедите Му, като имаме Неговите мисли, както ни учи св. ап. Павел. А това е труд за цял живот.

Когато слушаме тия думи, ние можем много мъчно да ги отнесем към себе си, към своите разбирания, към живота си. Ако честно се вгледаме навътре в самите нас, то ясно ще усетим, че животът ни е много далеч от това, за което сега иде реч. И дори тези думи, възвишени, силни, се оказват за нас някак далечни, високи, недостижими. Ала това са думи на Живия Бог, това са истини, които Църквата ни възвестява не просто, за да ги знаем, а за да ги въплъщаваме в живота си, за да живеем според тях, да ги усвояваме на дело - не само с ума си, а цялостно, с личността си, с цялото си същество. И ако ние придобием решимост да сторим това, без да се вслушваме в нашепването на стария според предишното живеене човек, т. е. без да се вслушване в гласа на нашата самост, на нашето чуство за самодостатъчност, на нашето себелюбие, ако ние сторим това, придобием тази решимост, ако щете - придобием тази смелост и започнем да се опитваме да водим такъв живот, да, ние ще почувстваме още при първите крачки трудността, но от опит ще се убедим в едно - че такъв живот не е невъзможен.

Такъв живот, за какъвто сега бегло говорим, съвсем не означава, че след определени усилия - т. е. аз живея така, полагам определени усилия, спазвам заповедите, сам отчитам последиците в това отношение - ние ще установим, че моята любов към Христа и ближните е нараснала. Не, духовният живот не се подчинява на такава логика, на такъв начин на мислене и на възприемане на това, което става в самите нас.

Ако ние се опитаме да живеем според Христовите заповеди, ние ще изпитаме, от една страна, трудността и невъзможността със свои собствени сили да живеем така, спазвайки тия заповеди, а от друга страна, ние ще усетим Божията благодатна помощ, която ни помага да видим по-дълбоко и да виждаме все по-дълбоко повредата си от греха. Това знание не води до отчаяние, това знание не води до обезсърчаване. То може да доведе до униние, до обезсърчаване, до нежелание да живеем по този начин, ако гледаме на всичко това с очите на нашата гордост и самост. Обратно, ако ние поемем подир Христа, ако жадуваме в душата ни да попадне поне искра от Неговото смирение, тогава ние ще започнем по нов, непознат дотогава начин, да възприемаме отношението си към Бога, отношението си съм ближния, отношението към самите себе си. Ще започнем по нов начин да оценяваме живота си и това, което става в нас. Т. е. ще започнем да гледаме на всичко това през Христовия взор, с Христовите очи, в светлината на светото Евангелие. Тогава от опит ще усетим към какво ни зове нашият Спасител. Без това опитно знание ние никога не ще разберем какво е това да бъдеш християнин на дело, действително. Тогава ние ще можем да преодолеем това мъчително раздвоение между  нашия напълно светски или, с една дума, полухристиянски, а често и нехристиянски живот, раздвоение между този живот, и между едно, ако не съвсем, то пак, полу, теоретично християнко съзнание. Започнем ли да вървим подир Христа, придобием ли решимост да не слушаме гласа на себелюбието, гордостта и на всичко това, което ни центрира около нас самите, в нас самите, доверим ли се истински на Спасителя, тогава ние ще започнем да се променяме действително, ще започнем да придобиваме Христовото смирение. Ще усетим, ако щете, в началото неговия полъх, а и той е достатъчен, за да започне у нас процес на възраждане, на обновление.

Нека си пожелаем в този велик и свят ден Христовото смирение да огражда и пази мислите и чувствата ни. Да ни просвети, да ни обнови, да ни възкреси за нов живот, та да бъдем наистина Христови и сега, и всякога, и в безкрайността на бъдещия век! Амин.