Последна промяна:
05.01.2011 0:27

Триадицкий Епископ Фотий

По думите на старозаветния пророк Захария, възлюбени, Царят Израилев иде кротък, възседнал на ослица и осле – син на подяремница. - "Кажете на дъщерята Сионова: ето, твоят Цар иде при тебе кротък, възседнал ослица и осле, син на подяремница". (Мат. 21:5)  “Ликувай от радост, дъще Сионова, тържествувай, дъще Иерусалимова: ето, твоят Цар иде при тебе, праведен и спасяващ, кротък, възседнал на ослица и на младо осле, син на подяремница.” (Зах. 9:9) Иде Царят Израилев – не за земно величие и блясък, но иде кротък. Иде – не за да донесе политическа свобода и земно добруване за своя народ, а иде – както бе казал на учениците си – да бъде предаден на първосвещениците, на книжниците, а сетне и на езичниците. Иде – да бъде бичуван, оплют, убит... Иде, за да възкръсне на третия ден подир смъртта си и да дари на своите люде живот вечен. Ето такъв Цар, възлюбени, влиза днес в Йерусалим! Ала дори Неговите ученици все още не узнавали във лицето на своя Учител Кроткия Цар Израилев. И двама от тях – апостолите Иаков и Иоан – Го помолили да седнат при Него – единият отдясно, а другият отляво – в славата Му – в славата на Неговото земно могъщество като освободител на еврейския народ от римския политически гнет. И какво им отговорил Христос Господ? - Тези, които се смятат за князе, господаруват над народите. И велможите им властвуват над тях. Но между вас няма да бъде тъй. Който между вас иска да бъде пръв, нека да бъде на всички роб. Защото и Син Човечески дойде, не за да Му служат, но да послужи и даде Душата Си за откуп на мнозина (срв. Марк. 10:42-45), т.е. за откуп на всички люде.

Съхранили ли са се поне няколко искри живо съзнание у нас, християните, от тия слова на Господа: „Този, който иска да бъде пръв, да бъде на всички слуга и на всички – роб”? Познати светоевангелски слова, ала ще се влеят ли те в сърцата поне на малцина от нас – днешните християни? Какво да речем ние епископите? Горко ни! Горко ни, защото мнозинството епископи са като князе на Църквата, като някакви източни монарси – господаруват  нерядко по-отблъскващо и от тия, които се наричат князе, велможи или изобщо „силни” на този свят. Горко на тия епископи, които са заслепени от самомнение, придобили са навиците на светски или пък на груби, по ориенталски груби господари! На кого служат такива епископи? На Христа? На Христовите люде? Не, разбира се. Не е възможно да имаш съзнанието на горд монарх, на безусловен повелител и в същото време да бъдеш – или поне да се стремиш да бъдеш – според словата на Спасителя – служител на другите. Какво да кажат свещенослужителите, свещениците? Огромен брой из тях са груби требоизвършители. Гледат безсрамно в джобовете на хората. Непрекъснато пресмятат колко пари ще получат от извършването, отслужването на едно или друго Тайнство или треба. Какво ще рекат свещениците, които имат гордо самомнение – смятат се за харизматични личности, особено надарени или да ръководят другите? Имат кастово съзнание за някакво превъзходство над християните. Поставят човешки души в зависимост от собствената си личност. Такива нагласи – такова самомнение – такъв груб стремеж за материално облагодетелствуване – какво общо имат те със служението на Божия йерей, на Христовия свещеник?! Как е възможно такъв един човек да има съзнанието и да се стреми на дело – според силите си – да бъде слуга и роб на другите, да служи на другите, да служи най-вече за спасението на душите им?  Какво ще рекат редовите християни - царското Христово свещенство, каквито сме всъщност всички ние по силата на това, че сме получили благодатта на Светото Кръщение? Какво ще рекат, когато все обсъждат, критикуват свещениците, когато все се оглеждат наоколо и очакват от ближните си да получат? А не мислят, не се ръководят от тези благословени, духовно благородни мисли и чувства – какво те да дадат на ближния, как те да му послужат. Една топла дума, съчувствие - това е служение на ближния. Стремежът да облекчиш своя брат или сестра – като ги нахраниш, споходиш, когато са болни – това е служение на ближния. Кое е ръководещо у нас? Стремежът към такова служение? Или погледът към ближния, който очаква неговото служение – и все не е доволен, че не е получил туй, което смята, че има право да получи? Даваме ли си ние всички с вас – епископи, свещеници, миряни - сметка колко чуждо е на съзнанието ни това увещание на Спасителя? Как можем тогава да се именуваме християни? Как можем да слушаме или четем тия слова и с лекота да... отминаваме нататък? Та тия слова би следвало като светкавица да прорежат съвестта, ума, сърцето ни!

Епископът би следвало да изобразява Самия Христос. Тежко ни. Какъв отговор ще даваме ние на нашия Пастиреначалник, когато застанем пред Неговия Страшен съд и трябва да дадем отчет за целия си живот, за цялото си служение? Свещеникът при своето ръкоположение поема в дланите си пречистото Тяло Христово – и той е служител Христов. И служител на Христовите братя и сестри – т.е. на всички. На всички. На всички!

Всеки един християнин е получил в Тайнството Миропомазване благодатта на Светия Дух. Следователно всеки един християнин – по думите на св. ап. Павел – трябва да има същите мисли, каквито е имал Иисус Христос. Къде е съзнанието за служението на ближните?

Ето вие виждате, възлюбени, колко, уви, отчуждени сме в някои отношения от кроткия Цар Израилев – от нашия Спасител Господ Иисус Христос. А Той е нашата Надежда. Той е смисълът на нашето съществуване, Той е нашата Радост, нашата Любов. Нима е възможно да сме така дълбоко и трагично раздвоени вътрешно? И така – да се освестим. Да си дадем ясна сметка какво е званието на всеки един от нас – и на всички ни заедно. И да възложим – не като красиво пожелание или просто ей така, на думи – а на дело: в думи, и в истина, и в живот  да възложим упованието си на едничкия непобедим Цар, на едничкия нетленен, безгробен Победител на смъртта, греха и дявола – нашия Господ Иисус Христос! Той е благ в силата Си и силен в благостта Си. Неговото смирение е недостижимо. Могъществото Му – безгранично, човеколюбието Му – безмерно. На Него – въплътеното Божие Слово, Богочовека Христос – заедно с безначалния Му Отец и със Пресветия Благ и Животворящ Дух – слава, чест и поклонение, сега и всякога и в безкрайността на бъдещия век! Амин.