Последна промяна:
14.12.2010 13:52
Триадицкий Епископ Фотий
произнесена в катедралния храм на БСПЦ „Успение на Пресвета Богородица“, гр. София, на 18 август (5 август ст. ст.) 2009 г.
Ние, възлюбени, би следвало да изпитваме потребност отново и отново да черпим от първоизвора на нашата вяра - словото на живия Бог.
Моля ви, бъдете мои подражатели, както съм аз на Христа (1 Кор. 4:16). С тия думи завършва днешното литургийно апостолско четиво от първото послание на св. ап. Павел до християните в Коринт, което ние с вас чухме. Бъдете мои подражатели, както съм аз на Христа, казва апостолът, като моли своите духовни чеда, коринтските християни, увещава и ги моли да бъдат негови подражатели.
Как да разбираме тия слова? Що е подражание? Наподобяване на чужд образец, постъпване по чужд пример, нещо, което се прави по образец на друго нещо. Подражанието е самостоятелно копиране на действия, извършвани от друг – това е най-общото съдържание на понятието подражание. Но нека се опитаме да поясним какво по-точно означава подражание в духовно-нравствен план.
Уви, в духовно-нравствената област всяко едно действие може да бъде изопачено, да се откъсне от своя положителен, първоначален здрав смисъл. Така е и с подражанието. Не е рядко печалното явление сред нас, християните, когато един или друг подражава било на авторитетно духовно лице, било на своя духовен наставник външно, когато именно копира негови думи, поведение, дори осанка и походка. Много тъжно и опасно е, когато човек подражава по такъв начин, когато подражава външно, когато подражава по подобие на актьор. Не за такова подражание, несъмнено, говори апостолът.
Ако това печално подражание, за което наченах да говоря, бъде усвоено като дълбок и траен навик, то нанася големи, твърде големи вреди в духовно-нравствения живот на човека. Човек подражава външно, имитира, копира и си мисли, че е вътрешно сроден с този, на когото така подражава; а вътрешно същият този човек, който подражава и копира по такъв начин, си остава духовно-нравствено разяден, болен, загниващ.
Чуйте следните думи на св. Григорий Богослов. Той казва, че “след смъртта на св. Василий Велики ще срещнеш много Василиевци по външност. Това са статуи, представляващи сянката Василиева. Ето, те искат да превърнат много маловажни неща у Василий, дори телесните му недостатъци, в средства на своята слава. Става въпрос за бледността на лицето, дългите коси, бавния говор, замислеността и вглъбеността в себе си. Това при него беше не преднамерено, а обикновено, от само себе си. Колкото повече тези хора искат да се приближат до Василий, толкова повече се отдалечават от него.”
Следователно такъв вид подражание води не до приближаване към образеца, на когото се опитваме да подражаваме, а обратно, то ни отдалечава от него, отдалечава ни по дух и истина – по тези показатели, същностните, основните за духовно-нравствения живот.
Братът на св. Василий Велики, св. Григорий Нисийски, често говори за подражанието на Христа. Даже споменава не на едно място, че самото християнство е подражаване на Христа. В същото време, за да се разграничи от лъжеподражанието, св. Григорий привежда следния пример: “В град Александрия един майстор научил някаква маймуна да танцува. Той й обличал ярки дрехи на танцьорка и тя играела, като развличала зрителите. Но веднъж някакъв шегобиец хвърля върху сцената лакомства, каквито тези животни харесват. Като ги видяла, маймуната начаса забравила всякакви танци и се нахвърлила върху храната. А за да може по-лесно да изяде всичко това, тя разкъсала дрехите си на танцьорка и пред всички показала своето естество. Така и човекът, който има вид на християнин, но в душата си не се е оприличил на Христа, се нахвърля върху всички съблазни, които дяволът му предлага, и така разкрива истинската си природа.”
Ето ви ярко разкрит един от основните недъзи на нашето съвремие - едно осъзнато, недоосъзнато или съвсем несъзнавано лъжеподражание. Ние искаме да бъдем християни, но с едно условие, което крием и от самите себе си, камо ли да го споделим с някого, камо ли да си го признаем пред Господа, пред изповедника си: ние искаме да бъдем християни, като си останем вътре по същество същите, с нашите страсти и пороци, с нашите греховни нагласи, с нашия копнеж за безметежно приятен, колкото се може по-приятен живот тук и сега. Такъв човек сам себе си лъже, че е християнин. Той е толкова християнин, колкото и тази маймуна е била танцьорка. Дойде ли изкушението, предизвикана ли бъде страстта, ние много лесно хвърляме маската на външното подражание и се показваме такива, каквито в действителност сме.
И така, подражанието на Христа, подражаването на тези Христови приятели, които сами са били истински подражатели Христови, няма нищо общо с лъжеподражанието, с копирането, с външната имитация, с всичко това, за което говорихме досега. Добре, как тогава да разбираме: подражавайте на Христа?
Увещанието за подражаване на Христа е възможност да се осъществява призивът на нашия Господ да Го следваме. В този смисъл подражаването на Христа и следването по стъпките Му означава едно и също нещо. В практически план следването на Христа се състои в изпълняване на заповедите Му. Ние виждаме, че заповедите на светото Евангелие не предписват просто морални правила за поведение, но сочат пътя към светостта и обновлението на човешката природа, а постигане на обновление и светост е невъзможно без себеотрицание, без борба с ветхия според предишното живеене човек, без борба срещу този човек, който у нас напира, желае да си остане непокътнат, да си остане същият. Ходи на църква, моли се, опитвай се да стоиш на дългите богослужения, усърдно се кланяй, чети молитви, изпълнявай едно, второ и трето – само не ме докосвай, мен – внушава ни ветхият човек.
И тъй, не е възможно да подражаваме на Спасителя, без да имаме ясно желание, без да имаме вътрешна устременост да спазваме заповедите Му. Христовите заповеди показват в какво се изразяват свойствата на новия човек, създаден по Бога, както пак св. ап. Павел ни учи. Количеството на новозаветните заповеди не се ограничава с определено число, тъй като всяка дума на Спасителя, всяко Негово действие стават заповед. Всички тези заповеди са обединени в едно съвсем кратко изречение на свети апостол и евангелист Лука в неговата книга Деяния на светите апостоли: Иисус начена да върши и учи (1:1). Думите и делата на Спасителя – това са всички Негови заповеди, които християнинът е призван да изпълнява. Новозаветните заповеди, ще повторя пак, не са сухи нравствени норми, не са законнически предписания, не са просто сух закон, който трябва, трябва, трябва да се спазва, но може да се спазва външно. Такова едно външно спазване носи тежест на душата, защото отвътре живее старият човек, а на него всички тези заповеди са му чужди. И когато ние престанем да ги спазваме формално, фарисейски, външно-подражателно, а започнем да ги спазваме по същество, тогава старият човек отвътре протестира, тогава тези заповеди стават скучни, тежки, неестествени. О, колко умело може да внушава вътре в нас старият човек своите доводи против същинското спазване и изпълняване на Христовите заповеди!
И тъй, новозаветните Христови заповеди са живо благоухание на Светия Дух. В живота на вярващите това е благословението на Отца и присъствието на Сина, тъй като според учението на светите отци, нашият Господ тайнствено Сам пребъдва в Своите животворни заповеди.
Бъдете мои подражатели, както съм аз на Христа, казва свети апостол Павел. Следователно св. ап. Павел призовава коринтските християни да подражават на самия него, т. е. на своя духовен отец, който ги е родил в Христа, така както той е подражавал на Христа, според собствената си мисъл в посланието до християните от тракийския град Филипи: Подражавайте, братя, на мене и гледайте ония, които постъпват по образец, какъвто имате в нас (Фил. 3:17).
Св. Василий Велики казва: “Домостроителството на нашия Бог и Спасител за човека е издигане от състоянието на падение и възвръщане в общение с Бога от състояние на отчуждение, предизвикано от непослушанието. Затова е идването на Христа в плът, предначертанията на евангелските правила за живот, затова са страданията, кръстът, погребението, възкресението, за да може, спасяван чрез подражаване на Христа, човек да приеме древното осиновление. Затова за съвършен живот е нужно да подражаваме на Христа, т. е. не само на показаните в живота на Христа примери на негневливост, смиреномъдрие и дълготърпение, но и на смъртта Христова, както говори Христовият подражател Павел: Като се уподобявам на Него в смъртта Му, та дано някак достигна възкресението на мъртвите (Филип. 10:11).”
И тъй, за да станем подражатели на Христа, за да обикнем Христа, за да възлюбим Христа, ние неизбежно следва да минем по пътя на себеотрицанието. Чрез себеотрицанието, чрез носенето на кръста, чрез приемането на скърбите и страданията ние се очистваме вътрешно. Това са родилните болки на новия човек, на христоликия човек. Без тези родилни болки новият човек, християнинът в същинския смисъл на това понятие просто не може да се роди и израсте в нас.
Московският митрополит Филарет (Дроздов) обичал да казва – в този ред на мисли смятам за уместно да приведа неговото изказване: “Няма по-голяма слава от тази да споделяме безчестието на Иисуса.”
И тъй, моля ви, казва апостолът, бъдете мои подражатели, както съм и аз на Христа. Блажени Теодорит описателно предава това изречение така: “Смирявайте се, както се смирявам аз; търпете това, което търпя аз; хвалете се със страданията, а не с дарованията; подражавайте на мене във всичко; не се превъзнасяйте нито с мъдрост, нито с богатство, но считайте мъдрост и богатство единствено това да обичате Христа и братята в Христа.”
При това апостолът не заповядва, а нежно моли коринтските християни да бъдат негови подражатели, както той самият е подражател на Христа.
Дано и ние, възлюбени, да изпитаме отрада, утеха, да укрепнат вярата и упованието ни, когато се стремим да изпълняваме Христовите заповеди, когато се стремим да обичаме враговете си, когато се стремим да благославяме ония, които ни проклинат, да се молим за ония, които ни обиждат и гонят, да правим добро на ония, които ни мразят, та да станем синове и дъщери на небесния Отец в животворния, дълбок, същински смисъл на тия богочовешки слова. Амин.