Последна промяна:
14.12.2010 13:34
Триадицкий Епископ Фотий
произнесена в катедралния храм на БСПЦ „Успение на Пресвета Богородица“, гр. София, на 12 юли (29 юни) 2009 г.
“Не сте забравили да изговаряте думата истина и това е всичко, което ви е останало от истината. Блещукането на нещата наричате истина. Все едно тъмничарят, който е чувал за слънцето, да нарече нощната светулка слънце.” Това са думи на св. Николай Сръбски, възлюбени. Как мислите, отнасят ли се дори в малка степен те за нас, които се зовем християни, чеда на светлината и на истината? Уверен съм, че ако бъдем искрени, честни, ще признаем, че тези думи, уви, се отнасят и за нас, и то може би в степен не малка.
Ето, днес ние прославяме два огневидни стълба на истината, светите първовърховни апостоли Петър и Павел. Прославяме двама могъщи благовестители на Христовата истина, които оставиха всичко и тръгнаха подир въплътената Истина, Христос, нашия Бог. Вече повече от две хилядолетия светите първовърховни апостоли Петър и Павел – а заедно с тях всички останали свети апостоли, всички свети отци на Църквата, всички, просияли в святост мъже и жени, – всички те, станали съсъди на Божията благодат, станали нови, христолики люде – ни благовестят истината за Господа Иисуса. Благовестят тази истина даром, благовестят я и я раздават с пълни шепи, стига само да имаме добро желание да приемем, да протегнем ръка и да приемем.
Ала в същото време ние с вас сме заобиколени от безброй земни тържища, които продават лъжи, примесени с парченца истина, – лукаво, умело или грубо примесени с мънички парченца истина. Срещу каква цена купуваме тия лъжи? Срещу най-високата цена, която можем да заплатим на този свят – срещу душите си.
И ето, ние с вас, които сме призвани да живеем в истината, неотлъчно да пребъдваме в истината, да храним ума и сърцето си с истината, да подбуждаме и себе си, и други към приобщаване с истината, ние често, дори понякога твърде често се въртим около тържищата, дето се продава лъжа. Какво ще рече това? Съвсем просто – нека всеки от нас да огледа себе си, нека всеки от нас да размисли и прецени как минава един негов ден, как минават много дни, как минават месеци и години от живота му...
Отдаваш се ти на маловерие, малодушие, на леност да бъдеш чедо на светлината и истината – ето, ти си купил лъжа от измамните земни тържища. Осъждаш, обсъждаш, одумваш своя ближен, говориш непроверени приказки, облепяш с окачествявания делата, поведението на този или онзи – ти си купил лъжа с парченца истина от измамните земни тържища. Гледаш ти на ближния си отгоре, гледаш на себе си със снизхождение и лесно си прощаваш всеки грях, сластолюбиво се увличаш подир греховните стремежи на душата си, пред ближните лицемериш... Ето, ти си купил лъжа, примесена с парченца истина от измамните земни тържища и срещу тази лъжа си продал душата си, продал си вярата и доверието си в Господа, в Неговата истина, благовестена от светите Христови апостоли. Нима не сме чували: Не съдете, за да не бъдете съдени (Мат. 7:1)? Нима не сме чували словата: Поучете се от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце (Мат. 11:29)? Да, чували сме ги, но на кого сме се доверили? Накъде ни влече? Към животворящото слово на истината или към тържищата, дето се продава лъжа?
Под какви ли не предлози ние с вас ходим из земните тържища, оглеждаме се наляво и надясно, търсим залъгалки и дрънкулки, водени от влечение да се сдобием с неща, чието притежание се смята престижно, а като погледнеш по същество съвсем не е необходимо да имаш непременно това или онова от материалните блага. Та вършим ние това с вас под предлог на житейска трезвост и благоразумие, под предлог, че “няма как, трябва да оцеляваме”. И под тези благовидни предлози сърцата ни се лепят по преходните блага на този свят и ние купуваме ли, купуваме лъжи от измамните тържища, а загърбваме даром даваната истина, която се лее от златословесните апостолски слова, за която ние сами четем и – колко печално! – в която твърдим, че вярваме.
Да, наистина през всички времена е трудно и ще бъде трудно да бъдеш следовник на истината с дух, с цялото си същество, с живота си, а не само по отвлечено убеждение или на думи. Винаги верността към истината изисква борба, борба да бъдеш верен. А без тази вярност как можем да се назовем християни, как можем да се спасим без вярност към Господа, без стремеж към вярност, ако съвестта ни свидетелствува, че вярност просто нямаме? На всички, възлюбени, следовници на истината, е било и трудно, било е, обаче, и отрадно.
Ето, ще цитирам един кратък откъс от дневника на свещеномъченик епископ Арсений (Жадановски), разстрелян от болшевиките през 1937 г. “Всичко могат да ти отнемат – казва той: – имущество, чест, положение. Но никой не може да ти отнеме вътрешното богатство, освен ако ти сам не го загубиш. Ако го имаш, с него си щастлив при всяко земно унижение. Това богатство в Господа винаги те успокоява, винаги те примирява с всякакъв род житейски несгоди. Грижи се за него, за това вътрешно богатство на душата, търси го и се бой да не го загубиш.” Как мислите, могат ли нашите сърца и умове спонтанно да родят подобни мисли, подобни разположения, подобна решимост? Ако не могат, то – горчиво е да се изрече – ние с вас в пълна мяра попадаме под знаменателя на словата, изречени от светител Николай Сръбски. Тогава наистина ще се окаже, че ние само можем да изговаряме думата истина. Ако обаче току-що изречените слова на руския светител са ни близки, ако те раздвижват ума, затрогват сърцето или поне го смекчават, отварят го за словото на истината, то тогава ние с вас имаме надежда да станем чеда на истината, да станем близки – да, удивително е, – колкото и да сме нищожни, да станем близки на двата огневидни стълба на Христовата истина, на светите първовърховни апостоли Петър и Павел, да станем техни по-малки братя. Че дори Самият Христос Господ, въплътеният Син Божий нарича всички, повярвали в Него, Свои братя.
По молитвите на светите славни и всехвални, първовърховни апостоли Петър и Павел Христос Господ да ни вразуми, да ни просвети, та да прогледнем за истината с ум, съвест и сърце, и да станем и да пребъдем чеда на светлината и чеда на истината по същество, на дело и сега и всякога, и в безкрайността на бъдещия век. Амин.