В една от стихирите на днешната празнична утреня, възлюбени, се казва, че след като получили дара на Светия Дух във вид на огнени езици, Христовите апостоли започнали да говорят с нечувани думи, с нечуваните учения, с нечуваните повеления на Света Троица - „странными глаголы, странными учении, странными повелении Святыя Троицы“.

Какви са тия нечувани думи в устата на неуките галилейски рибари? Пояснява дееписателят свети апостол Лука: евреите и тия, които били обърнати към старозаветната вяра из средата на езичниците, дошли в Йерусалим за празника на старозаветната Пасха от различни краища на Римската империя и най-вече от малоазийските провинции; всички те слушали апостолите да говорят на родните им езици. Мнозина пък от тия, които не разбирали речта на апостолите, смятали, че те са пияни и им се присмивали.

А какви са нечуваните учения, нечуваните повеления на Св. Троица? - Благовестието за възкръсналия Христос и за всичко, на което Той е учил апостолите. Благовестието за пълнотата на истината и за живота в нея. Истината, за която човек проглежда с вяра и покаяние, и животът в истината чрез благодатта на Светия Дух са новото, нечувано и невиждано съкровище, което чрез Христовите апостоли в деня на Петдесетница Господ дарил, дарява и ще дарява на всички, които приемат семето на Неговото слово в сърцата си, които чуят със сърце апостолското слово.

И тъй, пълнотата на истината и животът в истината, чрез благодатния дар на Светия Дух са най-голямото съкровище за християнина, за истинския християнин. А такива днес можем ли да зърнем?! Истинският християнин е нечувано и невиждано чудо, защото сам той, душата му, е обиталище на Единосъщната Троица! Сърцето му е Неин престол, а умът му е синайски връх, на който Господ говори заве?тно и премъдро и разкрива истина подир истина на тия, които са приели словото на истината в себе си и според силите си принасят плод, живеейки с благодатта на Светия Дух.

Какъв е нашият усет, какво е нашето разбиране за това безценно съкровище, което би следвало да носим всички ние с вас, към което би следвало да се стремим, което би следвало да умножаваме и преумножаваме в живота си? Това съкровище не може да се вмести в пространството, не може да бъде изброено от времето – от началото, та до самия край на времената! Срещу това съкровище ние не би следвало да търсим нищо в замяна! Самата мисъл, че можем да го продадем, приета дълбоко в сърцето, вече ни лишава от него!

За жалост, нашият живот с вас е живот потопен в света! И боя се, че всеки ден ние с вас продаваме това съкровище на света! А ние го имаме, съзнаваме това или не. Съзнаваме донякъде, повече или по-малко или не, ние го имаме, защото всички с вас сме запечатани с дара на Светия Дух, на същия този Дух, Който във вид на огнени езици слезе на Петдесетница, на петдесетия ден от Възкресението на Спасителя, над пречистата Божия Майка и Христовите Апостоли.

Но какво може да ни даде светът в замяна? Той може да ни даде и ни дава това, към което се стреми старият според предишното живеене човек, към което се стремим ние, подбуждани от страстите си, подбуждани от плътското мъдруване, т.е. от начин на мислене, почерпен от нашето състояние на грехопадналост.

Няма по-скръбно нещо от туй един християнин да продаде на света съкровището си, като в замяна се стреми да получи едни или други блага на света, едни или други наслади, едни или други изгоди, чест, почести и т.н ...

Всъщност, не само светът, в който ние живеем, а цялата тази необятна Вселена не може да ни даде нищо срещу съкровището на благодатта. Нищо освен самата себе си. А каква е тя? Злато – хартия, заменяна за злато, за непогиващото злато на благодатта! Та ние знаем от словото на Живия Бог, че цялата тази вселена в отреденото време ще изгори и не ще бъде нищо повече от шепа пепел! Целият този свят, всичко това, което ние възприемаме със сетивата си, ще изгори в огън, за да бъде не унищожено, а пресътворено и обновено, за да стане Царство на благодатта! Несвършващо вечно Царство на благодатта в бъдещия век! На това ни учи Свещеното Писание! Тези тайни, в своето възвишено богословие, ни разкриват светите отци!

Отново припомням, че тези, които слушали Апостолите в деня Петдесетница и не разбирали речта им, наченали да им се присмиват. Колко много са тия днес, които се присмиват на Христа, на Неговото слово! Колко много са тия днес, които безчестят Христовата истина, със смях и хули я отхвърлят! Нека това да не ви смущава! Нека се боим повече от друго, нека се боим повече от това ние с вас да не заприличаме на тия, що не разбирали, не разбирали, не искали да видят, не искали да чуят, не искали да приемат нечуваните думи, нечуваните учения, нечуваните повеления на Пресвета Троица! Които от деня Петдесетница и до днес Църквата благовести чрез Свещеното Писание, чрез цялото свое Предание, чрез своя благодатен съборен духовен опит на истински живот в Христа чрез благодатта на Светия Божий Дух.

Без тези животворящи истини, целият свят е само празна обвивка на живота – полуживот, умиращ живот, измамен живот! Наистина, без тези животворящи истини, които може би малцина в нашето тежко и хладно време имат в сърцата си, без тези животворящи истини светът е, ще повторя, празна обвивка на живота или както се изразява светител Николай Сръбски, „свлак, който змията оставя в тръните”. Пустота и празнота! Нека да не ни съблазнява светът, нека да не ни съблазняват страстите, поривите у самите нас към всичко това, що светът цени и смята за съкровище! Да прогледнем, да отворим по-широко зениците на ума и на сърцето си за това съкровище, което имаме у нас! Да благодарим, от все сърце да благодарим на Триединия Бог, че по неизразимата Му милост сме членове на Неговото Тяло – Църквата Христова, оживотворявана, пазена, ръководена от Бог Дух Свети! Да се освестим и отрезвим! Отново и отново да проглеждаме за Истината с вяра и с покаяние! Отново и отново да се стремим да живеем според Истината! С ум нелукав, със сърце просто и отворено за семето на Христовото слово! Да живеем така, та по неизразимото милосърдие на Триединия Бог в края на земните си дни, когато ще се разделим с всичко, което сега виждаме, и в което, уви, понякога полагаме целта и смисъла на живота си. Та тогава, когато се разделяме с всичко това, да не скърбим за него, а обратно – да се зарадва сърцето ни, да се зарадва и да се изпълни с благодарност. Отново - с благодарност към Всеподателя Бога, към премилостивия наш Спасител, задето всеки миг от земното ни странстване Той се грижи, помага ни да прогледнем за Истината, подкрепя всеки наш порив да живеем в нейната пълнота, да живеем с благодатта на Светия Дух! И тогава смирено, покайно, с благодарност да прославим Едната Света Единоисъщна и Неразделима Троица – Отец, Син и Дух Свети, на Когото подабава всяка слава, чест, благодарение, поклонение сега и всякога и във вечни векове! Амин.