произнесена в катедралния храм на БСПЦ „Успение на Пресвета Богородица“, гр. София, на 18 април (5 април ст. ст.) 2009 г. - Велика Събота

Човекът, възлюбени, очаква чудо от Бога, а когато Бог извърши чудото, човекът не вярва в него. Човекът желае Бог да го посети, да го обдари с блага. Ако Бог не посети човека, човекът роптае; ако пък Бог го посети, човекът не иска да признае това.

Въплътеното Слово Божие, Синът Божий и Синът Човешки издъхва върху кръста, за да дари на людете живот вечен. И ето, храмовата завеса се раздира през средата отгоре до долу, земята се разтърсва, скалите се разпукват, слънцето скрива светлината си, гробовете се разтварят и много тела на починали светии възкръсват. Но кой – кой, освен римския стотник и тия, които с него са пазели Иисуса, повярва в това чудо и рече: Наистина, Божий Син е бил Този Човек (Мат. 27:54)?
Христос дойде при Своите Си, и Своите Го не приеха; извърши безчет чудеса, ала едни не повярваха в тях, а други скоро ги забравиха.

С какво безумно упорство човекът иска Бог да го обсипва със земни блага... Людете сякаш искат да привържат Бога към стълба на времето и пространството и не те да служат на Вечния, а Той да им служи, като ги обсипва с блага тук и сега, като утолява земния им глад и земната им жажда. Ето какво искат людете, ето какво чудо желаят Бог да извърши с тях... На такова чудо те ще повярват, тъкмо такова чудо те искат: да ни е добре тук и сега, всичките ни земни желания да бъдат задоволени и презадоволени.

Бог изведе евреите от египетското царство, а те бленуват за благата му. Какво искат? Да докарат в Обетованата земя цялото фараонско царство с всичките му съкровища? Това ли искат те да стори за тях Помазаникът Божий? Затова ли не признаха те Месия в лицето на бедния Иисус от Назарет? Затова ли осъдиха Бога на смърт, когато Той ги посети?

Какво искаме ние, новозаветният Израил? Искаме да служим на двама господари ли? С уста да почитаме кроткия Спасител, а в душите си, със сърцето си да жадуваме египетските блага? Какво искаме? Да се задоволим с това, че клеймим убийците на Христа, когато, уви, сами ние убиваме в душите си семето на Неговото слово? Нима и ние искаме, като евреите, Господ да ни обдари щедро със земни блага тук и сега? Нима затова ние търсим Бога, нима затова ние ходим в храма? Нима затова най-вечесе молим – за телесно здраве, за земно благополучие, за успех във всяко начинание земно? Но ако ние се молим само за това или предимно за това, то ние сме най-окаяни от всички човеци.
Богочовекът Господ Иисус Христос издъхва върху кръста, за да дари на людете живот вечен. Стремим ли се ние с вас към този живот вечен в Христа Иисуса, нашия Господ? Това ли е нашата цел – общението с Христа и вечно пребъдване с Него?

Днес Царят на славата лежи бездиханен в гроба. Днес ние мълчим – мълчим смутени. От дълбините на съвестта изплува укор. И дай Бог този укор да положи добро начало в нашите умове и сърца. Какво да речем? Господи, спусни се в мрака на сърцето ми, разпръсни го, разпръсни този мрак със светлината Си; спусни се, Господи, по-дълбоко, отколкото всяка една мисъл, желание, блян и страст на този свят може да се спусне; спусни се там, в глъбините ми, и възкреси ума, съвестта, сърцето, душата ми, та да мога обновен и възкресен да бъда Твой, истински Твой, Твой и сега, Твой и всякога, Твой, Спасителю мой, и в безкрайността на бъдещия век. Амин.

---

(c) Bulgarian-Orthodox-Church.org