Последна промяна:
14.12.2010 13:25
Триадицкий Епископ Фотий
произнесено в катедралния храм на БСПЦ „Успение на Пресвета Богородица“, гр. София, на 7 април (25 март) 2009 г.
По думите на светител Николай Сръбски, възлюбени, човешкото сърце никога не може да бъде празно – то винаги е изпълнено – или с ада, или със света, или с Бога. Някога човешкото сърце е било изпълнено само с Бога, наистина то е било в десницата Божия и се е намирало вън от всяка опасност. Ала когато човекът в своя обречен порив да стане бог взима сърцето си в свои ръце, то става свърталище на греха, става жертва или роб на греха с припламващи тук-таме недоизгасени искри чистота.
Съдържанието на човешкото сърце зависи от чистотата му. И никой, никой, освен Бог, не може да освободи човешкото сърце от робството на греха. Никой, освен Бог, не може отново да стори човешкото сърце съсъд на чистотата, правейки го Свой дом. И ето че Бог слиза сред людете, Бог-Слово се въплъщава и с неизразима любов протяга смирено ръце, за да поеме отново в тях човешкото сърце, та да бъде човекът изцелен и спасен.
Свещеното повествование за слизането на Бога сред людете започва с беседа между свети архангел Гавриил и девицата Мариам. Чухме днес тази беседа така, както ни я предава св. апостол и евангелист Лука в своето Евангелие. Колко светлина, радост и чистота блика от нея! И най-красивият изказ, и най-изящното човешко слово, и самата способност на човека да усети доброто и прекрасното не могат да вместят и да изразят в пълнота светлината, чистотата, красотата на тази беседа. В тази беседа небесната чистота разговаря със земната чистота, а общението на чисто сърце с чисто сърце е тайна – тайна, от която извира радост и светлина.
И ето, вижте, ще повторя, от чистотата на сърцето зависи съдържанието му. Как можем ние да се приобщим към смисъла, светлината, красотата, радостта на днешния празник, ако сърцата ни са нечисти, ако са изпълнени, ако не с ад – пази Боже! – то със света, ако в тях има съвсем мъничко място за Господа, ако в тях наистина само бледо припламват недоизгасени искри чистота?
Да започнем от самата беседа между светия архангел и девицата Мариам. Спомнете си, тя е предадена с най-обикновени, най-прости човешки думи. Смисълът й, т. е. прекия смисъл на словата, е достъпен за всекиго,. “Радвай се, благодатна, Господ е с Тебе!”, опасенията на Мариам, следващите слова на архангела – всеки може да разбере тяхното значение – значението на думите, с които те разговарят. Да, но ако сърцата ни не са чисти, нашето разбиране ще спре дотук. Ние, като люде вярващи, имаме желание, полагаме усилие да вникнем, да разберем, да почувствуваме, но ако нашите сърца не са чисти и ако чистотата на сърцата ни не е наша цел, та да станат те обиталище на Господа, ако не е наша цел това да положим сърцата си в ръцете на Господа, та Той да бъде техен господар, а не ние – то не ще можем да вникнем в същината на това, за което сега се опитваме бледо да говорим, не ще можем да се приобщим дълбоко и истински към светлината, радостта, красотата, тайната на събитието, което днес светата Църква възпоменава.
Ако преведем службата на днешния празник и преводът бъде добър, ще разберем безспорно много повече, отколкото сега, като стоим в храма и слушаме; дори ако четем църковнославянски и се опитваме да следим службата по текста, ще разберем много по-малко от това, което ще схванем, ако прочетем един хубав превод. Добре, но ние ще се приобщим отново към смисъла на казаното в тази мяра, в която сърцата ни се очистват. Ако ние сме свикнали да живеем сред стихиите на този свят, ако сърцата ни са изпълнени с този свят, ще се зарадваме дотолкова, доколкото припламват сърцата ни искри чистота, и после отново ще се потопим там, където е съкровището ни и където е сърцето ни. Ще се потопим отново във вихъра на своите безпорядъчни мисли и чувства, ще се потопим отново в света с неговия крясък и хаос и ще изгубим и малкия усет, и малкото чувство, което сме придобили, когато сме чели или слушали било беседата на архангела с девицата Мариам, било църковно-песенните текстове на службата в чест на Благовещение. Ако сърцата ни са изпълнени повече със света, отколкото с Господа, нашето стоене тук, в храма, ще бъде повече или по-малко мъчително, трудно, и ние все ще установяваме и ще се каем, че се разсейваме, че ни е скучно на богослужението, че не разбираме. Защо? – Защото умовете и сърцата ни не са чисти, защото са изпълнени, ако не и преизпълнени със света, защото в крайна сметка ние желаем да сме си господари на сърцата, а нямаме тази решимост да отдадем сърцата си на Господа, та Той да бъде техен господар, те да са в Неговата десница, и така да се намират в истинска безопасност от дявола, от греха, от злото.
В словото си, прославящо днешното свещено събитие, византийският богослов Николай Кавасила казва: “Създанието, творението вижда Творецът да идва в него и Господарят да заема място сред робите.” На днешния празник започва умаляването, неизразимото себепонизяване на Бог-Слово, на Сина Божий, на второто Лице на Пресвета Троица. Защото, както учи светата Църква, в мига, когато Пречистата Девица Мариам от името на целия човешки род изразява свободно съгласие Бог-Слово да се въплъти, в мига, когато Тя казва: Ето рабинята Господня, нека ми бъде според думата ти (Лука 1:38), в този миг Дух Светий я осенява и Тя зачева в утробата си Спасителя.
И забележете каква бездна е умаляването, себепонизяването на Божия Син – драговолно Той се въплъщава и става Човек. Защо? – За да призове към спасение всички люде. Става човек, и още с раждането Си навлича върху Себе Си омраза и гонение. Става човек, и мнозина с нечисти сърца започват да Го ненавиждат и преследват, и тази омраза и преследване не секват и до ден днешен.
Неизразима е наистина Божията любов към съгрешилия човешки род. И тези, у които макар и плахо припламват искри чистота в сърцето, в ума, тези, които искрено, простосърдечно, еднозначно желаят да положат сърцето си в Божиите ръце, те ще се зарадват, те са се радвали истински, радват се истински и ще се радват истински дори до свършека на времената.
Да погледнем в себе си съвсем отговорно, честно, трезво, да се опитаме да видим с какво са изпълнени сърцата ни – със света или с Бога, изобщо има ли у тях място за Господа? Да погледнем, да видим има ли у нас желание – желание истинско, желание твърдо, желание просто – господар на нашето сърце да бъде Господ, а не ние. Да не похищаваме това, което, дарим ли го драговолно на Господа, ще станем истински свободни, истински блажени, защото залог за нашата истинска свобода, за нашето истинско блаженство е Той, нашият Спасител, Господ Иисус Христос, Комуто заедно с Неговата Пречиста Майка въздаваме слава и чест сега и всякога, и в безкрайността на бъдещия век. Амин.