29 март (16 март ст. ст.) 2009 г.

През изминалата седмица, възлюблени, преполовихме попрището на Светата Четиридесетница. Великият пост е като път през собствените ни души. Път, през който ние можем да видим в Христовата светлина кой обитава в душите ни, какви плодове растат в тях. Кое е първото що виждаме в началото на този път? Виждаме, че без Христовата светлина ние безнадеждно се лутаме из душата си като пътници в непрогледен мрак. Ала виждаме и друго: че ето, в мрака изникват едни подир други пътища и цели, които ни зоват към себе си. И ние тръгваме ту наляво, ту надясно, ту нагоре, ту надолу... Тръгваме по тия пътища, срещаме цел подир цел. И както казва св. Николай Сръбски: „пада и става пътникът и това, което среща на пътя си, нарича „случки“.“ Какви случки? Всичко това, което привлича нашето внимание и го отклонява от пътя през душата към Христа. „Случки“, на които се натъкваме. „Случки“, които сами търсим, за да удовлетворим явното или скритото грехолюбие и сластолюбие. „Случки“ като неизбежни грижи, затруднения, горести, трудности от най-различно естество, които изсмукват сякаш цялата ни душа,  ние потъваме в тях и в душата ни не остава нищо или почти нищо от Христовата светлина, от вярата, от упованието, от стремежа към Господа. И ние вървим, залутани из тази плетеница от многопосочни пътища, стремим се от цел към цел, а истинският път, а истинската цел, къде остават те? Навярно само си спомняме за тях, навярно те остават като един по-действен или все по-заслабващ коректив на нашата съвест... Колцина са днес, колцина днес са тези, които усърдно и скромно вървят по тесния път нагоре, по пътя, осветляван от Христовата светлина? Колцина са днес тия, които под факела на Христовата светлина скубят плевелите в душата си и разчистват пътя нагоре? Кои са тези, които искрено, с цялото си сърце, жадуват да общуват с Христа и смело изтръгват корените на плодовете, които растат в душата им и които външно сладнят, а отвътре са гнили?

Ето тъкмо за този, сочен от Христовата светлина път, ни говори днес светата Църква със словата на преподобния наш отец Йоан Лествичник, за пътя през душата нагоре, за тесния път, за едничкия светоевангелски път, водещ към спасение. И тъй Църквата ни зове да вървим нагоре по духовната стълба, да вървим през пустинята на поста към обетованата земя на Възкресението. Всъщност, за да вървим по този път, потребно е колкото може по-дълбоко да осъзнаем, че той, тъкмо той, е единственият път, водещ към живот, към живот истински, към живот вечен, към живот не просто такъв, какъвто ние сме свикнали с вас да водим, а към живот истински, устремен към общение с Господа. Без това съзнание, без тази решимост, словата за духовната стълба, за истинския път ще останат именно слова. Думи. Думи, които може би ни привличат. Думи, които възприемаме като верни. Думи, които щом прочетем или чуем, можем да въздъхнем покайно - за миг-два. Ала, ако тия думи не станат наше жизнено начало, отправна точка за този път, за който говорим, те не ще принесат плод в душите ни и ще си останат само думи. Ще си останат не празни думи, а думи-зов и думи, уви, изобличения за нас, когато застанем пред нелицеприятния съд на нашия Спасител и Съдия Господ Иисус Христос.

Е добре, какво е потребно да сторим, за да поемем по този път? Потребно е да обикнем повече Бога, отколкото себе си. Да обикнем повече душата, отколкото тялото си. Да обикнем повече Царството Божие, отколкото този свят. Да обикнем повече добродетелите, отколкото греха. Ето това е условието, съзнателно приетото условие, за да тръгнем по този път. И тръгнем ли по него, ние не ще се лутаме повече из тъжния лабиринт на разнопосочните пътища в душата си. Тръгнем ли по този път, ние не ще бъдем повече роби на суетата, на „случките“, на всичко грехолюбиво, дребнаво, което постепенно умъртвява душата ни отвътре и отвън. Не ще бъдем повече роби на всичко това, а ще станем Христови следовници. Да ни просветли Христовата светлина, та да изминем не само останалото поприще на поста, но и целия си живот в дух и истина, в любов към Истината, в любов към Христовото слово. Да изминем този път, крачейки нагоре по духовната стълба и така краят на земния ни живот да се окаже несвършващо начало на живот и радост в Христа Иисуса, нашия Господ, Който е благословен навеки! Амин.