В попрището на Великия пост, възлюбени, ни въвежда подвигът на прошката. „Ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви“ (Мат. 6:14-15) - казва Христос Господ.

Трудно прощаваме истински. Обикновено ние прощаваме, склонни сме да простим, под въздействието на искрени, топли, ала най-често мимолетни чувства. Затова при нас се редуват прошка, осъждане, дълбоко неприемане на човек, който сякаш нищо определено зло не ни е сторил, антипатия, одумване, злословие... Сетне разкаяние, после отново прошка и пак осъждане и т.н.

Истинската християнска прошка е наистина подвиг. Защо? Защото по същината си тя е преодоляване на себелюбието, на дълбоко вгнезденото у нас чувство за висока собствена значимост, на егоизма; преодоляване на самостта, на тези дълбоки разположения, чувства, мисли, нагласи, горделиво съзнание, в което се крие коренът на самия грях като такъв. Така че прошката е наистина подвиг.

И ето, на прага на светия Велик пост Църквата ни призовава към този подвиг. Прошката не е еднократно действие, състояние кратко, за да отстъпи отново място, както стана преди малко дума, на страстни и греховни разположения. Така че, подвигът на прошката е неразривно свързан с борбата ни - с борбата ни срещу гордостта. Неразривно е свързан със самата сърцевина на нашия християнски духовен живот!

Истинската християнска прошка освен подвиг е и дълбоко, трайно, вътрешно състояние, потребност и дори радостна потребност. Св. Марк Подвижник казва: „Да се радваме, когато търпим различни обиди от людете. Да се радваме, защото ни се отдава случай да простим на съгрешилия спрямо нас и да получим прошка на собствените си грехове”.

Човек, който се стреми да води истински християнски живот, знае добре, че покаянието и борбата с гордостта са същината на този живот. Там се съсредоточават всички усилия и когато те са искрени, постоянни, когато те извират от послушание и любов към Господа, тогава те са и плодоносни, защото единствено силата на Господнята благодат може да увенчае с успех тези усилия. Колкото по-дълбоко човек опознава собствената си греховност, толкова по-дълбоко чувства потребността от прошка. Известно е, ние не сме в състояние да простим в степен по-голяма от онази, в която сами чувстваме потребността от прошка и милост. А тази потребност все по-дълбоко и по-дълбоко усеща този, който се стреми към Господа, който се стреми към Него с молитва, покаяние, с дух и истина, с целия си живот!

Без готовността да простим, ние не можем да положим дори и начало на християнски духовен живот. Светител Серафим Софийски Чудотворец казва: „Да се смиряваме пред ближните си означава да не ги осъждаме”. Т.е., ако ние сме готови винаги да простим, ако ние се борим с този поглед към ближния, който го мери някак си отвисоко, безмилостно вижда слабостите му, недостатъците му, страстите му, греховете му и го съди за тях, ако ние не се разделим с тази гледна точка дълбоко в сърцето си, ние не можем на дело да се смирим. Смирението е основополагаща добродетел, начало на християнския духовен живот и дори самият този живот.

Предстои ни да изминем попрището на светия Велик пост. На малкото повечерие ние с вас чухме пасхалните ирмоси, светилният на Пасха и пасхалните стихири. Прието е те да се пеят по древен християнски обичай, та тези, които не доживеят Пасха тук на земята, а се преставят при Господа, да чуят благовестието за Христовото възкресение.

Да се помолим на нашия всемилостив Спасител да ни удостои да изминем с духовна полза попрището на поста. Да ни удостои да се поклоним на спасителните Му страдания и на славното Му животворящо възкресение! Амин.

Моля ви, в тези трепетни мигове, да проявите снизходителност и да ми простите за всичко, с което съм съгрешил пред вас волно или неволно, със своите мисли, с думи, с дела! Както всички вие, така и аз ще застанем пред Христовото съдилище, но освен за своите грехове, които съм извършил в пълно съзнание, аз ще бъда съден и за тия свои думи, които сега отправям пред вас. Ще застана и пред съда на собствените си слова.Така че, моля ви, бъдете снизходителни, простете ми и се молете за мен!