Проповед в Неделята на Страшния Съд, Месопустна

Днес, възлюбени, евангелското слово на Спасителя ни увещава: докато е още ден, докато още не е свършил земният ни път, да излезем от нивата на греха, в която едно семе дава сто жетви, и да се потрудим да отсеем поне шепа пшеница от нивата на спасението, и смирено да я поднесем на Него, на Христа. И срещу тази шепа пшеница ние ще получим живот вечен.

Всяка Христова дума е като неугасим пламък, който свети, съгрява, обновява. Последният - Страшен Христов съд. Кое е мерилото на този съд? Любовта ни към Господа Иисуса и към людете като образ Божий. Ето го цялото благовестие на Богочовека, цялото Христово евангелие: човекът е малък бог, бог по благодат, малък Христос. Към човека следва да се отнасяме като към малък Христос. Христос, който трябва да се роди и да израсне в твоята душа, в моята душа.

Какво търси от нас Христос Господ? Защо той нарича праведници тия люде, които ще наследят Царството небесно? Защото те са се отнасяли към всеки човек като към малък Христос. “Доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили” (Мат. 25:40), казва Господ. Ето, шепа пшеница, шепа любов към Господа и към людете в име Христово и Господ ни дарява живот вечен. Това Господ иска от нас заради нас, а не заради Себе Си. Единствено заради нас и нашето спасение. Шепа истинско покаяние, истинска любов, истинско милосърдие. Истинското покаяние ни извежда от нивата на греха. Чрез истинското покаяние ние драговолно сами себе си съдим и изобличаваме. Но по Божията милост и човеколюбие ще получим прошка и оправдание на Страшния Христов съд. Любовта и милосърдието изпепеляват стократната жетва, която семето на самостта, на гордата самовлюбеност, на егоизма дава из нивата на греха. Но ако ние пренебрегнем Христовото слово, словото-пламък, словото-истина, словото-живот, то същото това слово ще ни съди в последния съден ден. Ще ни съди като живо слово на живия Бог, което пребъдва вовеки. То е слово на любов, но и слово на правда, защото в съвършената любов няма неправда. Съвършената любов е неразлъчна от съвършената истина.

Ако ние предпочетем нивата на греха, то ние, с това самото, себе си осъждаме. И в последния ден Божият съд ще потвърди тази наша присъда. А сега? Сега от тази собствена присъда ние можем да се скрием и често се крием, защото тя вгорчава сладостта, която ни доставя стократната жетва от нивата на греха. Как можем ние с вас да откликнем на днешните Христови думи, ако нашата любов, ако нашето милосърдие са жалко мъниче пред исполина на нашето себелюбие? Ето сега Христос ни сочи пътя. Ето сега, докато е още ден, Църквата с майчина любов ни предлага благодатни сили, за да не изнемогнем по този път. Сега, тъкмо сега е време да се подложим под бича на съвестта, за да избегнем бича на Божията любов, която според св. Исаак Сириец като неугасим мъчителен огън ще опалва грешниците во веки веков. Сега е време да излезем от нивата на греха, без да се обръщаме назад. Сега е време да съберем шепа пшеница от нивата на спасението и трепетно да я предложим на нашия Спасител с надежда, че в последния ден, в деня на Съда ще се удостоим и ние да чуем благите Му думи: “... дойдете вие благословените..., наследете царството, приготвено вам от създание мира!” (Мат. 25:34) Амин.