Последна промяна:
03.05.2009 17:12
Триадицкий епископ Фотий
english | русский
Произнесено на 20 април (7 април, ст.ст.) в катедралния храм «Успение на Пресвета Богородица»
“Смерти празднуем умерщвление, адово разрушение, инаго жития вечнаго начало....”
„Празнуваме умъртвяването на смъртта, разрушаването на ада, началото на нов — вечен живот…”
(Пасхален канон, песен седма, втори тропар)
Възлюбени във възкръсналия наш Спасител братя и сестри, чеда на Светата Православна Църква!
Днес празнуваме умъртвяването на смъртта, разрушаването на ада и началото на друг, на нов — вечен живот; днес тази блага вест непресъхващо блика и облива с радост и светлина цялото творение, всичко видимо и невидимо. Да, смъртта е мъртва. И тия думи не са впечатляващ поетичен образ, не са човешки блян, а истина, извираща от действието и словото на Живия Бог. Защото Сам Бог, Сам Изворът на живота в лицето на Богочовека Христос победи смъртта, стъпка смъртта, умъртви смъртта. И нещо повече. Богочовекът застави смъртта да стане утроба на живота, на нов живот, на живот вечен. Смъртта прие Неговото бездиханно тяло, ала се натъкна на Бога и сама бе умъртвена в самото й леговище, в дъното на ада, рухнал пред силата на Всемогъщия и загубил всяка власт над тия, които са наистина Христови.
Ала що е смърт? Според човешките мерки и понятия — краят на телесния живот, умирането на тялото. Но човекът не е само тяло. Не е и само безплътен дух, защото лишената от плътта душа не е цялостният човек. Бог е създал човека от душа и тяло, премъдро съчетани в едно същество, надарено с безсмъртие. След падението на прародителите грехът разбива това единство между душа и тяло и в този смисъл разрушава самото битие на човека. Тъкмо тази причинена от греха разруха се нарича смърт — човекът умира, с други думи той престава да бъде неразривен съюз между душа и тяло, т.е. престава да бъде човек, престава да бъде той самият — такъв, какъвто е бил създаден от Бога в шестия творчески ден. Така че смъртта не е просто край на телесния живот и връщане на тялото в земята. Смъртта е противоестествено разпадане на човешката природа, вследствие на което тялото на човека изтлява, а душата му потъва в тъмата на ада. Така смъртта разделя това, що Бог е съчетал. Ето защо смъртта е наистина страшна. А ние, подобно на езичниците, се боим от смъртта най-вече, защото тя внезапно или пък дълго и мъчително прекъсва живота на тялото, защото отнема от нас свидни на сърцата ни люде; боим се от смъртта, защото не сме се избавили от скритата си гнетяща вяра, че тя е по-силна от всичко живо.
Ала днес Църквата гръмовно благовести: възкръсналият Богочовек умъртви смъртта. И даде на човека възможност да се избави от нея, да не бъде неин вековечен роб. Възкръсналият Христос направи разчовечения от смъртта човек годен отново да стане човек и нещо много повече — призова го да стане бог по благодат. Христос Господ се спусна до глъбините на ада, разруши го и възкръсна, за да възкреси и ония, които са Христови (срв. 1 Кор. 15:23) и да им дари нов живот, живот вечен. Да, и Христовите чеда минават през дверите на телесната смърт като всички люде. Но за тия, които умират в Христа, смъртта не е страховита бездна, а раждане за нов жи¬вот, завръщане в дома на Отца, в който Христовият човек, новият човек ще влезе радостно в пълнотата на своята обновена природа след възкресението на мъртвите. Ето, че от край смъртта става начало. Неслучайно древните християни са празнували смъртта на мъчениците като раждане за нов живот във вечност¬та. След смъртта и възкресението на Богочовека гробът не е мрачен, защото Господ го осия с несътворена светлина; гробът не всява страх и ужас, защото е не край на живота, а раждане и начало на вечен живот с Христа; гробът не е последното място на земното ни изгнание, а последна врата по пътя към небесното отечество. Различието между смъртта до Христовото Възкресение и смъртта подир него е подобно на различието между неугасим пожар и пламък на свещ — по думите на светител Николай Сръбски. От зловещо проклятие за човешкия род умъртвената от Богочовека смърт става за чедата Му врата към възкресението и живота. Чедата на Христа са чеда на живота, защото Христос и животът едно са. Чедата на Христа са чеда на възкресението, защото Христос и възкресението едно са. Всеки, който с открито сърце идва при Христос, се изпълва с Неговия богочовешки живот. Кой може да изкаже величието на този дар? Според св. Атанасий Велики това не е в състояние да стори дори ангелски език, защото „даровете на благодатта превъзхождат мярата на сътвореното — смъртта е прогонена от людете, адът е лишен от многолетна власт и човешкият род, осъден от закона на греха, се учи да царува според дара на благодатта“. Могъщи слова, слова, потопени в истина и благодат, в дух и живот; слова, от които струи жива вода, струи и напоява в сърцата и умовете ни семето на непреходната истина, че Възкръсналият и Възкресителят, вечно Живият и Животворящият Христос Господ е със Своите живи люде и в Своите живи люде и до гроба, и подир гроба, и сега, и всякога, и в безкрайността на бъдещия век! Амин.
Христос воскресе! Воистинну воскресе!
†Триадицкий епископ Фотий
Пасха Господня, 2009 г.