Последна промяна:
17.04.2009 17:29
Одеяйся светом яко ризою, наг на суде стояше,
и в ланиту ударение прият от рук, ихже созда:
беззаконнии людие на кресте пригвоздиша Господа славы…
Този, Който се облича със светлина като с дреха,
пред съдилището гол стоеше и плесници изтърпя от ръцете, що създаде;
беззаконни люде приковаха на кръст Господа на славата…
(Из десетия антифон от утренята на Велики петък)
* * *
С трепет предстоим пред кръста и пред гроба Ти, Господи, и се питаме, кои сме — Твои следовници или Твои беззаконни мъчители, Твои ученици или Твои разпинатели? Кои сме ние, Господи?
С Твоето име се именуваме, ала с всяко свое беззаконие, с всяка скверна мисъл и дума, с всяко нечисто дело добавяме нови шипове към Твоя трънен венец — кои сме ние, Господи?
Твои раби се наричаме, а с маловерието, малодушието, сластолюбието, лицемерието си подло Ти удряме плесници, а сетне, както някога Адам в рая, бързаме да се скрием от лицето Ти, изкусно лъжем съвестта си и пак се кланяме пред Твоя образ, целуваме го, молим Ти се, сякаш нищо особено не се е случило — кои сме ние, Господи?
Изкупени сме с драгоценната Ти кръв, Спасителю, и изповядваме това, ала с грехолюбието, със себелюбието, с немилосърдието, със сребролюбието, с алчността си безмилостно Те приковаваме на кръст и после целуваме кръста, и се осеняваме с него – кои сме ние, Господи?
* * *
В днешния велик и свят ден предстоим пред кръста и пред гроба Ти, Владико Христе, и се питаме — кои сме ние?
Не се ли смятаме за вярващи и благочестиви, защото тайно или явно се превъзнасяме над неверието и нечестието на другите?
Не мислим ли, че сме Ти верни само защото осъждаме отстъплението на другите от Твоята истина?
Не сме ли убедени, че пребъдваме в Твоята истина, Христе, само защото усърдно громим отстъпилите от нея, без обаче да познаваме самата Твоя истина в дълбина и широта, без да сме истински приобщени към нея?
Можем ли да се наречем Твои свидетели, Царю на славата? Тупти ли в нашия живот сърцето на Твоите свети заповеди, блика ли от живота ни единство, братолюбие, откритост, искреност, простота? Или по-скоро устата ни Те славят, а животът и делата ни безсрамно Те хулят?
С ум, сърце и съвест, в дух и истина ли сме устремени ние към Тебе, Спасителю, или чакаме от Теб закрила, блага и изгоди в този живот, в замяна на което изпълняваме някакъв свой религиозен дълг и ставаме новозаветни фарисеи — лицемерно Те почитаме в същото време жестоко Те разпъваме — кои и какви сме ние, Господи?
Стоим пред кръста и пред гроба Ти, Христе Царю, скръбни и безответни. Пред Твоето неизразимо смирение ли благоговеем, за своята ли окаяност скърбим или проглеждаме и потресени виждаме, че нашите ръце, които Ти, Творецо, създаде, дръзко Те зашлевяват; че не други, а ние, дълготърпеливи Спасителю, те приковаваме към кръста; не други, а ние, триж по-беззаконните от древните Ти разпинатели, правим нескончаем Твоя Велики петък…
Ала нека нашето безумие и нашата злоба да не се окажат по-силни от Твоята благост и от Твоето милосърдие, човеколюбиви Господи! Пощади ни, просвети ни, та да дойдем в себе си, да се вразумим, да прогледнем и да станем Твои — Твои раби, Твои ученици, Твои следовници, Твои чеда, да станем и да пребъдем Твои, Спасителю, и сега, и всякога и във вечни векове! Амин.
© Издание на Българската Старостилна Православна Църква
http://bulgarian-orthodox-church.org
При предявени претенции за авторски права върху текстове от библиотеката те ще
бъдат изключени от общодостъпния й фонд.
Any claim to authorship infringment
could be respected by suspending the unit from the generally accessible
area of this library.
Отзиви, съобщения [guestbook]