Последна промяна:
20.01.2009 15:18
Триадицкий епископ Фотий
english | русский
Днешният празник, възлюбени, се нарича още Просвещение, защото озарява човешкия дух с непостижимо за него знание – триединството на Бога. Нарича се Просвещение и защото кръщението Христово просвещава разума ни, очиства сърцето ни, осветлява пътя ни към спасение и живот вечен.
Всичко, което е станало при Христовото кръщение, става и при кръщението на всеки един от нас. Като се потапяме в кръщелната вода, умираме заедно с Христа, а като излизаме от нея, ние се съчетаваме с възкръсналия Христос. Кроткият Дух Божий невидимо ни осенява и излива над нас всемогъщата Си благодат в Тайнството Миропомазване. А Бог Отец ни осиновява чрез непостижимата жертва на Сина Божий. Велика е небесната тайна, която се разкрива в Кръщението. В него човекът се очиства от всеки грях, става съсъд на непристъпната Светлина и сам става светлина според думите на днешния празничен кондак:
„Днес Ти се яви на вселената, Господи, и Твоята светлина осени нас, които с (просветен) разум възпяваме Тебе, Светлина непристъпна, Който дойде и (ни) се яви.“
Но защо тогава след Кръщението над нас отново се спуска мракът на греха? Защо отново попадаме в робство на „стария според предишното живеене човек”? Отговаря ни Фотикийският епископ блажени Диадох:
„Бог Слово се въплъти и като Бог чрез собственото Си кръщение ни дари водата на спасението… във водата ние се възраждаме чрез действието на Светия и Животворящ Дух, така че тутакси се очистваме и духом, и телом, стига да пристъпваме към Бога с пълна готовност. При това Светият Дух се вселява в нас и прогонва греха и неговия родител … скверната змия се изхвърля от глъбините на ума. Но въпреки това не се учудваме, че и след Кръщението наред с добрите мисли имаме и лоши. Макар и да отмива нечистотата на греха, банята на освещението не унищожава двойствеността на нашите желания и не пречи на бесовете да воюват срещу нас, … та онова, което не сме запазили до грехопадението, да го запазим с Божията сила, като вземем оръжията на правдата.”
В Кръщението според същия свети отец Божията благодат възстановява в нас образа Божий, а в единодействие с нашите усилия извайва в нас Божието подобие.
Ала какво да кажем ние, днешните християни, които с изпоцапан кръщелен хитон скитаме често безцелни и безпътни из дебрите на този свят? Скитаме в някакъв полумрак, сякаш се боим, че Слънцето на правдата ще ни изгори с блясъка Си. Как ни трови и помрачава двойствеността на нашите мисли, чувства, желания! Уви, не смеем, не смеем ние да викнем заедно със светител Николай Сръбски: „Слънце над слънцето, … озари ме отвътре, за да видя кой [друг] смее да обитава в мен, освен Тебе!” Но без тази решимост път към Светлината няма! Да не се лъжем с полумрака, в който душата крее и постепенно умира.
Господи, само в Твоята Светлина ще видим светлина! Просвети тъмнината ни, Господи! Не ни оставяй в полумрака на нашата двойственост, на нашето двоедушие и малодушие! Просвети ни със светлината на Твоята истина!
На Тебе, непристъпната Триединна Светлина да пребъде слава, чест и поклонение, сега и всякога, и във вечни векове! Амин.
Произнесено в катедралния храм на Българската Старостилна Православна Църква, на 19 януари (6 януари, ст. ст.) 2009 г.