Последна промяна:
07.01.2009 10:06
(Миней, 24 декември ст. ст., канон на утренята, песен седма, тропар трети)
Възлюбени в родилия се Богомладенец братя и сестри,
чеда на светата Православна Църква!
Току-що прочетеният кратък църковно-песенен текст е само отблясък от несметното словесно съкровище на Църквата в прослава на Христовото Рождество. Изречени от лицето на Божията Майка, тия думи са не просто поетичен похват, реторична условност, а духовна истина, чудно потапяне в тайната на Сина Божий и Сина Човешки, в тайната на Богомайчинството. Да, с втъканите в слово богословски съзерцания, молитвен трепет, удивление, благоговейно преклонение Църквата ни приобщава към великата тайна на благочестието – явяването на Бога в плът (ср. 1 Тим. 3:16). Църквата радостно ни кани на богата словесна трапеза, Църквата ни храни, възвисява, просвещава ума и сърцето ни с бездънен духовен смисъл, с благодатно красиви духовни чувства, от които блика светлината и радостта на тази велика тайна, която празнично възпоменаваме днес. Нека влеем в този словесен отблясък и светлоносните думи на свети Григорий Палама: „Седящият на Херувими като Бог днес е положен на земята като Младенец. Невидимият за шестокрилите Серафими – на Когото не могат да съзерцават не само природата Му, но дори сиянието от славата Му, поради което покриват с криле лицата си – днес е достъпен за земния взор и телесните очи, понеже прие плът. Полагащият на всичко предел и Неограниченият от нищо се вмества в набързо направени ясли. Този, Който държи всичко в шепата Си и го прави плътно и здраво, се пристяга с малки пелени... Владеещият неизчерпаеми съкровища драговолно се обрича на такава бедност, че за Него не се намира място в людско жилище…; и не само с раждането Си се облича в повалената наша природа Този, Който има една и съща природа с Всевишния Отец, не само приема тази крайна нищета, като се ражда в бедна пещера, но още от майчината Си утроба се причислява към робите – Той, Който по природа е Господар на целия свят.”
Разтърсващо велика, неизмеримо дълбока, безкрайно свята е тайната на благочестието!
Но защо душите на мнозина наглед празнуващи Христовото Рождество са глухи и слепи за тази пазена в лоното на Църквата тайна? Защото те са залинели от тлъстите веществени трапези на този свят, защото са натежали от натъпкани със земна пръст мисли и чувства, защото са омаяни от блещукащите светлини на един друг празник… Малки пещерки с ясли, разноцветни фигурки, накичени елхи, магазини, купища ястия, глъч, суета, подправени с малко църковно богослужение – непонятна обредност, обичайни за случая слова, в много от които вечните истини звучат все по-обезкървено и плахо за сметка на силно туптящия пулс на времето; и сетне…, сетне отново стихията на другия празник… Има ли тук място за Христос, има ли тук място за Живия Бог, за Сина Божий, станал Син Човешки? Има ли предел човешкото безумие, което прокужда Христос от празника на Христовото Рождество? Нима нашето съвремие е лишено от огненосни христолики люде, които със слово, дух и живот благовестят тайната на благочестието, нима не ще се намерят верни Христови следовници, които да се възрадват от празника на тази тайна?
Не. Стихиите на този свят безмилостно шибат сетивата ни с шумното веселие, с крясъка и светлините на другия празник, на празника без Христа. Ала Христос незримо е със Своите люде до свършека на времената и Негови верни люде ще има до свършека на времената. Ето, тук и там, незабележимо за нас двама, трима и още редица други редом с тях носят в душите си отблясък от днешния празник, носят лъч от тайната на благочестието, носят зрънца духовна манна от пира на вярата. В тези люде и чрез тези люде тихо и смирено и в същото време могъщо и непобедимо ще сияе великата тайна на благочестието, която се лее от песенното богословие на Църквата, струи от богопросветената мисъл на светите отци, с гръмовна мощ ехти от словата на богоречивия Богослов Григорий: Днес „Роденият без майка се ражда без баща. Безплътният се въплъщава, във вещество се облича Словото, Невидимият става видим, Неосезаемият става осезаем, Безлетният получава начало, Син Божий става Син Човешки”. Нему слава, чест и поклонение сега и всякога и във вечни векове! Амин.
Честито Рождество Христово!
† Триадицкий епископ Фотий
© Издание на Българската Старостилна Православна Църква
http://bulgarian-orthodox-church.org
При предявени претенции за авторски права върху текстове от библиотеката те ще
бъдат изключени от общодостъпния й фонд.
Any claim to authorship infringment
could be respected by suspending the unit from the generally accessible
area of this library.
Отзиви, съобщения [guestbook]