Светител Николай Сръбски, възлюбени, изповядва: „Преди да изляза от утробата на майка си, светът с неговите желания се засели у мен. За всяка ласка на света скъпо и прескъпо плащах, като всеки път късах и давах частица от сърцето си. Докато не му дадох цялото си сърце и ласките му станаха горчиви.“

Само тия люде, които са усетили и са проумели, че ласките на света са горчиви или пък тия, които по начало са ги загърбили, могат да вкусят сладостта на словото за Кръста - на това слово, което за влюбените в света е безумство, а за възлюбилите Господа е сила Божия!

Словото за Кръста е безумство за всички, които полагат смисъла на съществуването си във волята за удоволствие, във волята за власт, в стремежа към надмощие над останалите – надмощие всякакво: физическо, умствено, нравствено, материално... Потопени във волята за удоволствие, във волята за власт и надмощие, такива люде нивга не ще разберат смисъла на словото за Кръста. За тях то е и ще си остане безумство. Само ако съумеят да излязат от тези мътни и увличащи надолу води, само ако успеят да се отърсят от волята за удоволствия, власт и надмощие, такива люде ще станат годни да разтворят умовете и сърцата си за словото на Кръста.

Какво да речем – сластолюбието и диренето на храна за чувствата, чрез които ние преживяваме „високата си“ сред кавички собствена стойност, обезсилват словото на Кръста и у нас християните!

Впрочем, разкрили ли сме ние ума и сърцето си за словото на Кръста? Или се удовлетворяваме с това да бъдем повече или по-малко „обредни“ християни? Да бъдем полухристияни, да се опитваме да вместим в сърцата си както словото на Кръста, така и ласките на света. Ала това не е възможно! Това е признак на опасна заблуда, в която, боя се, че в една или друга степен тънем всички. А Христос Господ ясно казва, че не можем да служим на двама господари! (срв. Лука 16:13) Не можем да се стремим към ласките на света, към удоволствията, към преживяването на своето собствено превъзходство над другите, към лъжливото сладостно усещане за собствената ни висока стойност и в същото време да бъдем следовници на Христа! И в същото време да носим кръста си и да вървим подир Христа! И в същото време да носим вътре в себе си словото за Кръста! Словото за Кръста гласи: “Бог се въплъти, умря разпънат на кръст, възкръсна и ни спаси. Вярвай в него и ще се спасиш!” Ала “вярвай” означава: живей в пълнотата на живота, според вярата, а не: изповядвай отвлечена теоретична вяра на ума. Вярвай в словото за Кръста означава: живей със силата на словото за Кръста, която е сила Божия! “Вярвай” означава: отхвърли ласките на света, възнеси ума си над мъдростта на света, устреми волята си към Този, Който може да просвети и ума, и сърцето, и волята, и цялото ти същество със словото за Кръста! Ако се стремим към такава вяра, то ние ще вървим, наистина, по пътя към спасение! Ще вървим по този път просвещавани, укрепявани от словото за Кръста. Тогава ласките на света не ще ни примамят. Тогава мъдростта на света не ще ни съблазни. Тогава тъмнинаната на света ще кръжи около нас, но не ще ни обземе. Тогава нашето съществуване, нашият земен живот ще бъде предверие на вечния живот, на безкрайното ни съществуване в бъдещия век! Тогава ще можем да познаем сладостта на живота в Христа Иисуса, в Христа Разпнатия, Който за иудеи е съблазън, а за елини – безумство, пък за тия, що се спасяват е Божия сила и Божия премъдрост! (срв.1 Кор. 1:23) Амин.