Какви ли не привличащи човешкото око блага се предлагат по тържищата на света, възлюбени. Ала ето, че двама пълни сиромаси в очите на света – Христовите благовестители Петър и Павел, които прославяме днес, ни предлагат блага, които светът не познава и не иска да познае. Предлагат ни Истина, безсмъртие, живот вечен, царство Небесно. Тия блага, тия богатства, те са получили от Христа Спасителя и любвеобвилно, щедро ги предлагат всекиму.

Ала тъкмо тук ние стигаме до съдбовен избор - какво ще предпочетем: тържищата на света или любвеобвилната апостолска щедрост? Ние знаем, Свещеното Писание ни учи, че приятелството със света е вражда против Бога. И ние наглед бягаме от света. Защо казвам „наглед“? Защото бягаме от света подобно на Лотовата жена. Хем бягаме, хем извръщаме глава назад, защото в света има нещо, което не ни се иска да оставим. Впрочем, да попитаме себе си: защо бягаме ние от света? Защото е чужд на Христа или защото е лош според нашите разбирания и преценки. Всъщност, светът е такъв, каквито са людете. В степента, в която ние, християните, обичаме повече греха, отколкото светоевангелските добродетели, повече полуистината и лъжата, отколкото истината и ние сме такива, какъвто е светът. Горко ни, ако ние бягаме от света не по здрави, ясни, духовни подбуди. Горко ни, ако ние бягаме от света, защото животът е тежък. Горко ни, ако ние бягаме от света, за да избягаме по този начин от отговорността си.

Защо идваме в Божия дом? Даваме ли си ясна сметка за това в дълбочина? Нека да представим пред съда на съвестта си всички подбуди, всички подбуди, поради които ние посещаваме Божия дом. Не идваме ли ние в храма, за да получим тук спокойствие, за да отидем на място, където можем да се надяваме на една психотерапия в светския смисъл на това понятие. Т.е. ние идваме в храма, за да избягаме от стреса навън, в живота. Много важно – ние идваме в храма, за да ни стане мирно, спокойно на душата, непременно. Заради това ли? Подобен психотерапевтичен ефект човек може да получи не само в православен храм и в друг храм с подходяща обстановка.

Що е светът и защо ние бягаме от него? Светът е това, което в нас самите и около нас наистина враждува против Бога, чуждо е на Бога, идейно се бори срещу Бога, враждува както казах, срещу Него. Е, добре, какво враждува срещу Бога? – Гордостта, грехолюбието, себелюбието. Всяка една страст, всеки един грях враждува против Бога. Има ли ги тия неща у нас? Има ги, е? Борбата със и срещу тия неща е истинското бягство от света, спасителното бягство от света. Но за да можеш да имаш дълбоки подбуди да бягаш от света по този начин, то за теб смисълът на живота не бива да бъде в същия този свят. Смисълът на живота като жив усет, не като теоретични разсъждения, като жив усет би трябвало да бъде в Истината, безсмъртието, във вечния живот, в царството Небесно, в общението с Господа. Ето това е мерилото, по което ние можем да съдим до каква степен сме християни. И ако ние посещаваме храма, за нас никак не е безразлично какъв ще е този храм: истински - православен, храм на модернисти, икуменсити, римо-католически, протестантски? Защото ние не търсим психотерапевтичен ефект, бягство от стреса, спокойствие, умиротворяване на душата. Ние търсим среща с живия Бог. И ние търсим Неговия мир, а Бог дава не така, както светът дава. Ние търсим спасение в живия Бог, следователно ние трябва да сме готови да воюваме срещу всичко, което прегражда пътя ни към Бога. Така че войната е неизбежна. Вътрешната бран, духовната бран е неизбежна. Прокарването на всяка мисъл, чувство и желание през огъня на съвестта е неизбежно.

Та ето. Тук е въпросът – какво ще предпочетем? Ще изберем ли ясно, напълно осъзнато, решително тия блага, които проповядват в своите послания, в своето гръмовно благовестие светите апостоли Петър и Павел и с тях всички останали свети апостоли, мъченици, отци и учители на Църквата, всички истински Христови чеда и приятели? Или ще говорим за тия блага, а всъщност, пак напомням за жената на Лот, явно или така, крадешком, ще поглеждаме назад, към света, накъдето ни тегли нашето грехолюбие, сластолюбие, себелюбие. Това е въпросът. Някой би казал: „става дума за нещо много трудно, за нещо, което далеч не е по силите на всекиго.“ Не е така. Ако е въпрос дали това, за което говорим, е по силите на някого, ще подчертая: то не е по силите на никого от нас. То е единствено по силите на Господа, защото това, което не е възможно за човека, е възможно за Бога. От нас - желание, но ясно, нелукаво, твърдо и решително желание – това е потребно. И, разбира се, и подбуди, които хранят, поддържат това желание. А тези подбуди се коренят в нашия свободен избор.

Знаете ли, светът изглежда могъщ, дори много могъщ, ала само докато му робуваме. Този, който има решимост, с Божия помощ, да разчупи веригите на света, той опитно познава и неговата слабост.

Да разтворим, възлюбени, сърцата си за вечните блага, които ни предлагат, за които ни благовестят светите апостоли Петър и Павел. Да разтворим сърцата си за вечността. И тогава тя ще се всели в тях и сърцата ни ще станат просторни като вечност. Тогава те светло и радостно ще благодарят, ще прославят двамата пребогати сиромаси – светите апостоли Петър и Павел, а в тях и чрез тях Триединия Бог - Отец, Син и Дух Свети, на Когото подобава слава, чест и поклонение сега и всякога и във вечни векове! Амин.