Последна промяна:
03.03.2008 20:58
Поздравявам ви, възлюбени, със 130-годишнината от Освобождението на нашето Отечество.
Отечество… Една от най-свидните думи. Ала колцина наши сънародници днес могат да усетят онези съкровени, чисти, светли чувства, с които е споен смисълът на това слово? Защо гасне родолюбието на днешните българи? И ще обгърне ли мрак светлината и на днешния празник?
Ако съзнавахме колко много зависи от нас, от всеки един от нас и от всички ни заедно отговорът на тия въпроси!
Не ще търсим този отговор в идеализирани носталгични представи за отминали времена, не ще го търсим в разнопосочни теоретични анализи, най-малко пък ще го търсим в националистични блянове и в пренаситени до болезненост патриотични изблици. Не. Ще търсим този отговор в нас самите. Същинското родолюбие е способност да обичаш родината си, да обичаш чисто, безкористно, дори саможертвено. На такава обич в нейната дълбочина и пълнота може да те научи единствено Христовата любов. Дори вече овехтялата в съзнанието на днешния постмодерен човек хуманистична любов към Отечеството се е подхранвала тъкмо поради запазените все още в нея следи от Христовото благовестие за любовта.
Ала днес е време на разграждане и разпад… Удар след удар се сипят по оцелелите отломки духовно-нравствена свяст у днешните българи. Политици днес си служат с патриотична фразеология в стремежа си да постигнат политически, а и не само политически изгоди. Интелектуалци днес се подгаврят с родолюбивите чувства, за да са в крак с времето, за да не изостанат назад от „съблазънта да откъснеш, да отклониш всичко и всички от истината и да ги върнеш в играта, в чистата игра на видимостите” според думите на философа-постмодернист Жан Бордияр. Парвенюта и прагматици се подсмиват на всякакви там „сантименти” и в бясна надпревара трупат ли трупат имане… Отделни болнави личности издигат с фанатичен плам националистични лозунги и с това правят от родолюбието жалка карикатура. Млади люде поемат със стотици хиляди към „обетoвания” Запад, превърнали ценностите на нашето време в своя първостепенна жизнена потребност. Къде, къде да намерим чист извор на родолюбие? Да се обърнем към Църквата? Да, но днес и тя е разпъната на кръст. Мнозинството официални висши църковници в православния свят са забравили, че Църквата е майка, а не слугиня на националното съзнание и охотно обслужват националистични и дори шовинистични идеи и интереси. У нас пък те са боязливи послушници на силните на деня и призивът им към родолюбие се свежда до гротескни изяви или пък до отмерени и поизхабени църковно-патриотични фрази, лишени от жив дух и пълнокръвен смисъл.
Остава ни изтъняващата, почти незрима днес, нишка на духовната връзка с предците ни, с тяхната Христова вяра и с тяхното родолюбие. Пазителка, продължителка на тази връзка, на тази жива духовна приемственост е призвана да бъде Църквата, т.е. носители на тази приемственост сме призвани да бъдем ние с вас. Призвани сме да се учим на христолюбие и родолюбие, и да учим на тях децата си. Призвани сме днес, тук и сега, сред урагана на нашето съвремие, наред с Христовата вяра да съхраним и да предадем на идещите след нас христоликия дух и христоликата красота на онази наша родна и свидна България, от която можем да зърнем наоколо си само отделни отблясъци. Ако имаме това съзнание и ако се стремим да изпълним този свят дълг, днешният празник ще бъде за нас истински, честит и светъл празник. И не ще го помрачат подмятанията, че всъщност руските политически интереси са продиктували войната от 1877-78 г. Защото ние ще бъдем способни да виждаме на само тинестото дъно на реката, затънали в себичност и материалистично късогледство, а ще можем да видим и нейните бистри струи – човеколюбието и вдъхновението на Царя Освободител и на руския народ, които поведоха тази война и я изпълниха с нравствен смисъл. Ако нашата православна вяра е жива, дейна, ние ще бъдем чеда на нашата майка – Църквата и чеда на нашето Отечество в дух, в истина, а не привидно, само на думи. И не ще се скитаме немили-недраги из духовната пустиня и отрупаните със земни блага стъгди на чужди земи, а с търпение и упование, с чисти и светли мисли, чувства и дела ще тъчем нишката на духовната приемственост, на живото духовно предание, което храни и ще храни с православна вяра, с боголюбие и родолюбие днешните и бъдещи чеда на земното ни Отечество, та да бъде то винаги под закрилата на прославяния в Троица Бог – Отец, Син и Дух Свети, Комуто подобава слава, чест и поклонение сега и всякога, и във вечни векове! Амин.
© Издание на Българската Старостилна Православна Църква
http://bulgarian-orthodox-church.org
При предявени претенции за авторски права върху текстове от библиотеката те ще
бъдат изключени от общодостъпния й фонд.
Any claim to authorship infringment
could be respected by suspending the unit from the generally accessible
area of this library.
Отзиви, съобщения [guestbook]