Последна промяна:
24.12.2008 11:41
Во имя Отца и Сина и Светаго Духа!
Христовото Евангелие на любовта, възлюбени, завършва със Страшния съд. Страшният съд е завършек на цялата човешка история. Пред този Съд ще застане всяко едно човешко същество, ще застанат всички човеци без изключения. Ала нима е възможно любовта да съди? Възможно е, защото в съвършената любов няма нито неправда, нито заблуда. Съвършената любов е неотделима от съвършената истина.
С какво мерило ще ни съди Христос Господ на този последен Съд? Ще ни съди според отношението ни към Него. Как сме се отнасяли в тоя земен живот към Него, към кроткия Цар Израилев, към Неговите по-малки братя, към Неговото животворящо слово, към Неговите свети заповеди.
Животът ни на земята е размесен с мъка. И мъката, колкото и голяма да е тя, е все пак размесена с живот. А на Страшния Христов съд животът ще бъде отделен от мъката. Във вечността ще пребъдват и животът, и мъката, но напълно отделени. В бъдещия век спасените ще отмерват вечността с блаженството си, а грехолюбците с мъката си. Друга мярка не ще има. Колко полезно е да носим тия истини в сърцата си и да дават те там плод – плод на вяра, на стремеж да живеем според Христовите заповеди, плод на страх Божий, на благоговение, плод на духовно усърдие, плод на любов към Спасителя и към ближните. Ала в потока на времето ние твърде рядко си служим с мерилото на вечността, с мерилото на Божия закон. В потока на времето ние все се надяваме, странно, на самото време. Това наше вечно утре, утре, утре. Надеждата, че това, което не сме сторили днес, ще можем да го направим утре. Въпреки че знаем – знаем със знание твърде бледо, че утре може и да няма. И когато ние, християните, когато нашите умове и сърца са поробени от това мерило, от чисто земната тръпка на живота, която се надява, че все пак утре ще има, тогава ние просто не можем да живеем в пълнота като християни, това е ясно.
Още св. ап. Петър в своето второ послание казва: че някой пита ли къде е обещанието за Неговото пришествие, т.е. за Второто идване на Христа. Всичко си стои тъй, както отначало. Ето я земната мярка. Ако тя надделее, повтарям, в нашия ум, сърце, съвест, то ние ще се окажем съвсем, съвсем неподготвени за последния час, за края на времето, който може да настъпи за нас всеки миг.
Ако доказателството за тези истини, които Църквата ни благовести в днешния ден не се роди в душите ни, то нищо външно не може да ни ги докаже, никаква външна, неумолима логика няма да ни принуди да признаем тези истини, да ги приемем в пълнота и да заживеем според тях. Призвани сме да ги възприемем с ум и сърце вътрешно и свободно. А последното доказателство за тяхната истинност, което вече не зависи от нашия избор, ще бъде дадено в деня на Страшния Христов съд и това ще бъде доказателството на вечния живот и второто, и последното доказателството на вечната смърт, т.е. на неумиращата мъка.
Христос Бог дойде при нас, на земята сред този размесен с мъка живот, за да ни даде Бога, да ни даде Себе Си. Не като понятие, не като идея, не като отвлечено познание, а като Хляб. Да ядем и да живеем. Той дойде, за да можем да вкусим Бога. Да може да го вкуси умът ни и така да се венчае за вечната мъдрост. И да може да го вкуси сърцето, и така да се венчае за вечната радост. Да може да го вкуси тялото, за да възкръсне от мъртвите. А останалите храни телесни и душевни, които така натрапчиво, кресливо и дори нагло ни предлага светът – те ни носят само временно засищане, мимолетни радости и в крайна сметка – неумиращата мъка. Ако ние се храним предимно с тия храни, а само от време на време посягаме към Божията трапеза, то не ще се избавим от лудите мисли, които пълнят умовете ни, не ще се избавим от безумните телесни желания, които кипят в плътта ни, не ще се избавим от страха, който пъпли в душите ни. От тях можем да се избавим единствено и само, ако се храним с онази храна, що ни донесе Господ Иисус Христос, за да оживеем в Бога, за да се венчаем с вечността още тук, на земята и за да бъдем изпълнени с надежда нелъжовна, непосрамваща, защото неин извор е Сам Бог. Да бъдем изпълнени с надежда, че на последния Христов съд ще се разделим с мъката и в пълнота ще се открие Неговият живот, Христовият живот, благодатният живот, богочовешкият живот, който Той ни дарява.
Господи Иисусе Христе, Сине Божий, пощади ни на Твоя нелицеприятен Съд и по Своята велика милост ни удостой в онзи трепетен и страшен час да застанем отдясно на Теб. Амин.
© Издание на Българската Старостилна Православна Църква
http://bulgarian-orthodox-church.org
При предявени претенции за авторски права върху текстове от библиотеката те ще
бъдат изключени от общодостъпния й фонд.
Any claim to authorship infringment
could be respected by suspending the unit from the generally accessible
area of this library.
Отзиви, съобщения [guestbook]