Последна промяна:
24.12.2008 11:18
Во имя Отца и Сина и Светаго Духа!
Непостижимият за ума Извор на жива вода, от Когото произлиза живот вечен за всички люде и Който няма нигде предел, се потапя в нищожните временни води. Непостижимият за Ангелите и Невидимият за човеците отива да приеме кръщение, тъй както е благоволил. Наистина велика и свята е тайната на днешния празник. Бидейки непостижим, непристъпен Бог и осезаем за всички Човек, Христос Господ смирено пристъпва към Кръстителя. Този, пред Когото и небесата са нечисти, приема покайно кръщение в Иордан. Син Божий безпределно понизи Себе Си, за да възвиси унизените от греха човешки синове, да ги оживотвори, да ги възроди, да ги направи богове по благодат. Изворът на жива вода се потапя във веществените, тленните води, за да предизобрази смъртта на стария човек и раждането на новия. Страшно е за св. Иоан Кръстител да въведе Извора на жива вода в реката. И ето, пред нас се разкрива единственото събитие в човешката история, когато Бог и човек се съревновават в смирение. Трепетно, страшно е за творението да положи ръка върху главата на Твореца. Трепетно и страшно е човек, който е прах и пепел, да положи десницата си върху Твореца, за Когото Херувимите са подножие на нозете Му. И въпреки всичко Богочовекът смирено скланя глава пред Кръстителя.
Кръщението, което получаваме ние в Едната Света Вселенска Съборна и Апостолска Православна Христова Църква отмива греха от нас. В кръщението умира робът на греха, умира старият човек и от кръщелния купел подир светото тайнство Миропомазване, се ражда новият човек, раждат се чедата Христови.
Ние с вас сякаш сме привикнали с тия думи. За мнозина от нас те са познати. Чели сме словото Божие, чели сме или сме слушали слова за днешния празник. Чели сме и сме слушали. Но дали в нашия ум има разбиране и в нашето сърце усещане, че всички тези слова са не просто възвишени думи, не образни изрази, а че в тия слова е участта на всеки един от нас и ако ние не ги приемем като думи за вечен живот, ако те не станат живо начало за нас самите за нов живот и ако ние не полагаме съзнателно, свободно усилие да станем нови люде, да усвоим тази благодат, която Христос Господ ни дарява в Кръщението, Миропомазването и в другите свети Тайнства, то ние ще си отидем от извора на жива вода жадни. Навярно ще ни е добре, хубаво да слушаме тия думи. Ала дойде ли до дела, дойде ли до това да погребем стария човек, дойде ли до това да се родим като нови люде, сиреч да усвоим даром дадената ни благодат, да я направим лично наше достояние и тя да стане дух, душа, ум и сърце за нас, ако не сторим това, ние просто не ще бъдем християни. И ние ще идваме в храма отново и отново може би усърдно. Ние дори ще постим, ще се молим, ще се причастяваме със светите Христови Тайни и отново ще бъдем същите слушатели или читатели на словата за вечен живот, но не и техни изпълнители. О, ние не подозираме колко себелюбиви, колко сластолюбиви, колко горделиви, колко егоистични сме. В името на вечния живот и в името на любовта към Христа ние не вършим нищо или почти нищо. Не позорим ли само с това званието “православни християни”? А ето, Христос Господ се е смирил безпределно, не само като е приел покайно кръщение за опрощаване на греховете, не само когато е страдал на Кръста. На всяка една света Литургия, както ние знаем, предложените хляб и вино се претворяват в Тяло и Кръв на нашия Спасител. Св. Иоан Кръстител не е дръзвал да положи ръка върху главата на Спасителя, а ние дръзваме да приемем цялото Му Тяло, да пием Неговата драгоценна Кръв. Ние, свещенослужителите в светия олтар взимаме в ръцете си светото Тяло Христово и така се причестяваме. Какъв би следвало да е нашият страх, нашият трепет, нашето смирение, нашето благоговение? А Господ отново и отново неизразимо смирява Себе Си, както пеем на Велики Четвъртък: “Ето, идва Царят на царете и Господарят на господарите, за да бъде заклан и да бъде даден за храна на верните”. Св. Василий Велики казва, че за да започнеш нов живот, трябва да скъсаш със стария. Ето тук, тук ние с вас се проваляме. Ние някак си желаем да бъдем християни, но без да скъсаме със стария човек, без да понесем болката от това късане. Кърлежът на греха е дълбоко впит в нашата природа и трябва да се разреже надълбоко, за да бъде изваден. От това рязане ние се плашим. Малко да накърнят себелюбието ти, егоизма ти, о, такъв самозащитен фонтан от раздразнение, гняв, обидни думи, нападателност бликва от сърцето ти. Имаш ли решимостта да понесеш родилната болка на смирението, да се изправиш срещу самостта, егоизма си, срещу греховните си навици, срещу начина си на живот — полуезичеки, полухристиянски, топлохладен? Ако нямаш, ако нямаме ние наистина позорим името християни, мамим себе си и другите. Там е живецът - в решимостта да бъдем Христови, в решимостта да променяме живота си съгласно светоевангелските заповеди, които не са просто написани правила за нещо, а живи начала, благодатни извори на живот в Христа. Стига само да почерпиш.
И тъй, когато черпим и пием от светата богоявленска вода, нека си спомним за тази решимост, нека отново и отново да полагаме добро начало на борба със стария според предишното живеене човек, за да се облечем в новия, създаден по Бога в правда и святост на истината, както казва св. ап. Павел. Да почерпим — чухме сега тези слова на св. ап. Павел в днешното апостолско четиво, които ще изрека пак, — да почерпим от тази благодат, която пречудният, неизречено смиреният Господ Христос ни дава от любов към нас, за да ни направи наследници на вечния живот. И там, в безкрайността на бъдещия век, да прославяме милостта, човеколюбието, любовта на Триединия Бог — Отец, Син и Свети Дух, Който е преблагословен сега и всякога, и във вечни векове. Амин.
© Издание на Българската Старостилна Православна Църква
http://bulgarian-orthodox-church.org
При предявени претенции за авторски права върху текстове от библиотеката те ще
бъдат изключени от общодостъпния й фонд.
Any claim to authorship infringment
could be respected by suspending the unit from the generally accessible
area of this library.
Отзиви, съобщения [guestbook]