Последна промяна:
08.01.2008 12:21
Св. Григорий Палама. Слово за спасителното Рождество по плът на нашия Господ, Бог и Спасител Иисус Христос
Възлюбени в родилия се Богомладенец братя и сестри, чеда на Светата Православна Църква!
Кое човешко слово може да се възвиси до глъбината на тайната, която прославяме днес? Коя човешка мисъл може да се издигне до безмерното смирение на Бог Слово, роден от Майка Девица като безприютен, бездомен Младенец? До тази тайна на благочестието могат да се докоснат единствено тия люде, чиито сърца са готови сами да станат подслон на Младенеца, за да ги поведе той като безкрайно могъщ Бог и безкрайно смирен Човек към изгубения рай, към вечните жилища в дома на Небесния Отец.
Колцина ли са такива люде сред човешкия род днес? Господ знае. Ала много, плашещо много са християните, сред които Христос остава без подслон, безприютен и бездомен. Несметен брой думи се изговарят за днешния празник, а в колко ли християнски сърца намира подслон Христос Господ? Колко християнски сърца са разкрити докрай за Спасителя и зоват към Него: „помажи ни с елея на Твоята истина, всеистинни Боже, та да станем едно с истината, да станем едно с тебе, Господи; помажи ни с елея на Твоята милост, всемилостиви Боже, та да забравим завинаги гнева към могъщите и презрението към немощните, да умре в нас омразата срещу тия, що ни мразят и да бъдем милостиви и състрадателни към нашите ближни, към всичките Твои по-малки братя, човеколюбиви Господи! Просвети мрака ни с Твоята светлина, пресветли Господи!” Годни ли са нашите сърца да раждат такива мисли и такива чувства, и с бликащи от тях надежда и радост да празнуват Христовото Рождество? Какъв светъл чертог за Богомладенеца са такива сърца! Сам Той с присъствието Си прави този чертог още по-светъл, прави го небесно широк, прави го неизказано красив. През урвите и пропастите на земния живот, сред мрака и съблазните на този свят Богочовекът Христос води людете с такива сърца към дома на Небесния Отец. Когато чедата Христови едва пристъпват от умора, Той ги подкрепя, а изнемогнат ли докрай, взима ги в обятията Си и продължава нагоре… Ето защо Той, Всеистинният, Всемилостивият, Пресветлият стана Човек! Ето защо Той, Предвечният, Неограниченият, Невидимият по природа и за Серафимите, Седящият на престол от Херувими лежи в яслите като Младенец видим и за телесния човешки взор, лежи в яслите без людски подслон, безприютен и бездомен! На всеки от нас Той сочи пътя към дома, пътя към Небесното отечество, пътя към горния Иерусалим. На всеки от нас Той иска да покаже началото на този път — смирението, неизразимото нито с човешко слово, нито с човешка мисъл безкрайно смирение на Безначалния и Всемогъщия; на всеки от нас Той иска да покаже и средата на пътя — кротостта, милостта и останалите светоевангелски добродетели; на всеки от нас Той иска да покаже и завършека на пътя — благодатната светоевангелска любов. Ала, не само да покаже, но както рекох, и Сам да ни води и Сам да ни носи в обятията Си по този път.
Оживление, глъч, коледни тържества, битови обреди; вяло или пък умело, но бедно, дори празно откъм дух, истина и живот църковно красноречие — какво общо има всичко това с днешния празник? Погледнато по същество, нищо. Накипрена черупка на загниваща ядка. Дано и ние не споделим тази участ. Дано омекнат вкоравените ни сърца, дано се разтворят те докрай, за да дадат подслон на безприютния и бездомния Христос. Дано с такива сърца въззовем към Спасителя: „Иисусе, Сине Божий, Ти едничък си хляб на моя живот! Моля Те, не отвръщай лицето Си от мене, грешния! Иисусе, Сине Божий, Ти едничък си жива вода, що може да напои пустинята на моя живот. Моля Те, не отвръщай лицето Си от мене, грешния (по светител Николай Велимирович). Иисусе, Сине Божий, ти едничък си истина, смисъл и светлина на моя живот. Моля Те, не отвръщай лицето Си от мене, грешния, но помилуй и спаси ме самотния, безприютния, бездомния в този свят; дойди, очисти сърцето ми, просвети ума ми и през пясъците на времето доведи ме до брега на вечността, до родните жилища в дома на небесния Отец, за да те възпявам и благославям с Него, и със Светия, Благ и Животворящ Дух сега и всякога, и в безкрайността на бъдещия век!” Амин.
† Триадицкий епископ Фотий
© Издание на Българската Старостилна Православна Църква
http://bulgarian-orthodox-church.org
При предявени претенции за авторски права върху текстове от библиотеката те ще
бъдат изключени от общодостъпния й фонд.
Any claim to authorship infringment
could be respected by suspending the unit from the generally accessible
area of this library.
Отзиви, съобщения [guestbook]