Последна промяна:
11.08.2007 14:25

Триадицкий епископ ФОТИЙ

Кръстът — спасение на човешкия род


Проповед, произнесена в катедралния храм «Успение на Пресвета Богородица», София, на Кръстовден — 27 септември (14 септември, ст. ст.) 1994 г.

В евангелското четиво, възлюбени, снощи (на всенощното бдение) ние чухме словата на Спасителя: «И кога Аз бъда издигнат от земята, всички ще привлека към Себе Си» (Иоан. 12:32).

И днес от литургийното апостолско четиво чухме благовестието на Апостола: «...благовествувам ... словото за кръста е безумство за ония, които гинат, а за нас, които се спасяваме, е сила Божия» (1 Кор. 1:17-18). И още: «Ние проповядваме Христа разпнатия, Който за иудеи е съблазън, а за елини безумство» (1 Кор. 1:23). И от евангелското литургийно четиво ние чухме повествованието на св. ап. и ев. Иоан Богослов за кръстната смърт на Спасителя. И трите четива — Евангелието на празничната утреня, апостолското и евангелско литургийно четиво — повествуват за кръстната смърт на Господа Иисуса Христа. Чрез тази смърт бе извършено най-великото дело на Божията любов към падналия в грях човек, а именно — изкуплението на човешкия род, спасението на човешкия род. «Син Божий се въплъти, бе разпнат и умря на Кръста, за да можем да оживеем ние» — казва св. Григорий Богослов. Много мъдро говори св. Атанасий Велики: «Ако Син Божий умря на Кръста, Той умря, не защото се роди, т.е. по естествения закон, по който умират всички, а се роди, за да умре. Роди се, за да умре, та чрез смъртта Си да оживотвори съгрешилия човек».

На Кръста Предвечното Слово Божие, Второто Лице на Светата Единосъщна и Животворяща Троица, приело човешко естество, простря Своите ръце към цялото човечество. И, както казва св. Григорий Богослов, «няколко капки кръв бяха достатъчни, за да се възобнови цялата вселена».

В какво се изразява спасението на човешкия род? От какво ние сме спасени? Според словото Божие и учението на светите отци, на Кръста Спасителят ни е избавил от греха, проклятието и смъртта.

Със Своята животворяща смърт Богочовекът потъпка греха. Но как, ще кажете, как, когато и след кръстната смърт на Спасителя грехът цари навсякъде — грехът цари в целия свят, цари и сред нас — православните християни, които често сме по-лоши и от езичниците? Как тогава да разбираме думите, че на Кръста Спасителят ни е избавил от греха? Светите отци на Христовата Църква от първите векове, борейки се срещу учението на манихеите (които твърдели, че от вечност съществуват две противоположни начала — извечно добро и извечно зло) — та светите отци, полемизирайки с тях, са изказвали становището, че грехът не е същност, не е природа, а недостиг на добро, т.е. грехът е несъвършенство. По-късно, обаче, от четвърти век насетне, светите отци разкриват по-задълбочено църковното учение за греха и злото, като изтъкват, че грехът не е нещо, а грехът е някой, т.е. злото или грехът имат не същностен или природен аспект, а личностен аспект. Злото не е природа, а е състояние на природата, или по-точно, състояние на волята на отпадналата от Бога ангелска (при сатаната) и човешка природа.

След грехопадението у човека стремежът към добро не е безостатъчно унищожен. Макар и бледи, искрици на добра воля у човека има. Св. ап. Павел казва: «Желание за добро има у мене, но да го върша не намирам сили» (Рим. 7:18). Отлъчен от животворното богообщение, човекът не е могъл да възгори тези искрици на добро и е бил в този смисъл пленник на злото, на греха. Със Своята смърт, обаче, Богочовекът Христос оживотвори падналия човешки род, изпрати благодатта на Пресветия Дух над апостолите и именно в тази благодат е залогът на окончателната победа над греха в нас самите. На Кръста грехът е обезсилен обективно, но, за да усвоим плодовете на Христовото изкупително дело, е нужно да напрягаме своята свободна воля, защото, както казах, грехът е състояние на волята на човека. А там, в светилището на човешката свобода, Всемогъщият Творец прониква само тогава, когато ние отворим портите на това светилище.

Ето защо, нашата отговорност е голяма. Грехът е обезсилен, но ако той е силен в нас, то за туй сме виновни ние и само ние.

От животописите на светците — и прославени, и непрославени, ние знаем колко чудни са плодовете на Божията благодат. От тези животописи ние знаем, можем донякъде да усетим, какво представлява човекът, победил с помощта на Божията благодат греха. Тази наша победа е възможна само заради победата на Богочовека, разпънат на Кръста.

Споменах, че човекът е бил изкупен на Кръста, бил е спасен и от проклятието. Доста съвременни православни богослови отричат, че е имало проклятие над съгрешилия човек. Това мнение според тях било плод от въздействието на римокатолическото богословие върху православното, и главно върху руското православно богословие от втората половина на миналото столетие и от началното десетилетие на двадесетия век. Но св. ап. Павел съвсем ясно говори: «Христос ни изкупи от клетвата на закона, като стана заради нас клетва» (Гал. 3:13).

Проклятието не е нищо друго, освен отлъчване на човека от общението му с Бога и съответно всички последици от това отлъчване, както за временния, така и за вечния му живот. Спасителят пое това проклятие върху Себе Си и тъкмо заради това Той трябваше с човешката Си природа да изпита това чувство на отлъченост от Бога, тази богооставеност, която е тегнела върху човека. И това чувство блика от вопъла: «Боже Мой, Боже Мой! Защо си Ме оставил?» (Мат. 27:46). Но вижте, на Кръста страда не просто Човек, на Кръста бе разпнат, подчертават отците, Богочовекът, макар че божественото естество не подлежи на никакво страдание. Но тъкмо защото на Кръста бе разпънат Богочовекът, проклятието, което се стовари върху Него, премина в благословение — в благословение за целия човешки род. На Кръста, според израза на св. Максим Изповедник, Господ осъди съда, т.е. осъди съда над съгрешилия човек, изкупи съгрешилия човек, възобнови съгрешилия човек, обезсили дявола.

На Кръста Спасителят ни изкупи и ни спаси от смъртта. Тук отново може да възникне въпросът: как, след като и подир кръстната жертва на Христа, хората умират? Да, вярно е, че хората умират, обаче, те вече умират не вследствие на греха и не поради проклятието, а те умират, за да извървят пътя на своя Спасител. Всички ние ще минем през дверите на смъртта, за да се удостоим и с възкресението. Св. Атанасий Велики в своите богословски творения казва, че Словото, Второто Лице на Пресвета Троица, е възприело човешка природа, тленна човешка природа, обаче, поради съединението на човешката природа с предвечния и нетленен Бог, тъкмо по силата на това ипостасно съединение, тлението е било унищожено. Тлението ще бъде унищожено и в нас с благодатта на възкресението. Засега смъртта окончателно е съкрушена единствено в Тялото на Богочовека Христа и в тялото на Пречистата Негова Майка, Която пребъдва с тяло на небето.

«Най-последен враг, който ще бъде унищожен, е смъртта» (1 Кор. 15:26), казва Апостолът. И това ще стане при Второто славно пришествие на Господа и всеобщото възкресение на мъртвите.

Ето колко дълбоко е догматическото съдържание на Христовата кръстна смърт. Ето защо, ние така благоговейно почитаме светия Кръст. Както се казва в Акатиста към Животворящия Господен Кръст, макар и по своята материя Кръстът да е обикновено дърво, но то е облечено в Божия сила и неизречено, дивно чудотвори нашето спасение. Именно затова, повтарям, ние благоговейно почитаме светия Господен Кръст и с умиление възпяваме: «На Твоя Кръст се покланяме, Владико, и светото Твое Възкресение възпяваме и славим!» Амин.


Главна страница | Съдържание

© Издание на Българската Старостилна Православна Църква
http://bulgarian-orthodox-church.org
При предявени претенции за авторски права върху текстове от библиотеката те ще бъдат изключени от общодостъпния й фонд.
Any claim to authorship infringment could be respected by suspending the unit from the generally accessible area of this library.
Отзиви, съобщения [guestbook]