СОЗОПОЛСКИ ЕПИСКОП СЕРАФИМ

Созополски епископ Серафим

БИОГРАФИЧНА БЕЛЕЖКА

В света Бранимир Чавдаров Орманов. Роден на 17 февруари (4 февруари ст. ст.) 1977 г. в гр. Варна.

Образование:
2000 г. магистър по промишлено и гражданско строителство, Университет по архитектура, строителство и геодезия, София;
2015 г. тригодишен дистанционен курс на Одеската духовна семинария „Св. св. Кирил и Методий“.

От 1994 г. е духовен син на Негово Високопреосвещенство Триадицкия митрополит Фотий. През 1996 година започва църковното си служение като олтарник в параклиса „Св. Йоан Рилски“ и впоследствие в катедралния храм „Успение на Пресвета Богородица“ в София. През 2002 г. постъпва като послушник в монашеското братството при архиерейския дом на Предстоятеля на Българската Православна Старостилна Църква. На 17 юли (4 юли ст. ст.) 2005 г. приема расофорно монашество с името Пантелеймон, а на 2 януари 2011 г. (20 декември 2010 г. ст. ст.) е постриган за четец и възведен в иподякон. На 27 ноември (14 ноември ст. ст.) 2011 г. е ръкоположен за йеродякон. На 20 май (7 май ст. ст.) 2017 г. е постриган в малка схима с името Серафим, в чест на светител Серафим Софийски чудотворец. На 17 декември (4 декември ст. ст.) 2017 г. е ръкоположен за йеромонах. Първите две степени на монашеското звание и първите две степени на свещенството приема от Негово Високопреосвещенство Триадицкия митрополит Фотий. От 2016 г. е секретар на Архиерейския Синод на Българската Православна Старостилна Църква.

Избран и наречен от Архиерейския Синод на Българската Православна Старостилна Църква за викарен епископ на Триадицкия митрополит на 26 август (13 август ст. ст.) 2020 г.

Йеромонах Серафим е ръкоположен за епископ с титла Созополски на 28 август (15 август ст. ст.) 2020 г. от следните архиереи: Триадицки митрополит Фотий, предстоятел на Българската Православна Старостилна Църква (БПСЦ), Ню Йоркски и Източноамерикански митрополит Агатангел, предстоятел на Руската Православна Задгранична Църква (РПЗЦ), Кишиневски и Молдовски архиепископ Георгий (РПЗЦ), Ишимски и Сибирски епископ Никон (РПЗЦ), Метонски епископ Амвросий (ЦИПХГ), Сучавски епископ Софроний, Ботошански епископ Йосиф, Румънска Православна Старостилна Църква (РПСЦ), Басарабски епископ Антим (РПЗЦ), Никополски епископ Виктор (БПСЦ).

СПРАВКА ЗА СОЗОПОЛСКАТА ЕПАРХИЯ

Античният град Аполония (преименуван през V. в. в Созопол – град на спасението) е един от ранните епископски центрове в днешните български земи. Първоначално градът е включен в епархия с център Деултум. Смята се, че самостоятелна Созополска катедра е образувана през V век.

За Созополски епископ се споменава в т.нар. Епифаниев епархийски списък от началото на VII в. Малко по-късно, през 680 г., в актовете на Шестия Вселенски събор, е отбелязано името на Созополския епископ Петър. Епископът на Созопол е споменат в епархийския списък от времето на Исаврийската династия през VIII в. В 787 г. Созополският епископ Евтимий участва в Седмия Вселенски събор. Следва един век без данни за тази епископия. Сведения за нея са запазени от времето на византийския император Лъв VI Мъдри (886-912).

През периода IX-X в., край днешния храм „Свети Георги Победоносец“, е изграден голям комплекс от сгради върху основите на раннохристиянска базилика. Този храмов комплекс е известен от изворите като градски манастир „Св. Йоан Кръстител“, който става седалище на созополския епископ след 1366 г. до средата на XVI век.

През 1235 г. българският цар Иван Асен II (1218-1241) подписва споразумение, с което Константинополската патриаршия признава самостоятелността на Търновската патриаршия, а в замяна получава във владение Созополската и Агатополската епископии.

Около 1354 година Созополската епископия е издигната в ранг митрополия в диоцеза на Константинополската патриаршия.

За утвърждаването на Созопол като един от най-важните християнски центрове по Южното Черноморие, голямо значение имат следните манастири: Созополският манастир „Св. Йоан Предтеча“, изграден на остров в близост до града, и другите манастири в града – Св. Апостоли“, „Св. Богородица“ и „Св. Николай“, а също и манастирите „Св. св. Кирик и Юлита“ и „Св. Анастасия“ на едноименните острови, както и манастирът „Св. Николай“ при днешния град Черноморец (до 1951 г. село Свети Никола). Особено място заема ставропигалният манастир „Св. Йоан Предтеча“, играещ важна роля в църковната история на Византия по времето на Палеолозите. И след падането на Константинопол той продължава да съществува като духовен и книжовен център. Манастирът запада през ХVIІ век след поредица опустошавания от страна на запорожките казаци и турската флота.

През 1917 г. последният митрополит на Константинополската патриаршия напуска Созополската епархия, след което градът престава да бъде епископско седалище.

СЛОВО НА СОЗОПОЛСКИЯ ЕПИСКОП СЕРАФИМ СЛЕД ХИРОТОНИЯТА МУ

Ваши Високопреосвещенства, Ваши Преосвещенства,

В началото на архиерейското си служение моля за вашето благословение и молитви.

Досточтими отци, майки, братя и сестри,

М оля за вашите молитви и подкрепа. Прося молитвите на приснопаметните наши отци и майки и на всички свещеномъченици, мъченици и изповедници на Православието извършили подвига си в драматичния двадесети век. Прося молитвите на светител Серафим, архиепископ Богучарски, Софийски чудотворец, мой небесен покровител и на всички светци, просияли на българска земя. Призовавам молитвената помощ на всички светители, мъченици и преподобни. Изпросвам закрилата на ангелските чинове и най-вече на Всепречистата Божия Майка, под чийто покров започна църковното ми служение и под който се надявам то и да завърши в мига на земната ми кончина.

Досегашното ми църковно служение не бе публично и навярно някои от вас са били удивени, узнавайки за предстоящата ми хиротония. Удивен бях и аз и признавам, че когато веднъж Негово Високопреосвещенство Триадицкият митрополит Фотий заговори с мен за потребността от верни служители на Църквата, вече се боях от това, което ми предстоеше да чуя. Боях се, понеже имах безброй поводи да благодаря за това, че съм избавен от кръста, който носят нашите архиереи. Негово Високопреосвещенство митрополит Фотий е мой духовен отец от 26 години, а от 18 години съм ежедневно до него. За много от изпитанията, които той е преживявал вероятно дори и не подозирам, за немалко от тях се досещам, но без преувеличение споделям, че съм бил свидетел на изпитания и трудности, които според мен са на границата на човешките възможности. Може би едно от най-тежките изпитания е смазващото съзнание за отговорност за последствията от всяка дума, от всяко дело, от всяко дадено благословение и от всяко взето решение. Църковната история от древност, но най-вече от толкова сложното последно столетие, дава примери на фатални епископски грешки. Грешките на архиереите са пагубни за душите на пасомите и клира, водят до тежки лични трагедии, разстройват отношенията между Църкви-сестри, нанасят дълбоки рани на Църквата.

Естеството на служението ми в архиерейския дом ми даде възможност да познавам лично голяма част от архиереите от нашите Църкви-сестри. У всеки от тях съм видял различни качества, които с Божията помощ им дават възможност достойно да се трудят на Божията нива и да принасят обилен плод. Това радостно усещане обаче избледнява, щом обърна поглед към себе си. Тежко и горчиво е да осъзнаваш, че за да носиш архиерейския кръст, имаш нужда от качества и способности, а вместо тях да виждаш у себе си немощи и недостатъци. За мен е непонятно защо Бог е отредил да нося този по човешки непоносим кръст. Ще мога ли да запазя и развия дадения ми благодатен залог? Ще мога ли да изпълня тези обещания, които дадох пред Бога, Църквата и всички вас? Ще ми бъде ли това служение за вечно спасение или извършвайки го недостойно, ще си навлека вечно осъждане? На какво разчитам и как смея да поема отговорност, за носенето на която не виждам необходимите качества у себе си?

Зная, че за да извършва мисията си в този свят, Църквата има нужда от служители и Бог призовава един или друг от нас за това служение. Също така зная, че Бог, Който ме призовава, е силен и може със своята благодат да възпълни недостигащото у мен. Може също така и да обезсили и да покрие моите немощи и недостатъци.

Като чедолюбив отец Бог е долготърпелив и многомилостив и дава изобилно и свръх мяра. Но за да не бъдат даровете Му напразни, Бог очаква отклик у този, когото обдарява. Като човек, аз мога да откликна с вярност. Но ако тази вярност се окаже половинчата или съвсем залинее, Той навярно ще отнеме благоволението си и помощта Му ще оскъднее, аз ще остана сам със своите немощи и те навярно ще станат още по-горчиви. Как да бъда постоянен във верността си към Бога? Бог помага на търсещите постоянство, но очаква от тях усилия и прилежен духовен труд. Но Бог не само очаква, а като любещ отец простира ръката Си и търпеливо обучава Своите чеда в изкуството на верността.

Домостроителството на Божия промисъл тайнствено възпитава християнина и го води от състоянието му на духовно младенчество, т.е на слабост и неопитност, до състояние на духовна зрялост и твърдост според мярата на всеки. При епископите класическата школа за духовна подготовка, обучение и възпитаване е времето на монашеския им подвиг.

За да изпълни архиерейските обети, които чухте да произнасям преди началото на литургията, един епископ трябва да има опит в изпълнението на монашеските обети. Това са обетите на доброволна бедност, целомъдрие и послушание. Всички християни ежедневно полагат духовни усилия, но в добрите монашески общества тези усилия са правилно насочени и, макар и по-тежки, принасят ценен плод. Ще добавя и още нещо. У приелите монашество самият факт, че открито са се отрекли от онова, което ги свързва със света и са поели върху си монашеското бреме, им дава свобода и ги прави особено близки на Бога. Позволете ми да споделя по памет наставление, което приснопаметният Оропоски и Филийски митрополит Киприан е дал на свещеномонах, на когото е предстояло да приеме архиерейски сан: „Архиерейският кръст е изключително тежък. Ако искаш той да бъде по-лек, пази монаха в себе си“. Приемам това наставление, като отнасящо се и към мен.

Благодарен съм на Негово Високопреосвещенство Триадицкия митрополит Фотий, че създаде условия за монашески живот, наставлява ме с вещина, търпение и отеческа любов, и дава личен пример на автентично монашество. Благодарен съм и за това, че в епископското си служение няма да бъда сам. В лицето на Негово Високопреосвещенство, както и в лицето на Негово Преосвещенство епископ Виктор имам старши архиереи, на които имам пълно доверие, доверие във верността им към Бога, доверие в искрената им добронамереност и грижа, доверие, непреставащо вече трето десетилетие. Благодарен съм и за това, че и в лицето на архиереите от Църквите-сестри имам искрени събратя, доказали верността си на Бога и на светата Му Църква. Всичко това в наше време е изключителна рядкост и съм благодарен на Господа за този безценен дар.

Ваши Високопреосвещенства, Ваши Преосвещенства, скъпи отци, майки, братя и сестри.

Приемете благодарността ми за вашата снизходителност и любов в Христа. Прося Вашите прилежни молитви Бог да приеме немощта на сърцето, ума и волята ми, да ги изцели и по който начин Му е угодно да ме удостои да извървя неосъдително трънливия път на архиерейското служение, да оправдая според силите си вашето доверие, да ви послужа в името на светата, животворяща, единосъщна и неразделима Троица. Амин!