Православната Църква в нашето съвремие. Основни идеологеми на сергианството
Съдържание на беседата:
Борбата с помислите (въпрос от електронната поща)
Прилогът – представа, мисъл, внушение
Съчетанието – събеседване с помисъла
Сдружението – съгласяване
Пленяването
Страстта. Обобщение
Защо сега на епископите не е позволено да се женят, при положение че св. ап. Павел казва, че епископът трябва да е мъж на една жена (1 Тим. 3:2)? (въпрос от чата на живо)
Користолюбиви ли са били мотивите на митр. Сергий (Страгородски)? (въпрос от чата на живо)
Какво казва Църквата по отношение на сергианството и комунистическото учение? Има ли ясно становище? (въпрос от чата на живо)
Основни идеологеми на сергианството. “Симфонията“ между църковната йерархия и гонителите на Църквата
„Симфонията“ в Източна Европа и България
Подбрани откъси:
Врагът обикновено скрива истината и смесва доброто със зло. Но по какво може да се узнае истината, по какво може да се разбере кой прилог е от врага? Врагът обикновено ни препятства и отвръща от доброто. Но ако в нещо, което на вид е добро, умът се смущава и ни разстройва, прогонва страха Божий, лишава ни от спокойствие, така че сърцето ни боли без никаква причина, а умът се колебае, то знай, че това е вражи прилог, затова го отблъсни.
Св. Паисий (Величковски)
Желаещият да узнае истината, нека се моли – по време на молитва врагът не може да скрие истината, тъй като тогава той няма власт, и ти на дело ще можеш да изпиташ истинността на такъв подход.
Св. Паисий (Величковски)
Борбата е противене на помисъла, клонящо или към изтребване на страстта в помисъла, или към съизволение на страстния помисъл, както казва апостолът. Защото плътта желае противното на духа, а духът – противното на плътта (Гал. 5:17).
Когато мисли (дори негреховни) ни идват по време на молитва, овладяват ума ни и ни отклоняват от мисълта за това, което четем или слушаме в църквата, то това е от врага, макар и помисълът да е негреховен. Той в случая върши нещо друго – откъсва ни от молитвата. Обаче трябва да имаме предвид и това, че обикновено именно в храма или когато застанем на молитва вкъщи, атаките са най-силни – тогава идват най-много помисли. Защото тогава ние вършим нещо, което е наистина добро и спасително за нас, и врагът най-много се стреми да ни отклони. [...] Това не е случайно, а закономерно, и човек не бива да се смущава.
За да запазваме спокойствие и да не се поддаваме на прекомерни самообвинения, ще кажем и това, което и отците подчертават – че ние можем да се спасим и без да сме победили напълно всички страсти у нас. Обаче не можем да се спасим , без да се каем за тях. Т.е. ние подлежим на осъждане не само за това, че съответното греховно предразположение е изградено у нас, а за това, че сме пребивавали без покаяние в него и сме го отхранвали през целия си живот.