Първите занаяти и изкуства. Изобретенията на двамата Ламехови синове
Ноема
Началото на цивилизацията. Еволюционните хипотези
Ламех изповядва своя грях пред двете си жени (Битие 4: 23, 24)
Защо именно до потомците на Ламех завършва повествуванието за родословието на Каин? Смесване на Каиновия и Ситовия род.
Начало на родословието на Адам от Сит до Ной. Установяване на откритите обществени богослужения (Битие 4: 25, 26)
Връщане към началото. Ново изчисляване на времето (Бит. 5: 1, 2)
Проследяване на Адамовото родословие. Патриарсите, съставящи това родословно дърво, първородните синове ли са?
Енох
Защо Ламех се изповядва пред жените си? (въпрос от чата на живо)
Ной
Защо синовете на Ной са се родили толкова късно?
Потомците на Каин и Сит – обобщение и изводи
Подбрани откъси:
„И позна Каин жена си, и тя зачена и роди Еноха“ (Бит. 4:17). След като станали вече смъртни, хората, естествено, всячески се грижели за раждането на деца. Но може би някой ще попита: Как така Каин е имал жена, след като Писанието не споменава за друга жена? Писанието споменава накратко само за мъжете, и то не за всички (обикновено само родоначалниците, а и за тях говори съвсем накратко – той роди синове и дъщери и умря). В настоящия случай трябва да предполагаме, че Ева след Каин и Авел родила дъщеря, която Каин е взел за жена. Тъй като това е било в началото, а човешкият род е трябвало да се размножава, то е било позволено да се женят за сестрите.
св. Йоан Златоуст
Това, че желае да има потомство и да му предаде своето осъждане, може да изглежда несъобразно със състоянието на Каин. Но такъв е неразкаяният грешник: като стои на края на бездната, той все още мисли за своите удоволствия. Впрочем Бог допуснал размножаването и на отхвърленото племе без съмнение с блага цел.
св. Филарет Московски
„И съгради той град, и нарече града по името на сина си Енох“ (Бит. 4:17). Вторият след Каин, Енох, имал на земята град, съименен на себе си. Докато светците са смятали за похвално да мислят и да казват: “... нямаме тук постоянен град, но търсим бъдещия, чийто художник и строител е Бог“ (Евр. 13:14). Животът в този свят те смятали за преселничество и така го наричали. Така божественият Давид на едно място казва: „Чуй, Господи, молитвата ми и дай ухо на моите вопли, не бъди безмълвен към моите сълзи, защото съм странник у Тебе и пришълец, както и всичките ми отци“ (Пс. 38:13). А за тези, които мислят за земното, Давид казва: „Земите си наричат със своите имена“ (Пс. 48:12).
св. Кирил Александрийски
След съвместната история на Каин и Авел Моисей разказва за потомството на първия. Отбелязва няколко негови рода, изнамирането или усъвършенстването на изкуствата и занаятите и разпространението на пороците. Целта на това повествувание може би е да покаже, че независимо от проклятието над Каин у неговите потомци са се запазили следи от Божието благословение и някакви лъчи от Светлината, които е трябвало или да ги обърнат към Бога, или да ги направят безмълвни пред Него; или пък да покаже, че тези издънки били подобни на своя корен, че най-добрите от потомството на Каин се отличавали с успехи в придобиването на временни изгоди и удоволствия, а най-лошите – с разврат и жестокост. Т.е. да покаже Моисей семето на змията като отделено от семето на жената.
св. Филарет Московски
Пред нас се представя началото на цивилизацията, която ни е известна – първият град, първите занаяти, първите изкуства. Ясно е, че тук ни е даден не повече от намек за това, което изобщо е ставало. Но и това вече е достатъчно, за да изникне пред нас картина, съвършено различна от тази, която ни представя еволюционисткият възглед за произхода на човека. В Писанието това, което обикновено се разбира под „развити форми на цивилизация“, възниква в самото начало. Така първият град бива основан още от сина на първия човек. За населението на света по времето на живота на Адам не е казано нищо, но очевидно е, че при тези дълги години живот на първите патриарси и Божията заповед да се плодят и размножават, са се родили хиляди, ако не и милиони хора.
йером. Серафим (Роуз)
И така, дотук виждаме, че потомците на Каин се устремили към съграждането на град – към земно могъщество, а потомците на Сит се насочили към уповаването на Бога и към богослужението. Доколкото поколението на Каин чрез основаването на град, казва един изследовател от XIX в., и изобретяването на светските занаяти и изкуства полагало първия камък на светското могъщество, родът на Сит, обратно, с общо призоваване на Бога полага основаването на Царството Божие на земята – Църквата като общество на хора, обединени помежду си с вярата в Изкупителя и надеждата на избавление чрез Него.
След това тези две различаващи се поколения (едното на Сит, другото – на Каин) влизат в състава на двата града: единият – Небесният, който странства на земята, а другият – земният, който се стреми към земните наслади и се прилепва към тях.
блаж. Августин
От множеството родове Моисей избрал линията от Сит до Ной като такава, която открива произхода на човешкия род, живял след Потопа, а най-вече като такава, от която е трябвало да се роди Месия и която винаги е съхранявала това обещание и винаги над нея е било особено вниманието на Промисъла.
св. Филарет Московски
Като пристъпва към изброяването на потомците, битиеписателят не без цел споменава за създаването на родоначалника и неговата жена по образ Божий. Може би той е искал да внуши на читателя, че изброяваните потомци на Адам чрез него водят своя род сякаш от самия Бог; че Бог, Който създал Адам по Свой образ, е сякаш първият член на родословието.
из „Толковая Библия“
Чуйте това, мъже и жени, поучете се на добродетелта на праведника. Не мислете, че бракът препятства угаждането на Бога. Божественото Писание затова е посочвало това нееднократно, като казва: Енох роди Матусал и тогава угоди Богу [...], за да не помисли някой, че уж бракът препятства благоугождаването на Бога. Ако ние бодърстваме, то нито бракът, нито отглеждането на децата, нито нещо друго може да ни попречи за това.
св. Йоан Златоуст
Ламех пророчествал, давайки на своя син името Ной, което означава покой, сякаш показвайки с това самото, че в неговите дни ще дойде краят на човешките грехове – Потопът.