Християнското учение за човешката природа. Грехопадението
Съдържание на беседата:
Има ли противоречие между псаломските текстове, в които се казва, че Земята стои, и знанията ни от частно научните изследвания, че тя се върти около оста си, около Слънцето и т.н.? (въпрос от електронната поща)
Бихме ли могли изцяло да отречем еволюцията, при положение че сме свидетели на бързо протичащи изменения при прости микроорганизми? Приемливо ли е, изключвайки макроеволюцията, да допускаме наличието на микроеволюционни процеси или вътревидови изменения? (въпрос от електронната поща)
Змията
Разговорът на Ева със змията и грехопадението (Бит. 3:1–6)
Адам и Ева осъзнават голотата си
Съгрешилите човеци чуват гласа на Господа и се крият от лицето Му
Бог разговаря с Адам и Ева (Бит. 3:9–13)
Божието наказание за змията (Бит. 3:14,15)
Божието наказание за жената (Бит. 3:16)
Божието наказание за Адам и Божията присъда (Бит. 3:17–19)
Значението на смъртта и страданията
Раят след Божието проклятие върху земята
Значението на Христовата жертва. Изменената след грехопадението човешка природа. Накратко за кожените дрехи
Подбрани откъси:
Дяволът избира такова оръдие, за да действа в него и прикрие измамата по-удобно – змията се явява като говореща. [...] Това е било изкуство на дявола, който искал да привлече към себе си Ева, като предизвика у нея любопитство и удивление. Впрочем тя би могла да заключи от самото това изкуство за свойството на съществото, което се крие под чуждия вид и не смее да се яви в собствения. На нас ни изглежда, че не е било трудно Ева да забележи неестественото състояние на змията, и поради това ни е трудно да повярваме как изобщо се е решила да встъпи в разговор с нея. Но така обикновено изглежда, когато хитростта вече е разкрита. Можем да предположим, че Ева е била удивена от необичайното явление на говорещата змия, но понеже преди греха и злото не е имало страх и подозрение, то удивлението е могло още повече да изостри женското внимание към змията и скоро е могла да се породи мисълта, че необикновено състояние на изкусителката е вследствие на действието на съкровената сила на вкусения от змията забранен плод.
Свт. Филарет Московски
Защо на дявола му е потрябвало да изкушава човека?По завист от дявола влезе в тоя свят смъртта. Причината за завистта е станало блаженството на човека, поставен в рая. [...] Дяволът започнал да размисля, че човекът е по-низша от него твар, но има надежда за вечен живот, докато той, твар с висша природа, е паднал и е станал част от земното битие.
Свт. Амвросий Медиолански
Защо дяволът изкушава хората чрез жената?
Той не е дръзнал да се обърне към мъжа, защото той получил лично Небесното повеление. Той се обърнал към тази, която е узнала за него от своя мъж, а не е получила от Бога повелението, което трябва да се съблюдава.
Свт. Амвросий Медиолански
Изкусителното слово не би въвело в грях изкушаваните, ако за ръководство на изкусителя не беше служило тяхното собствено желание. Дори ако не беше дошъл изкусителят, то самото дърво със своята красота би ги въвело в борба. Макар и прародителите да са търсили извинение в съвета на змията, но повече отколкото съветът на змията им е навредило тяхното собствено пожелание.
Св. Ефрем Сирин
Не от яденето на дървото са им се отворили очите. Но тъй като яденето е било израз на непослушанието и нарушението на дадената от Бога заповед, за тази вина те после са се лишили от обличащата ги слава. [...] Като се лишили за престъпването на заповедта от висшата благодат, те почувствали сетивната голота, та от обхваналия ги срам напълно да разберат в каква бездна ги е свалило престъпването на заповедта на Владиката.
Св. Йоан Златоуст
Още тогава когато чрез престъплението се отворили очите им, Адам и Ева се лишили от райския живот, макар и още да не са били изгонени от рая. Отсега нататък очите им щели да бъдат отворени за низшите земни предмети и само с усилие те щели да виждат висшите Божествени предмети.
Йером. Серафим (Роуз)
Обърни внимание на човеколюбието и крайното незлобие на Господа. Той би могъл веднага, дори без да удостои с отговор извършилия такъв грях, да го подложи на наказание, което Той предварително е определил за престъплението. Обаче дълготърпи, бави, пита, изслушва отговора и отново пита, сякаш призовавайки виновния да представи нещо за свое оправдание, та при представилия се случай да му покаже Своето човеколюбие дори и след такова престъпление.
Св. Йоан Златоуст
Той (Бог) питал не защото не е знаел – Той е знаел и знае всичко. Но за да покаже Своето човеколюбие, Той снизхожда към тяхната немощ и ги призовава към изповядване на греха.
Св. Йоан Златоуст
Познатият ни начин на раждане и на съжителство между мъжа и жената – на брака, е нещо, което е установено след грехопадението, след промяната на телесната съставка на човешката природа. Следователно, казва преп. Йоан Дамаскин, бракът в този му вид бил установен, за да не бъде изтребен човешкият род, но да се запази чрез раждането на деца.
Всяко въздържание от телесно влечение започва със страдание [страдание от това, че ти трябва да се удържиш от желанието], докато не премине в навик към по-доброто. Когато това стане, сякаш се ражда плод, т.е. чрез добрия навик стремежите на душата се приготвят за добри дела. За да се роди такъв плод, е необходимо с болка да се откажем от лошата привичка.
Блаж. Августин
Виж как след непослушанието у него (човека) всичко е станало различно в сравнение с предишния му живот. Аз, казва Бог, въвеждайки те в този свят, исках да живееш без скърби, без труд, без грижи, без печали; да бъдеш в доволство и благоденствие и да не си подвластен на телесните нужди, но да бъдеш чужд на всичко това и да се ползваш от съвършена свобода. Но тъй като на тебе такава свобода не ти беше полезна, то аз ще прокълна земята така, че тя занапред вече не ще дава плодове без засяване и обработване, а само с голям труд, усилия и грижи. Ще те подложа на постоянни скърби и печали. Ще те заставя да вършиш всичко с изнурително напрежение, за да бъдат за тебе тези мъчителни трудове постоянно вразумяване да се държиш скромно и да знаеш своята природа.
Св. Симеон Нови Богослов
Човекът, получавайки за свой дял изтощаващата бедност и скръб, бил отдаден на болести и страдания и горчивината на живота станала за него юзда. [...] Той е отдаден на нещастия, така че да може посредством страданията да излекува в себе си болестта, която го връхлетяла посред блаженството. Чрез смъртта Законодателят спрял разпространението на греха и в самото наказание разкрил Своята любов към човека. Понеже той, получавайки заповедта, съединил смъртта с нейното (на заповедта) престъпване и като престъпник попаднал под наказанието, то Бог постановил така, че самото наказание да може да му служи за спасение. Защото смъртта разтваря нашата животинска природа и по такъв начин, от една страна, прекратява действието на злото, а от друга – избавя човека от болестите, освобождава го от трудовете, полага край на неговата печал и грижи и завършва неговото телесно страдание.
Свт. Кирил Александрийски
Смъртта е край на нашите земни страдания. Тя не е край на нашето съществуване.
Божието определение „Пръст си и в пръстта ще се върнеш“, също както и всичко, наложено на човека след падението, ще действа до края на вековете. Но по Божията милост, по силата на извънредната Христова жертва в бъдещия век то вече няма да има никаква сила, когато ще се извърши всеобщото възкресение, което би било невъзможно, ако не беше възкръснал от мъртвите самият Син Божий, умрял, за да се отмени посоченото определение и за да бъде възкресено цялото човешко естество.