ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!
Въпреки тежката болест, която в началото на Великия пост споходи нашия ὸбичен владика Виктор, ние с вас, възлюбени, не очаквахме, че ще настъпи краят на земния му път, на служението му като Христов архиерей.
Но по думите на пророк Исаия „Моите мисли не са ваши мисли, нито вашите пътища са Мои пътища, казва Господ“ (Ис. 55:8).
Разбираеми са тревожното недоумение, болката, скръбта, които изпитваме. Немощни човеци сме.
При посещението си при един от великите египетски подвижници преподобни Йоан Касиан (живял през втората половина на ІV и първата половина на V в. сл. Хр.) и духовният му събрат Герман споделили с него силното си смущение поради наскоро случило се събитие – в Палестина разбойници внезапно нападнали и избили монаси със свят живот. „Защо толкова достойни и добродетелни мъже са били умъртвени от разбойниците и защо Бог е допуснал да бъде извършено над тях това злодейство“ – запитали двамата посетители. Пустиножителят авва Теодор отговорил: „Този въпрос обикновено смущава душите на тия, които имат малко вяра и знание и мислят, че заслугите на светците се възнаграждават в този временен кратък живот. Но ... ние се надяваме на Христос не само в този живот, в противен случай, по думите на Апостола, „сме най-окаяни от всички човеци“ (1 Кор. 15:19).
Можем да си представим какви са били смайването, мъката на духовните чеда и цялото многобройно паство на св. Йона Хàнкоуски (1888 – 1925), когато узнали за смъртта му. Бъдещият светител обгрижва както духовно, така и с всички други възможни средства руски емигранти в северен Китай. Ръкоположен е за епископ в Пекин през 1922 г. Епископ Йона преподава Закон Божи, изнася беседи, издава брошури с духовно-нравствено съдържание, чете лекции на богословските курсове в град Харбин, организира приют за деца сираци, труди се за неговата издръжка, за три години успява да създаде начално училище, безплатна столова, безплатна амбулатория, аптека с безплатно отпускане на лекарства за бедните, библиотека. Светителят напуска този свят едва на 37 години. Непривикнал да се грижи за себе си, той се разболява от остър тонзилит (разговорно ангина), плакнал гърлото си с газ, която не била пречистена, вследствие на това получава отравяне на кръвта и наскоро почива. В нощта след погребението се явява насън на десетгодишно момче, което страдало от възпаление на коленните стави, и го изцелява. Епископ Йона служи в архиерейски сан само три години. Прославен е от Архиерейския събор на Руската Православна Задгранична Църква през 1996 г.
Нашият скъп владика Виктор послужи на Църквата като архиерей по-малко от две години. Но както пише в социалните мрежи наша енориаша, „епископството му беше като заря“. Красиво и точно казано. Удивително скромен, достъпен, съвсем естествен, непринуден в обноските си, моят свиден духовен брат усърдно служеше, проповядваше. Като духовник бе търпелив, отговорен, готов винаги да откликне. Работеше с младите хора в Църквата, изнасяше беседи за изграждане на православен светоглед, насърчаваше ги към добротворство. Неслучайно те го наричат „нашия, на младите, владика“. Още преди архиерейската си хиротония като четец, монах и йеромонах той изнесе доклади, написа статии, студии, книги, отличаващи се с духовна трезвост, подчертана авторска добросъвестност, задълбоченост, с достъпен, спокоен изказ, излъчващ сила на мисълта. И устното му, и писменото му слово винаги бе sine ira et studio – без гняв и пристрастие (т.е. обективно, безпристрастно) според думите на римския историк Тацит. Епископ Виктор се потруди и като преводач от руски език на книги, допринасящи за формирането на достоверно православно църковно съзнание в нашето смутно съвремие.
Мнозина са получили и ще получават полза от духовните беседи на владиката, отразяващи неговия опит в духовния живот, опит, придобит с постоянство и разкриващ умението му да върви по тесния, по царския път без отклонения нито надясно, нито наляво.
Владика Виктор неуморно посещаваше нашите енории в страната, беседваше със свещениците, с енориашите, откликваше на всяка споделена трудност в духовно, пастирско, житейско отношение. Той бе в постоянна връзка с клириците и миряните – членове на Църковното настоятелство при катедралния ни храм. Още като мирянин и четец беше секретар на Църковния съвет на Българската Православна Старостилна Църква. Помагаше в издателската дейност на Княжевския манастир „Покров на Пресвета Богородица“. Уреди електронната книжарница „Св. Максим Изповедник“ и присъствието ѝ във Фейсбук. Потруди се за учредяването на фондацията „Св. Седмочисленици“.
Какво да кажа за нашата съвместна работа? Теглехме общия впряг като един – размяна на мисли, размяна на текстове за мнение и редактиране, обсъждания на духовни и светогледни въпроси, на обременени взаимоотношения, на трудни казуси – всичко това ставаше в дух на пълно доверие, на пълна откритост и взаимно разбиране. Уверявам ви, това не е стилизирано говорене, тези думи изразяват жива реалност. Затова, откакто владика Виктор завърши земния си път, нерядко ме пронизва усещането, че част от мене е изрязана. Но да бъде благословено Божието свято име! Да растат в нас вярата, доверието в Божия промисъл, каквито имаше скъпият ни епископ Виктор – тъкмо те ще ни свързват с него и занапред. Да укрепва надеждата ни в Богочовека Христос не само в този живот – тази надежда ще ни помогне да осмислим пътя и земната кончина на владика Виктор. Той ни остави изключително рядък в наши дни пример за честно, безкористно и всеотдайно служение на Спасителя и Неговата Църква. Дано този пример намери повече следовници сред нас. Христос Господ призова епископ Виктор при Себе Си в светлия пасхален период, в който преди по-малко от две години той бе удостоен с архиерейски сан. Христос да бъде негов покой, негов мир, негова утеха и радост и сега, и всякога, и във вечните векове. Амин!