Последна промяна:
26.09.2006 17:58
За непредубеденото православно съзнание е очевидна принципната несъстоятелност и на втория раздел от БЕМ, посветен на Евхаристията. От гледище на Богооткровеното и светоотеческо учение за Тайнството Евхаристия и на благодатния духовен опит на Православната Църква несъстоятелни са не само отделни положения от втория раздел на БЕМ, но и цялостната постановка на раздела, който се гради върху принципите на модернистичен плурализъм, догматически минимализъм и компромисно съглашателство, и се отличава с преднамерено изопачен богословски език, с подчертано протестантски вероучителен облик и с богопротивен секуларистичен дух. Този дълбоко вкоренен злокачествен недъг на икуменическия текст изключва възможността за положителна, градивна критика, която след внасянето на известни поправки би направила изложението за Евхаристията приемливо за православните. В случая единствено възможна и уместна е принципната критика, която прерязва корените на предлагания текст и отрича самия подход и метод на богословите-икуменисти, защото той е несъвместим с принципите, методите и духа на богословствуване, завещани от свещената апостолска и светоотеческа древност. От тази позиция не е трудно да се забележи, че новият икуменически текст за Евхаристията е порочен в същината си, и че в него се гнезди дух, който явно не е от Бога (1 Иоан.1:4).
Водени от стремеж към компромисно съглашателство, икуменическите автори на БЕМ се стараят уж да се издигнат на надконфесионално равнище и дръзват да представят труда си като «дар на Светия Дух»1, а в действителност вършат спекулация с истината, отхвърлят и изопачават класическия език и терминология на светоотеческото богословие и в края на краищата се оказват лишени от последователност, точност, определеност и яснота във вероучителните си позиции, като остават в плен на протестантското лъжеучение и модерната протестантска богословска методология.
Прави впечатление, че БЕМ говори за същината на Тайнството Евхаристия твърде разводнено и непоследователно, но в същото време не се отказва от съвсем явната на места протестантска трактовка на този важен догматически въпрос. Целта е очевидна: с помощта на едно рекламирано от икуменистите «творческо въображение» да се развиват обединяващите «съвпадения в доктрината» и да се достигне до компромисно «богословско съвпадение» в учението за Евхаристията и до «взаимно признаване», водещо към вероучително лъжеединство и уж евхаристийно общение2.
Ето какви пагубни за Православието намерения и планове се спотайват зад фразите за «утвърждаване на една обща евхаристийна вяра», за постигане една «по-голяма степен на евхаристийно общение» между църквите, за «видимо обединяване на разделения Божи народ около Господния престол»3.
Въпреки претенцията на БЕМ за превъзмогване на конфесионалното разделение текстът, разглеждащ Евхаристията, по същество остава ограничен във вероизповедните граници на протестантизма. Това изпъква особено ярко, ако се проследи как БЕМ третира два основни и изключително важни момента от Тайнството Евхаристия:
1) Претворяването на предложените хляб и вино в Тяло и Кръв Христови.
2) Значението на Евхаристията като жертва.
В точка 2 от текста за Евхаристията четем: «по съществото си евхаристията е тайнството на дара, който Бог ни прави в Христа чрез силата на Светия Дух. Всеки християнин получава този спасителен дар чрез причастяването с тялото и кръвта на Иисуса (к.н.)4. А в точка 13 се споменава, че «евхаристийната трапеза е тайнството на тялото и кръвта Христови (к.н.), тайнството на Неговото действително присъствие»5. — Тук изразите «причастяване с тялото и кръвта на Иисуса» и «евхаристийната трапеза е тайнството на тялото и кръвта Христови» на пръв поглед не са погрешни, но, както по-нататък ще стане ясно в контекст те бързо загубват привидната си положителна стойност. Наред с цитираните места се срещат и следните твърде общи, разлети и в такъв смисъл незадоволителни определения за Евхаристията:
«... Евхаристията е тайнствена трапеза, която посредством видими знаци ни приобщава към Божията любов в Иисуса Христа.»6
«Евхаристията е великата жертва на хвалението, чрез която Църквата говори от името на всички твари.»7
«Евхаристията е възпоменание на разпнатия и възкръснал Христос.»8
Дотук не се споменава нищо за централния и най-съществен момент в Тайнството Евхаристия — за пресъществяването на светите Дарове в Тяло и Кръв Христови. Както е известно, лутераните, реформатите и многобройните протестантски секти отхвърлят църковното учение за претворяването на евхаристийните хляб и вино в същински Тяло и Кръв на възкръсналия наш Спасител. Достигайки до този парлив въпрос, икуменическите автори на текста не се поколебават да го разрешат в края на краищата изцяло в протестантски дух.
Така съвсем неоснователно се омаловажава претворяването на св. Дарове като централен момент в Тайнството Евхаристия с твърдението, че «възпоменанието (анамнезисът) за Христа е... главна същност на евхаристийната трапеза»9.
Крайно разтеглива и незадоволителна е формулировката, според която «Църквата изповядва Христовото действително, живо и активно присъствие в Евхаристията»10. Такова твърдение може да задоволява лутеранската теза за съприсъствието на Христа с хляба и виното, в тях и под тях (cum pane, in pane, sub pane), но то далеч не е достатъчно от гледище на Богооткровеното и светоотеческо учение за присъствието на Спасителя в Евхаристията чрез претворяването на светите Дарове в Тяло и Кръв Христови. Впрочем авторите на БЕМ са принудени да признаят: «Много от църквите вярват, че чрез словата на Иисуса и чрез силата на Светия Дух хлябът и виното при Евхаристията по един действителен, макар и мистичен начин се превръщат в тялото и кръвта на възкръсналия Христос, присъствуващ в цялата си пълнота»11. Но в духа на плурализма и компромисното съглашателство БЕМ продължава: «някои други църкви, макар и да утвърждават действителното присъствие на Христа в Евхаристията, не свързват това присъствие толкова определено с образите на хляба и виното. На църквите остава да решат, дали това различие би могло да се пригоди (sic!), да продължи да съществува, в рамките на съвпадението (convergence) на възгледите, формулирани в самия текст.»12 Предлагайки такъв кощунствен компромис с най-великото църковно Тайнство, икуменизмът изявява в тези редове същинския си облик. Тук той е «икуменизъм без маска», както го нарече приснопаметният архимандрит Харалампий (Василопулос) в едноименния си труд (вж. по-нататък с. 388). Явното спекулиране с някакво абстрактно «присъствие на Христа», което не било толкова определено свързано с образите на хляба и виното, е недопустимо омаловажаване и фактическо отричане на Богооткровеното и светоотеческо учение за непостижимото тайнствено претворяване на евхаристийните хляб и вино в Тяло и Кръв на нашия Спасител, в които Той присъствува «със съществото Си, сиреч с душа и божество, или — като съвършен Бог и съвършен Човек»13.
Учението за претворяването на св. Дарове като най-съществен, централен момент в св. Евхаристия се основава на ясни новозаветни свидетелства, на недвусмислените слова на Спасителя (Иоан.6:48-58; Мат.26:26-8; Марк.14:22-24; Лука 22:19-20; ср. 1 Кор.11:23-25) и винаги е живо в съборното съзнание на Православната Църква още от апостолско време.
Така в последованията на древните литургии: Иакововата, Василиевата и Златоустовата, — се включва молитва към Бога Отца пред освещаването на св. Дарове, с която се измолва изпращането на Светия Дух, Който да превърне, промени, претвори (μεταβάλειν, μεταρρυθμίσαι, μεταποίησαι с. 229) предложените хляб и вино в Тяло и Кръв Христови. «Такова пълно съгласие на всички древни литургии и в толкова важен предмет от учението за Тайнството Евхаристия — бележи митрополит Макарий — неоспоримо свидетелствува, че такова именно е било апостолското предание за този предмет и така винаги е вярвала в това св. Съборна Църква»14.
Св. отци и учители на Църквата също утвърждават, че в Тайнството Евхаристия хлябът и виното се превръщат, променят, претворяват в Тяло и Кръв Христови.
Св. Юстин Философ (II в.) учи, че «... тази храна (Евхаристията), над която е произнесено благодарение с молитва..., и която след превръщането (μεταβολή с. 230) храни нашата плът и кръв, е Плът и Кръв на Същият Този въплътил се Иисус Христос»15.
Св. Кирил Йерусалимски (IV в.) пише: «Христос някога в Кана Галилейска е претворил водата във вино (Иоан. 2:1-10), сходно с кръвта. Нима не заслужава да Му вярваме, че е превърнал (μεταβάλων, с. 230) виното в кръв?»16 «След завършване на призоваването хлябът става (γύνεται) Тяло Христово, а виното — Кръв Христова»17.
Св. Григорий Нисийски (IV в.) изповядва: «Наистина мисля и вярвам, че и сега хлябът, освещаван чрез словото Божие, се претворява (μεταποιεῖσθαι) в Тяло на Бог Слово»18.
У св. Амвросий Медиолански (IV в.) четем: «Всеки път, когато приемаме Тайните, които чрез Тайнството на свещената молитва се преобразуват (transfigurantur) в Плът и Кръв (Христови), ние възвестяваме Господнята смърт»19.
Теодор Хераклийски (IV в.) изяснява: «Това е, казал Христос, «Моето Тяло», и «това е Кръвта Ми», за да не би да помислиш, че те са само образ, но че хлябът е самото Тяло Господне, а виното — Кръвта Господня, претворявани (μεταποιουμένον, с.231) в Плът и Кръв на нашия Господ чрез неизречимото действие на Светия Дух»20.
Св. Йоан Дамаскин (VIII в.) ясно свидетелствува:... «Хлябът на предложението и виното с водата чрез призоваването и наититието на Светия Дух свръхестествено се претворяват (ὑπερφυῶς μεταποιοῦνται) в Тяло и Кръв Христови»21.
Но колко далече е БЕМ от това църковно и светоотеческо учение! След като допуска «присъствие на Христа в Евхаристията» без определена връзка с «образите на хляба и виното», БЕМ налага от чисто реформатско гледище следното определение: «По силата на живото слово на Христа и чрез властта на Св. Дух хлябът и виното се превръщат в сакраментални символи (signs !) на тялото и кръвта Христови»22. Но както подчертава Евтимий Зигабен, «Господ не е казал: това са символи (σύμβολα) на Моето Тяло и на Моята Кръв, а е казал: това са самото Мое Тяло и самата Моя Кръв. Защото както свръхестествено Той е обожествил възприетата от Него плът, така неизказано претворява (μεταποιεῖ) и тези (хляб и вино) в самото животворящо Свое Тяло и в самата драгоценна Своя Кръв»23.
Още през III в. йерусалимският презвитер Макарий Магнис (+266) пише: «(В Евхаристията) няма образ на Тялото, нито образ на Кръвта, както бръщолевят някои заслепени, но наистина има Тяло и Кръв Христови (Οὐ γάρ τύπος σώματος, οὐδέ τύπος αἷματος…, ἀλλα κατ’ἀλήθειαν αἷμα σῶμα Χριστοῦ)»24.
Св. Софроний Йерусалимски (VII в.) внушава: «И така нека никой да не мисли, че тези светини са образи (ἀντίτυπα, с.232) на Тялото и Кръвта Христови, но да вярва, че предлаганите хляб и вино се превръщат (μεταβάλλεσθαι) в Тяло и Кръв на Христа.»25
Св. Йоан Дамаскин учи: «Хлябът и виното не са образ на Тялото и Кръвта на Христа (да не бъде!), но са самото Божествено Тяло на Господа, защото Той е казал: това е мое — не образ на тялото, — а Тяло; не образ на Кръвта Ми, а Кръв.»26
Бл. Теофилакт Охридски (ХII в.) увещава: «Помни, че хлябът, който ние вкусваме в Тайнството, не е образ (ἀντίτυπον) на Тялото Господне, но е самата Плът на Господа... Защото хлябът чрез тайноизвършителните слова, тайнствено благословение и наитие на Светия Дух се претворява (μεταποιεῖται) в Плът на Господа»27.
Така са учели също и св. Иполит Римски, Климент Александрийски, св. Киприан Картагенски, св. Иларий Пиктавийски, св. Дионисий Александрийски, св. Кирил Александрийски, бл. Августин, св. Лъв Велики и редица други източни и западни представители на светоотеческото предание28.
Също и отците на VII Вселенски събор свидетелствуват единодушно: «Никой от тръбите на Духа, т.е. от св. апостоли и достославните наши отци не е наричал нашата безкръвна Жертва, която се извършва за спомен на страданията на нашия Бог..., образ (εἰκόνα) на Неговото Тяло. Защото те не са приели от Господа така да говорят и да възвестяват, а са Го слушали да благовести: «Ако не ядете Плътта на Сина Човечески и не пиете Кръвта Му, не ще имате в себе си живот» (Иоан.6:53) и също: «Който яде Моята Плът и пие Моята Кръв, пребъдва в Мене и Аз в него» (Иоан.6:56); и още: «Вземете яжте: това е Моето Тяло...» (Мат.26:26), а не е казал: вземете, яжте образа на Моето Тяло... И така ясно е, че нито Господ, нито апостолите, нито отците не са наричали принасяната от свещениците безкръвна Жертва — образ, а са я наричали — самото Тяло и самата Кръв»29.
В Посланието си за Православната вяра от 1723 г. Източните патриарси изповядват: «Вярваме, че в това свещенодействие (св. Евхаристия) нашият Господ Иисус Христос присъствува не символически, не образно (οὐ τυπικῶς, οὐκ εἰκονικῶς, с.233), не с преизобилие на благодат, както в другите Тайнства..., и не чрез проникване в хляба, тъй че уж Божеството на Словото да влиза в предложения за Евхаристия хляб ипостасно, както неопитно и недостойно обясняват, но истински и действително, тъй че подир освещаването на хляба и виното, хлябът се изменя, пресъществява се, претворява се, преобразува се в самото истинско Тяло на Господа..., а виното се претворява и пресъществява в самата истинска Кръв на Господа»30.
Тъкмо това ясно светоотеческо и църковно учение за същината на св. Евхаристия БЕМ руши със своите половинчати съглашателски формулировки. Отричайки по същество претворяването на евхаристийните хляб и вино, авторите на БЕМ превръщат в абсурден проблем и самоочевидната за православното съзнание истина, че претворените св. Дарове си остават тяло и Кръв Христови както преди, така и след причастяването на вярващите. Ето какво е отбелязано по този въпрос в точка 12 от текста за Евхаристията: «макар истинското присъствие на Христа в евхаристията да не зависи от вярата на отделния човек (к.н.), всички са съгласни, че се изисква вяра, за да може съзнателно да се доловят тялото и кръвта Христови»31. Обръщаме внимание на изказаната мисъл за обективното, независещо от вярата на отделния човек присъствие на Христа в Евхаристията. Впрочем БЕМ бързо забравя това си изявление и, в противоречие с това, заявява в духа на плурализма и на протестантския субективизъм: «Някои църкви подчертават, че присъствието на Христа в осветените елементи продължава и след службата. Други поставят главното ударение на самия акт на извършване на евхаристията и на вкусване на елементите по време на причастяването. Начинът, по който елементите биват третирани, се нуждае от специално внимание (sic!). Всяка църква е длъжна да уважава практиката и благочестието на другите»32. Но не благочестие, а най-пагубно злочестие е да се твърди, че евхаристийните дарове подир вкусване от тях по време на причастяването остават обикновени хляб и вино и вече не са дори символи на Тялото и Кръвта Христови, поради което не било необходимо да се съхраняват благоговейно като Тяло и Кръв на нашия Спасител33. И при това икуменическият текст задължава поместните православни църкви, членуващи в ССЦ, да уважават такава практика и «благочестие», които умъртвяват вярата в претворяването на св. Дарове и обезсмислят св. Тайнство Евхаристия! Това е предел на икуменическа подривна дейност!
За Православието е несъмнена Богооткровена истина, че в православната св. Литургия евхаристийните хляб и вино се претворяват в Тяло и Кръв Христови и следователно «от времето на освещаване на св. Дарове Той (Христос) присъствува в това Тайнство постоянно, т.е. присъствува не само при самото употребяване и приемане на Тайнството от вярващите, както утвърждават лутераните, но и до употребяването и след употребяването (к.н.). Защото след като се пресъществят в Тяло и Кръв Христови, хлябът и виното не се променят в предишното си естество, а остават Тяло и Кръв Христови независимо от това дали ще бъдат или няма да бъдат употребени от вярващите. Затова Сам Спасителят при установяването на Тайнството Евхаристия, като подавал на учениците Си тайнствения хляб, казал: «това е Моето Тяло» — преди учениците да са вкусили от него, и като им подавал тайнствената Чаша, изрекъл: «тази е Моята Кръв» — преди учениците да са пили от нея. Затова, от друга страна, Православната Църква — а) от древност има обичай да извършва в известни дни Литургия на преждеосвещените Дарове, с непоколебимата увереност, че тези Дарове, и след употребяването на осветените заедно с тях Дарове на предишната Литургия, остават истинско Тяло и Кръв Христови; б) от древност също има обичай да съхраняват осветените Дарове (т.е. запасни св. Дарове — в ск.н.) в свещени съдове за напътствуване с тези Дарове на умиращите, като с истински Тяло и Кръв Христови»34.
Източните патриарси ясно изповядват: «Вярваме още, че тази Жертва, както преди да се употреби — веднага подир освещението, тъй и подир употребата (к.н.) — пазена в свещени съсъди за напътствуване на християни, когато умират, е истинско Тяло на Господа, без никаква разлика от Неговото Тяло, тъй че и преди употребата подир освещението, и при самата употреба, и подир нея, винаги си остава истинско Тяло Господне»35.
Възприетият от авторите на БЕМ икуменически принцип на лавиране и компромисно съглашателство не е в състояние да прикрие дълбоката разлика между икуменическия текст и новозаветното (библейско и светоотеческо) учение за значението на Евхаристията като ЖЕРТВА.
В БЕМ се изтъква: «Евхаристията е великата жертва на хвалението, чрез която Църквата говори от името на всички твари. Защото светът, който Бог е помирил, присъствува на всяка евхаристия: в хляба и виното, в лицето на вярващите и в молитвите, които те отдават за себе си и за всички човеци... Тази жертва на хвалението е възможна единствено чрез Христа, с Него и в Него»36. «Евхаристията е възпоменание за разпнатия и възкръснал Христос, т.е. живият и действителен знак (sic!) на Неговата жертва, извършена веднъж завинаги на кръста и действуваща от името на цялото човечество»37. «Евхаристията е Тайнството на уникалната жертва на Христа (к.н.), Който винаги е жив, за да се застъпи за нас. Тя е възпоменание на всичко, което Бог е извършил за спасението на света»38.
Употребеният тук израз «жертва на хвалението» се среща в Новия Завет (Евр.13:15) и в древната църковна литургийна практика (ср. песнопението «Милость мира, жертву хваленiя» във Василиевата и Златоустовата св. Литургия). Но православният смисъл на този израз се изопачава от изказаната в контекст мисъл, че Евхаристията е знак на Христовата изкупителна жертва (ср. казаното по-горе по повод израза «символ на тялото и кръвта Христови»). Това протестантско твърдение е несъвместимо с православното учение за същината на евхаристийната Жертва. «Вярвайки и изповядвайки, че св. Евхаристия е истинско тайнство, — пише митрополит Макарий — Православната Църква вярва и изповядва също така, (противно на протестантските заблуждения), че Евхаристията е заедно с това истинска, действителна жертва (к.н.), а не «действителен знак на Христовата жертва» — ск.н.), т.е. че в Евхаристията Тялото и Кръвта на нашия Спасител, както, от една страна, се предлага за храна на хората, така, от друга страна, се принасят за хората в жертва на Бога (Правосл. изповедание. Ч. I, отг. на въпрос 107)»39. Ясно е, че Православието свързва най-тясно значението на св. Евхаристия като жертва с претворяването на св. Дарове в истински Тяло и Кръв Христови, което икуменическите автори на БЕМ омаловажават в духа на плурализма и по същество отричат. Следователно, те опразват от съдържание понятието за св. Евхаристия като жертва. Оттук и изразите в БЕМ: «евхаристията е велика жертва на хвалението», «евхаристията е Тайнството на уникалната жертва на Христа» са само привидно приемливи. Следвайки своята икуменическо-протестантска логика, авторите на БЕМ коментират: «В светлината на значението на евхаристията като застъпничество именно можем да разберем обозначаването на евхаристията като «изкупителна жертва» в католическото богословие»40. Тук просто се подминава православното богословие, което учи, че «жертвата, принасяна на Бога в Тайнството Евхаристия, по същество си е напълно една и съща с кръстната Жертва»41.
БЕМ продължава: «В светлината на библейското схващане за спомена на всички църкви биха могли да преразгледат старите спорове относно «жертвата» и да задълбочат своето разбиране на причините, защото други традиции, различни от техните, или са използували, или са отхвърляли този термин»42.
Вярно е, че евхаристийната Жертва е възпоменателна жертва, съгласно Христовите слова: «Това правете за Мой спомен» (Лука 22:19; 1 Кор.11:24-25). Но соченото от икуменистите крайно общо и неопределено «библейско схващане за спомена» далеч не е достатъчно, за да се изясни същината на евхаристийната Жертва. «Евхаристията е и жертва, защото Тялото и Кръвта на Иисуса Христа са жертва,възнесена от Него на Кръста за живота на света, а на християнския жертвеник се предлага (принася) същото Тяло и същата Кръв, които са били вече жертва за греховете на света (к.н.)»43. Тъкмо в този смисъл евхаристийната Жертва «по своето същество е напълно една и съща с кръстната Жертва», като се отличава от нея само по «начина и обстоятелствата на жертвоприношението»44. Разбира се, евхаристийната Жертва не е повтаряне на уникалната Христова кръстна жертва, а нейно тайнствено актуализиране или онастояществяване45. «Изобщо като сравняваме кръстната жертва с безкръвната жертва — пише митрополит Макарий, — можем да се изразим, че първата служи сякаш като семе или корен, а втората — като дърво, което е произрасло от това семе, всецяло се утвърждава на тоя корен, храни се от неговите живителни сокове и по такъв начин произвежда спасителни плодове на живота... Това е едно и също благодатно дърво на живота, насадено от Бога на Голгота, но изпълващо с тайнствените си клони цялата Божия Църква и хранещо със спасителните си плодове всички, които търсят вечен живот.»46
Св. Евхаристия е не само хвалебна и благодарствена жертва, както се стреми да я представи БЕМ в изопачен протестантско-икуменически смисъл. Тя е преди всичко умилостивителна жертва, принасяна за всички живи и покойни членове на Църквата. Обаче авторите на БЕМ, верни на своята протестантско-икуменическа закваска, с лекота отминават това основно свойство на евхаристийната Жертва.
Истината за св. Евхаристия като ЖЕРТВА е благовестена от Самия Спасител. Той сочи Евхаристията като Тайнство и спасителна храна с думите: «Който яде тоя хляб, ще живее во-веки» и непосредствено след това прибавя: «А хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която ще отдам за живота на света» (Иоан.6:51). С тези слова Господ Иисус Христос ясно изтъква, че това Тайнство ще има и значение на умилостивителна жертва, принесена на Бога «за живота на света». Също и при установяването на Тайнството Евхаристия Спасителят подчертава: «Тази е Моята Кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на греховете» (Мат.26:27-28).
Значението на св. Евхаристия като жертва е било подчертавано от Православната Църква още от апостолско време. Св. ап. Павел категорично заявява: «Имаме жертвеник, от който нямат право да ядат ония, които служат на скинията» (Евр.13:10; ср. и 1 Кор.10:18-21).
Същата истина Православната Църква утвърждава и на Вселенските събори. — Отците на Първия Вселенски събор свидетелствуват: «На свещената трапеза лежи Агнецът Божи, «Който взема върху Себе Си греха на света» (Иоан.1:29), и Който се принася от свещениците в безкръвна Жертва»47.
В деянията на Третия Вселенски събор четем: «Ние извършваме в църквите безкръвно приношение и по такъв начин пристъпваме към тайнствените благословени Тайни и се освещаваме, като се причастяваме със светото Тяло и драгоценна Кръв на Христа, Който е изкупил всички»48.
В най-древните литургически текстове Христовата Църква тържествено изповядва пред Бога, че Му принася на светия жертвеник «словесна и безкръвна Жертва — и о всѣхъ и за вся»49. А в тайната молитва от Василиевата и Златоустовата литургия, четена от свещенослужителя по време на Херувимската песен, се подчертава: «(Ти, Христе,)... си ни предал свещенодействието на тази служебна и безкръвна Жертва»50.
Многобройни свидетелства за евхаристийната Жертва се срещат и в благодатното светоотеческо богословие. Ще се ограничим само с няколко примера:
Св. Игнатий Богоносец (I-II в.) пише до филаделфийските християни: «Старайте се да се ползувате от една Евхаристия: защото има една Плът на нашия Господ Иисус Христос, една Чаша... на Неговата Кръв, един жертвеник (ἕν θυσιαστήριον, с.240)»51.
Св. Киприан Картагенски (III в.) изяснява: «Кръвта Христова не се принася, ако в Чашата няма вино, и освещаването на жертвата Господня (sacrificiium Domenicum) се извършва неправилно, ако нашите приношения не съответствуват на страданието Христово... Защото щом Иисус Христос, нашият Господ и Бог, Сам е върховен Свещеник на Бога Отца и пръв е принесъл Сам Себе Си в жертва на Отца и е заповядал да се върши това за Негов спомен, — то означава, че истински извършва делото на Христа този свещеник, който подражава на извършеното от Христа; и тогава принася в Църквата истинска и пълна жертва (sacrificium verum et plenum) на Бога Отца, когато принася така, както е принесъл Сам Христос»52.
Св. Кирил Йерусалимски (IV в.) нарича Евхаристията «умилостивителна жертва» (θυσία τοῦ ἱλασμοῦ, с.240)53 и ясно изповядва: «ние принасяме Христа, заклан за нашите прегрешения, като умилостивяваме за тях (за покойниците) и за нас Човеколюбеца Бог»54.
Св. Йоан Златоуст (IV-V в.) наставлява: «Не принасяме ли ние жертви всеки ден? — Принасяме, като извършваме възпоминание за Христовата смърт. И тази жертва е една, а не са много. Така... ние винаги принасяме Него... Нима поради това, че жертвата се принася на много места, Христос е множествен? — Съвсем не! Но единият Христос — и тук всецял, и там всецял — е едно Тяло. Както Той, принасян на много места, е едно Тяло,... така една е и жертвата (μία θυσία, с.241)»55.
Ще завършим със свидетелството на Източните патриарси за евхаристийната жертва: «Вярваме, че тази е истинска умилостивителна жертва, принасяна за всички благочестиво живеещи и умрели и, както е казано в молитвите на това Тайнство, предадена на Църквата от апостолите по Господнята повеля за спасение на всички»56.
Изтъкнатото принципно противоречие на БЕМ с новозаветното библейско и светоотеческо учение за претворяването на св. Дарове в Тяло и Кръв Христови и за същината на евхаристийната жертва не изчерпва всички богословски недъзи на икуменическия текст за Евхаристията. Ще отбележим накратко още някои от тях:
1. В съзвучие с духа на съвременния масонски икуменизъм БЕМ разглежда Евхаристията в един изцяло противен на новозаветното Откровение и на светоотеческото богословие секуларистичен аспект.
В БЕМ се подчертава: «Трапезите, за които е записано, че Иисус е споделил по време на Своето земно служение, възвестяват и осъществяват близостта на Царството; видим знак за това Царство е нахранването на тълпите (к.н.)»57. — В тия редове изпъква поддържаната енергично от икуменизма идея за едно земно «царство Божие», което няма нищо общо с благовестеното от Спасителя Царство Божие като несъздадена, нетварна реалност, като «вътрешна възраждаща благодат на Светия Дух в нейните съвършени плодове»58 (ср. Гал.5:22-23; Рим.14:17). Обосновката с «нахранването на тълпите» е абсолютно несъстоятелна. Сам Спасителят се обръща към нахранения от Него по чудесен начин народ със следния упрек: «Дирите Ме не затова че видяхте чудеса, но за това, че ядохте от хлябовете и се наситихте. Трудете се не за храна тленна, а за храна, която пребъдва до живот вечен, и която ще ви даде Син Човечески» (Иоан.6:26-27). След тези Христови думи на какво остава да се крепи икуменическото твърдение, че «нахранването на тълпите» било знак за царството Божие?! И св. ап. Павел недвусмислено заявява: «Царството Божие не е ястие и питие, а правда и мир и радост в Светаго Духа» (Рим.14:17).
На друго място в БЕМ се изтъква: «Евхаристията обхваща всички аспекти на живота. Тя е представителен акт на отдаване благодарност и приношение от името на целия свят. Евхаристийното служение изисква помирение и съпричастие между всички, които биват смятани за братя и сестри в едното семейство Божие; тя е постоянен призив за търсене на подходящи отношения в социалния, икономическия и политическия живот (Мат.5:23 сл.; 1 Кор.10:16 сл; 1 Кор.11:20-22; Гал.3:28)... Евхаристията поставя вярващия в централните събития на световната история. Като участници в евхаристията, следователно, ние ще бъдем непоследователни, ако не участвуваме активно в постоянното усилие за подобряването на положението в света и на условията за живот на хората»59.
Обозначените в БЕМ места от Новия Завет, последните три от които са цитирани съвсем неуместно, никак не притъпяват рязкото секуларистично звучене на цитирания текст. Напълно ясно е, че от най-велико Тайнство и залог за нашето вечно спасение, Евхаристията тук се свежда до «призив» за разрешаване проблемите на тоя свят чрез средства, които само на вид са евангелски, а всъщност са почерпени от самия свят, лежащ в зло (1 Иоан.5:19). Изобщо самият опит да се разглежда св. Евхаристия в очертания от БЕМ секуларистичен план е свидетелство за едно силно изопачено богословско съзнание, което недопустимо размесва истините на Божественото Откровение с категориите на тоя свят, приятелството с който е вражда против Бога (Иак.4:4)!
2. В точка 2 от текста за Евхаристията четем: «В съответствие с Христовото обещание, всеки кръстен член на тялото Христово получава чрез евхаристията уверение за опрощение на греховете (Мат.26:26) и залог за вечен живот (Иоан.6:51-58).»60
Общият тон на това твърдение е верен, но така както е формулирано, то поражда впечатление, че всеки кръстен християнин автоматически си осигурява опрощаване на греховете чрез Евхаристията. Очевиден е протестантският облик на такава мисъл. Всъщност, при недостойно причастяване св. Евхаристия, според думите на апостола (1 Кор.11:27-29), служи не за опрощаване, а за гибелно умножаване на греховете. Обаче, като отричат Тайнството Покаяние (Изповед), протестантите изобщо губят съзнанието за недостойно причастяване и отхвърлят изповядването на личните грехове пред свещеник като непременно условие за пристъпване към св. Причастие (вж. назад с. 219-221). А добре известно е, че изповедта пред причастяване е била практикувана в Църквата още от най-дълбока древност! Дори един рационалистически ориентиран протестантски богослов като Адолф Харнак признава: «Ние изхвърлихме Тайнството Изповед. Вместо него поставихме лично съзнание за разкаяние... Но нашето лично съзнание за разкаяние е нищо»61. Впрочем, ясно е, че в разглеждания текст БЕМ е твърде далеч от учението и практиката на вселенското Православие. Защото, «като призовава всички свои чеда към Христовата трапеза, св. Църква ги допуска до пресветото Тайнство само след тяхната предварителна подготовка, следвайки заповедта на апостола: «Нека човек да изпитва себе си и тогава да яде от хляба и да пие от чашата. Защото който яде и пие недостойно, той яде и пие своето осъждане» (1 Кор.11:28-29). Тази подготовка се състои в искрено себеизпитване от страна на вярващите, в очистване съвестта им от грехове чрез Тайнството Покаяние, и заедно с това — в пост и молитви, съобразно чинопоследованието на Църквата»62.
Не на последно място трябва да се отбележи и важният въпрос за законния извършител на Тайнството Евхаристия. Във връзка с това в БЕМ се пише: «При извършване на евхаристията Христос събира, поучава и подхранва Църквата. Христос е онзи, който кани на трапезата и който я възглавява. Той е пастирът, който води Божия народ, пророкът, който възвестява словото Божие, свещеникът, който извършва Божието Тайнство. В повечето от църквите това възглавяване на трапезата бива означавано от ръкоположен свещеник. Възглавяващият евхаристийното служение в името на Христа дава да се разбере, че извършваният обред не е нещо създадено от самите богомолци, нито пък е тяхно притежание; евхаристията се получава като дар от Христа, Който живее в Своята Църква. Ръководещият евхаристийната служба (к.н.) е посланикът, който представлява божествения почин и изразява връзката на местната църковна община с други местни общини във всемирната Църква»63.
Очевидно в цитирания текст се прави, от позициите на плурализма, опит да се оправдаят и унифицират всички съществуващи евхаристийни практики. Прикривайки се зад несъмнената мистическа истина, че Господ Иисус Христос е Този, «Който принася и Се принася, Който раздава и Се раздава»64 в св. Евхаристия, БЕМ омаловажава въпроса за земния извършител на Тайнството, като поддържа, че Евхаристията може да се извършва и «от ръкоположен свещеник», както това става «в повечето църкви», и от най-обикновено цивилно лице, както се практикува в много протестантски секти. Изобщо под изразите «възглавяващият евхаристийното служение» или «ръководещият евхаристийната служба» може да се разбира всеки — и законният православен епископ или свещеник, и чуждият на апостолското приемство лутерански или методистки «епископ» и пастор, и англиканските жени-свещенички», и най-либералните сектанти, които отричат дори обичайното протестантско разбиране за епископска и пасторска институция. Това вавилонско смешение на понятия обаче няма нищо общо със съборното съзнание на св. Православна Църква, което още от апостолско време съхранява и благовести истината, че «властта за извършване на Тайнството Евхаристия... принадлежи само на епископите като приемници на апостолите, а чрез епископите се предава и на презвитерите (к.н.) (Православно изповедание. Ч. I, отговор на въпрос 107). Защото — а) само на апостолите, и следователно, в тяхно лице, само на техните приемници Христос е предал тази власт, когато подир установяването на пресветото Тайнство, им е заповядал: «това вършете за Мой спомен»! (Лука 22:19; 1 Кор.11:24-25), и б) само епископите и презвитерите от дните на самите апостоли насам постоянно се ползуват с тази власт в Църквата.»65.
Източните патриарси в своето «Послание за Православната вяра» изповядват: «Вярваме още, че това Тайнство света Евхаристия се извършва не от всекиго (к.н.), а само от благочестив йерей, получил свещенството от благочестив и законен епископ, както учи Източната Църква.»66.
заключение на изложението си за св. Евхаристия първосветителите на Православната Църква единодушно заявяват: «Ето съкратеното учение на Вселенската Църква за Тайнството Евхаристия. Ето истинското изповедание и най-древното предание, което ония, които искат да се спасят и които отхвърлят новите и скверни лъжемъдрувания на еретиците, по никой начин не бива да изменят; напротив, длъжни са да пазят в цялост и неповреденост това законно предание (к.н.). Защото ония, които го изопачават, Съборната Христова Църква ги отхвърля и проклина!»67.
БЕЛЕЖКИ
1 Baptism, Eucharisty, Ministry, p. IX, col. 1.
2 Ibidem, p. VII-X.
3 Ibidem, §33, p. 17, col. 1.
4 Ibidem, §2, p. 13.
5 Ibidem, §13, p. 12, col. 1.
6 Ibidem, §1.
7 Ibidem, §4, p. 10, col. 2.
8 Ibidem, §5, p. 11, col. 1.
9 Ibidem, §12, p. 12, col. 1.
10 Ibidem, §13, p. 12, col. 1.
11 Ibidem, коментар 13, p. 12, col. 1.
12 Ibidem.
13 Послание на патриарсите на Източно-католичната Църква за Православната вяра, член 17. — Приложение към Православен християнки катехизис. С., 1930, с. 224; второ издание, С., 1985, с. 225.
14 Макарий, митрополит Московский и Коломенский. Православно-догматическое Богословие (изд. 4-ое). Т. II, СПб., 1883, с. 397.
15 S. Justinus. Apologia I, cap. 66. — J. P. Migne, PG, t. 6, col. 428-429.
16 S. Cyrillus Hierosolymitanus. Mystagog. hom. IV, c. 2.- J. P. Migne, PG, t. 33, col. 1097.
17 Idem, Mystagog. hom. I, cap. 7. Ibidem, col. 172.
18 S. Gregorius Nyssenus. Catech. magna, cap. 37. — J. P. Migne, PG, t. 45, col. 96.
19 S. Ambrosius, ep. Medioilanensis. De fide, IV, 10. — J. P. Migne, PG, t. 16, col. 667.
20 Цит. по митрополит Макарий. Пос. съч, с. 398.
21 S. Ioannes Damascenus. De fide orthtodoxa, IV, 13. — J. P. Migne, PG, t. 94, col. 1145.
22 Baptism, Eucharisty, Ministry, г15, p. 13, col. 1.
23 Euthymius Zigabenus. In Matthaeum XXVI, 28. — J. P. Migne, PG, t. 129, col. 668.
24 Цит. по митрополит Макарий. Пос. съч, с. 391.
25 Цит. по митрополит Макарий. Пос. съч, с. 393.
26 S. Ioannes Damascenus. Op. cit., IV, 13. — J. P. Migne, PG, t. 94, col. 1148-1149.
27 Theophylactus. In Ioannem, IV, 48. — J. P. Migne, PG, t. 123, col. 1308.
28 Виж у митрополит Макарий. Пос. съч., 394.
29 VI деяние на VII Вселенски събор — Цит. по митр. Макарий. Пос. съч, с. 396.
30 Послание на Източните патриарси за Православната вяра, чл. 17. — В: Православен християнски катехизис. С., 1930, с. 223-224.
31 Baptism, Eucharisty, Ministry, §15, p. 12, col. 1.
32 Пак там, §32, p. 16, col. 2.
33 Там.
34 Митрополит Макарий. Пос. съч. Т. II. с. 401-402.
35 Послание на Източните патриарси за Православната вяра, чл. 17. — В: Православен християнски катехизис. С., 1930, с. 225.
36 Baptism, Eucharisty, Ministry, §4, p. 10, col. 2.
37 Ibidem, §5, p. 11, col. 1.
38 Ibidem, §8, p. 11, col. 1.
39 Митрополит Макарий. Пос. съч. Т. II, с. 414-415.
40 Baptism, Eucharisty, Ministry, ком. 8, p. 11, col. 2.
41 Митрополит Макарий. Пос. съч. Т. II, с. 419.
42 Baptism, Eucharisty, Ministry, ком. 8, p. 11, col. 2.
43 Дюлгеров, Д., Ил. Цоневски. Православно догматическо богословие (второ прераб. изд.). С., 1947, с. 244.
44 Митрополит Макарий. Пос. съч. Т. II, с. 419, 420.
45 Епископ Николай. Св. Евхаристийна жертва. С., 1968, с. 36.
46 Митрополит Макарий. Пос. съч. Т. II, с. 421.
47 Геласий Кизически. Коментар към Деянията на I Вселенски събор, гл. 31. — Цит. по митр. Макарий. Пос. съч., Т. II, с. 417.
48 Деяние I на Третия Вселенски събор. — Цит. по митр. Макарий. Пос. съч., Т. II, с. 417.
49 Цит. по митр. Макарий. Пос. съч., Т. II, с. 417.
50 Служебник. С., 1957, с. 81.
51 S. Ignatius. Epist. ad Philadelph. cap. 4. — J. P. Migne, PG, t. 5, col. 700.
52 S. Cyprianus. Epistt. ad Caecilium. cap. 9, 14. — J. P. Migne, PG, t. 4, col. 392, 397.
53 S. Cyrillus Hierosolymitanus. Mystagog. hom. V, c. 8. — J. P. Migne, PG, t. 33, col. 1116.
54 Idem, Mystagog. hom. V, cap. 10. — Ibidem, col. 1117.
55 Св. Йоан Златоуст. Тълкувание на посланието до Евреите, бес. 17, §3.
56 Послание на Източните патриарси за Православната вяра, чл. 17. — В: Православен християнски катехизис. С., 1930, с. 225.
57 Baptism, Eucharisty, Ministry, §1, p. 10, col. 1.
58 Архиепископ Серафим (Соболев). Искажение православной истины в русской богословской мысли. С., 1943, с. 256.
59 Baptism, Eucharisty, Ministry, §20, p. 14, col. 1.
60 Пак там, §2.
61 Цит. по Дюлгеров, Д., Ил. Цоневски. Учебник по мисионерство. С., 1937, с. 299.
62 Митрополит Макарий. Пос. съч. Т. II, с. 406.
63 Baptism, Eucharisty, Ministry, §29, p. 16, col. 2.
64 Служебник. Цариград, 1908, с. 153.
65 Митрополит Макарий. Пос. съч. Т. II, с. 403-404.
66 Послание на Източните патриарси за Православната вяра, чл. 17. — В: Православен християнски катехизис. С., 1930, с. 225.
67 Пак там, с. 225-226.
предишна глава | съдържание | следваща глава
© Домашен отдел на библиотеката. Не подлежи
на обнародване.
© Закрытая часть библиотеки "Слово". Не подлежит публикации.
© Private Sector. Not liable to copying or reproducing.