Последна промяна:
25.09.2006 21:46
Разглеждайки в основание 8 разни икуменически проекти за обединение, спряхме се накратко върху приетия от Комисията «Вяра и устройство» в Лима (Перу) през 1982 г. икуменически текст «БЕМ» (вж. с. 143-146), който по същество представлява един догматическо-литургически минимален базис за обединение на християните. Тук ще разгледаме по-обстойно съдържанието на тоя най-нов икуменически проект, целящ да унифицира учението за Тайнствата: Кръщение, Евхаристия, Служение (Свещенство) На руски документът съкратено се нарича КЕС.
Всъщност замисълът за такъв минимум на църковните Тайнства възлиза почти цял век назад — към 1888 г. в Англия били набелязани тъй наречените «Ламбетски четиристранни постановления» — Lambeth Quadtrilateral, в които се споменава за посочените три Тайнства. Ламбетската конференция от 1920 г. възобновила този минимум на Тайнствата като основа за възсъединение на християните1.
Оттогава насам и главно след Лозанската конференция (1927 г.) вече повече от половин век се работи върху изготвянето на тоя икуменически документ, който в окончателен вид бива приет в Лима през януари 1982 г. и предложен от VI асамблея на ССЦ във Ванкувър (Канада) през 1983 г. за приемане от църквите-членки. Процесът на това приемане е грижливо и предвидливо програмиран с оглед на постигане поставената икуменическа цел, както следва: до 31 декември 1984 г. църквите-членки трябва да представят кратък доклад за официалното реагиране и рецепция на БЕМ по места; до 31 декември 1985 г. трябва да се получат официалните отговори от църквите-членки на ССЦ, тъй като през 1987 г. или 1988 г. ще се състои V световна конференция на «вяра и устройство»2. И всичко това е насочено към предварително заплануваното приемане на БЕМ от VII асамблея на ССЦ, която трябва да се състои през 1991 г. — Ето как масоните отдалеч заплануват, подготвят и постигат своите цели!
Не ни се иска да вярваме, че Поместните Православни Църкви, членуващи в ССЦ, ще се поддадат на така хитро замисления масоно-икуменически план! Но за да се избегне това, трябва да се поведе системна богословско-идеологическа борба против БЕМ, като се отстранят и заклеймят своевременно такива предателско-съглашателски реагирания в полза на БЕМ като това на споменатия вече д-р Ал. Пападерос (с. 155-156).
Нека се спрем първо върху броя на посочените в БЕМ Тайнства. От пълния брой на седемте Богоустановени църковни Тайнства тук са избрани само три, като се изтъква, че съгласието на църквите за приемането им «съставя един от пробните камъни за единството на Църквата» и «би трябвало да доведе до един капитален завой»3. «Стремежът към единство на отделните църкви и стремежът към всеобщо съгласие са тясно свързани» — четем в Увода към БЕМ4.
На това възразяваме, че едно съгласие, изградено върху минималистична основа, не може да бъде съгласие в истината, а представлява компромисно съглашателство със заблудата. Фактът, че в БЕМ не се споменава за останалите четири църковни Тайнства: Миропомазание, Изповед (Покаяние), Брак и Елеосвещение, — показва че БЕМ стои на чисто протестантски позиции и затова не ги признава за Тайнства.
Обаче св. Симеон, архиепископ Солунски (+1430 г.) в класическия си труд «За Тайнствата» (глава 33) пише: «Седем са даровете на Св. Дух, както казва Исаия (11:2-3), и седем са Тайнствата на Църквата, чрез които действува Духът. Такива са: Кръщението, Миропомазанието, Причащението, Ръкоположението, Бракът, Покаянието и Елеосвещението»5.
Същите седем Тайнства в същия ред изброява Цариградският патриарх Йеремия II в глава 7 от своя Първи отговор на запитванията на вюртембергските лутерански богослови от 1576 г., като дава и следните разяснения: «Тайнството има за цел спасението на човеците и представлява свещеният чин, чрез който и в който то се извършва за полза на всекиго, а именно: Кръщението, Мирото (т.е. Миропомазването), Причащението, Ръкоположението — за ония, които се посвещават на служение Богу, както за миряните — Бракът; за ония пък, които са съгрешили подир кръщението си — Покаянието и помазването с осветен Елей, които им даруват опрощение на съгрешенията или очистват намиращите се в душата им петна. А Тайнства се наричат те, понеже във веществени знаци съдържат извършваното духовно и неизречено (невидимо). Всяко едно от тези Тайнства е законоположено от Писанието и има определено вещество и форма, както и определен начин на извършване»6.
Причината за това, че протестантите свеждат Тайнствата до две, се крие в неправилното им рационалистическо разбиране на самото понятие за Богоустановеността на Тайнствата. Те придават значение само на пряко установените със заповед на Спасителя Тайнства, каквито са Кръщението (Мат.28:19) и Причащението (Мат.26:26-28). Но в такъв случай би трябвало протестантите да приемат като Тайнство и Покаянието (Изповедта), за което Спасителят изрично заявява на апостолите след възкресението Си: «Приемете Духа Святаго. На които простите греховете, ще им бъдат простени; на които задържите, ще им бъдат задържани» (Иоан.20:22-23; ср. Мат.18:18). Обаче въпреки изричната заповед на Спасителя, у протестантите не съществува Тайнството Покаяние (Изповед).
Както изтъква архиепископ Серафим (Соболев), Сам Господ Иисус Христос е Учредител на всички църковни Тайнства не само чрез пряка заповед, но и «чрез преподаване на Божественото учение, което е станало основа за въвеждане от апостолите в църковния живот на Тайнствата Миропомазание (Иоан.7:37-39) и Брак (Мат.19:3-12)... или, най-после, чрез Негова обща заповед към апостолите да спазват «всичко, що съм ви заповядал» (Мат.28:20)»7. За отбелязване е, че тази обща заповед на Христа следва непосредствено подир установителните слова на първото Тайнство — Кръщението (Мат.28:19), и несъмнено тя обхваща и всички други неспоменати изрично от Христа Тайнства, а именно Тайнствата Свещенство и Елеосвещение8.
Ето защо и в Х член от Символа на вярата изрично е споменато само «едино Крещенiе во оставленiе грeховъ», но чрез него се подразбират и останалите шест Тайнства, които се разглеждат в Катехизиса наред с Тайнството Кръщение.
В прекрасния си труд «Ереста на икуменизма» (вж. по-нататък с. 392). А. Делибаси, говорейки за «догматическия минимализъм на ламбетските четиристранни постановления» от 1888 г., които са всъщност в основата на сегашния БЕМ, пише: «Седемте свети Тайнства на Църквата, чрез които се преподава в нея освещаващата Божествена благодат, са намалени до две: Кръщение и Евхаристия. А от трите степени на йерархията... приема се само епископската (с. 109), и то «не като богоустановена висша степен на йерархията в Църквата, а просто като институция, необходима за единството на Църквата, и която може да бъде местно приспособявана според нуждите на народите» (с.109-110). «Тайнствата там се смятат не като действителни Тайнства, преподаващи Божията благодат, а като прости символически церемонии (с.109; 84), имащи същото или дори по-малко значение от проповедта» (с. 84). Така «чрез догматическия минимализъм изискванията на вярата се намаляват до най-малкото възможно, с тенденция към изчезването им (к.н.)» (с.108).
По-нататък в увода на БЕМ съставителите му, между които фигурира с подписа си, като председател на комисията «Вяра и устройство», печално известният «православен» икуменист проф. Нисиотис (вж. назад с. 33 и сл.), като се хвалят с появата на едно Икуменическо братско общество (разбирай масонството — в ск.н.), което често пъти надхвърля конфесионалните граници», подчертават, че вътре в него «по-раншните различия биват разглеждани в една нова светлина»9, при която се обръща внимание на «много обещаващи съвпадения» в учението на отделните църкви. «Църквите трябва да развиват ония съвпадения в доктрината, стъпка по стъпка», което щяло да доведе до «общение една с друга, в приемственост с апостолите и учението на вселенската църква»10. Така също и горещият апологет на БЕМ «православният» д-р Пападерос (вж. назад с. 144) бърза да се похвали с радостта на братята протестанти, които в Лима били стигнали «почти до равнището на апостолската вяра»11 (sic!).
Изпреварвайки тук по нататъшните разсъждения по най-важния въпрос за апостолското приемство, искаме да запитаме проф. Нисиотис и д-р Пападерос, какво основание намират протестантите да се хвалят с апостолска вяра, щом не притежават включеното в нея апостолско (йерархическо) приемство, и особено щом не желаят да го получат чрез обладаващата го по начало Православна Христова Църква?!
В края на увода към БЕМ съставителите му, след като се възхищават от безпрецедентното съгласие на богослови от различни традиции относно трите Тайнства, изведнъж заявяват, че «читателите не трябва да очакват да намерят в БЕМ едно пълно богословско третиране на кръщението, евхаристията и свещенството», каквото според тях «не било тук нито подходящо, нито дори желателно»12. С тия си думи икуменистите-съставители на БЕМ окончателно разкриват своята собствена антибогословска настроеност, въпреки носените от тях професорски и докторски титли!... Като отклоняват прочее дори мисълта за едно чисто богословско13 разглеждане на църковните Тайнства, накрая те сами се издават, че «съгласуваният текст (на БЕМ) съзнателно е концентриран върху ония аспекти на темата, които са били пряко или косвено свързани с проблемите за взаимно признаване, водещо към единство (к.н.)»14. Това самопризнание за компромисно «единство» достатъчно говори, защо икуменическата тендециозност на БЕМ е несъвместима с богословското разглеждане на текста. Затова прав е Делибаси да твърди, че икуменическите предложения се ръководят «не от вярата в Бога», а от «интересчийска предумишленост»!15
БЕЛЕЖКИ
1 Вж. Епископ Серафим Потсдамский. Экуменическое движение. — В: Деятельность Втораго Всезарубежного Собора Русской Православной Церкви заграницей. Белград, 1939, с. 300.
2 Irenikon, №3, 1983, p. 392.
3 Пак там, p. 394.
4 Baptism, Eucharisty, Ministry, p. VIII, col. 2.
5 J. P. Migne. PG, t. 155, col. 177.
6 Константинопольский патриарх Иеремия II. Ответы лютеранам. М., 1866, с. 45-46.
7 Архиепископъ Серафимъ (Соболевъ). Искажение православной истины въ русской богословской мысли. С., 1943, с. 286.
8 Там.
9 Baptism, Eucharisty, Ministry, p. IХ, col. 1.
10 Пак там, col. 2.
11 Episkepsis. 1.IХ.1983, p. 17.
12 Baptism, Eucharisty, Ministry, p. IХ, col. 2.
13 Нека припомним, че и д-р Пападерос се хвали, че БЕМ изоставя окончателно «едно чисто, обективно и научно богословие».
14 Baptism, Eucharisty, Ministry, p. IХ, col. 2.
15 Делибаси, А. Ереста на икуменизма. Атина, 1972, с. 110.
предишна глава | съдържание | следваща глава
© Домашен отдел на библиотеката. Не подлежи
на обнародване.
© Закрытая часть библиотеки "Слово". Не подлежит публикации.
© Private Sector. Not liable to copying or reproducing.