Последна промяна:
25.09.2006 21:34
Мнозина в ССЦ разкритикували тоя базис: едни — като недостатъчен, други — като неприемлив за всички, трети — като много тесен, четвърти — като много общ и пр. Православните, недоволни от крайно тесния базис на обединението, пожелали да се включи в него и вярата в Св. Троица. На III асамблея на ССЦ, състояла са в Ню Делхи (Индия) в края на 1961 г., била приета нова допълнена догматическа основа за единение, която съставя член I от Конституцията на ССЦ и гласи: «Световният съвет на църквите е братски съюз на църкви, които изповядват Иисуса Христа като Господ и Спасител на Свещ. Писание и се стремят съвместно да изпълнят своето общо призвание за слава на единия Бог-Отец, Син и Св. Дух»1. Това било сметнато като голяма победа, постигната от православните. Но нека видим що за победа е то!
Щом по-общият базис, изтъкващ Господа Иисуса Христа като единствена основа на обединението, се оказал неприемлив за някои либерални религиозни общества, участвуващи в ССЦ, то колко по-неприемлив за тях се е оказал по-специфичният базис — вярата в Св. Троица, която те по начало отхвърлят! Ала в края на краищата има ли значение за ръководителите на ССЦ неприемането от някои на новия базис в поправената му и допълнена редакция, щом вече е направена веднъж от най-високо място откритата заява, че несъгласието с базиса не е пречка за сътрудничество с отхвърлящите го. Питаме се тогава: какво търсят «православните» икуменисти в една организация, която явно си служи с базиса на обединението като с параван, за да може да прикрива зад него тайните си действия и цели?!
Когато са били изработвани и първият, и вторият базиси, знаело се е, че те няма да бъдат приети от много общности, които тогава били вече членове на ССЦ, както и от ония, които тепърва трябвало да влязат в него. Уйлям Темпл предвидливо оставил вратата отворена за сътрудничество с всички тях. Резултатът обаче от тая лукава предвидливост се оказал твърде предателски. Двадесет години подир приемането на първия базис нахлуха в ССЦ толкова нецърковни организации, че даже напълно икуменизираната Цариградска патриаршия почна да протестира пред ССЦ, че допуска като членове не само «църкви», но дори и някои движения и групи съвсем нецърковни, нямащи никаква еклезиологическа квалификация2. Що значи това, ако не открито обвинение, че Световният съвет на църквите става все по-нецърковен!
Но нека спрем за малко вниманието си и по същество върху втория базис на ССЦ. За истински православните вярващи дори допълненият нов базис е неприемлив, защото в него някак плахо, и то на края, е само загатната вярата в Св. Троица, без да се каже, как именно трябва да се вярва в Триединия Бог. След толкова епични борби за уточняване и разграничаване на Православната вяра в Св. Троица срещу всички антитринитарни ереси би трябвало да се изповяда изначалното учение на Христовата Църква в Св. Троица съвсем ясно, уточнено, смело и въодушевено, а не в такъв общ, блед и безкръвен вид!
Новият базис не изключва ересите на антитринитариите, несторияните, аполинарияните, субординационистите и пр. Така както мъгляво, неточно и разтегливо е формулиран, новият базис може свободно да бъде подписан и от съвременните последователи на древните антитринатарии, както и от всички субординационисти! И динамистите-монархияни говорят за Отец, Син и Св. Дух, ала не в православния смисъл, че Единият Бог е в три Лица, а в своя антитринитарен смисъл, че Бог се проявява чрез Своите Божествени сили (δυνάμεις с.202) като Отец, Син и Св. Дух, бидейки едно лице. И модалистите-монархияни си служат с взетите от Свещ. Писание наименования Отец, Син и Св. Дух, признавайки ги като модуси (начини), чрез които последователно се разкривал единият Бог, но същевременно са заклети врагове на догмата за Св. Троица, говорейки за Троица на откровението, но не и за Троица на Ипостасите. За нас е явно, че новият триадологичен базис е нарочно така разводнено и разтегливо формулиран, за да служи като обединителен мост между истината и заблудите. Генералният секретар на ССЦ Филип Потер е заявил, че от «църквите, ставащи членки на ССЦ, се иска да възприемат само тоя базис»; никакво друго условие за изразяването на тяхната вяра няма да им бъде налагано3.
Но нека да допуснем невъзможното — че всички религиозни общества, членуващи в ССЦ, приемат триадологичния базис! Осъществява ли се с това между тях и Православието истинско обединение във вярата? — Не! Можем да си представим, колко много други заблуди и разноверия могат да се скрият и тепърва разкрият зад така схематически-разтегливо изработения базис! Защото извън тоя базис, който сам по себе си може да възбуди много спорове, ще останат извънредно много верови различия, които ще разединяват, а ще има и такива различия, които тепърва ще се създават. Много правилно отбелязва протестантът Henri Roth: «Няма съмнение относно еластичността на «вероизповеданието» на новата организация (ССЦ). То е от такова естество, че може да включи всички заблуди, всички ереси (к.н.), които подкопават християнската вяра, като на нейно място поставя една философия, украсена с християнска маска (лак), достатъчна, за да измами тълпите»4.
Православната Църква има своето твърдо и определено «Верую», изработено на седемте Вселенски събори. Тя не може да се съгласи с икуменическата идея за «догматически минимум», защото за нея всичко, що Св. Дух е утвърдил на седемте Вселенски събора, е свещено, ценно и необходимо за спасението. Да тръгне по пътя на някакъв «догматически минимум» за нея значи да пренебрегне много съществени догми на вярата (например: иконопочитанието, почитането на св. Богородица и светците, молитвите на Църквата за покойниците и др.), за които безбройно множество Божии угодници са пролели кръвта си!
От православно гледище самият термин «догматически минимум» доказва несъстоятелността си като принцип на обединението, защото той говори за възможните отстъпки извън тоя «догматически минимум», т.е за компромиси във вярата. А Православието не бива да прави никакви компромиси с вярата. Тогава останалите извън тоя «догматически минимум» различия във вярата пак ще разединяват. Где ще остане тогава единството в истинската и пълна вяра? Не се ли стига тогава чрез лозунга за «догматически минимум» пак до механическо единство, което е лъжовно и нетрайно?!
От III асамблея на ССЦ, състояла се в Ню Делхи (Индия) в края на 1961 г., когато е бил приет вторият базис, до VI асамблея, състояла се във Ванкувър (Канада) през 1983 г., са изминали 22 години. Би трябвало да се предположи, че през цялото това време ССЦ се е ръководел усърдно от втория си базис на обединението, и че вярата в Св. Троица през дадения период все повече и повече се се е правилно усвоявала, избистряла и уточнявала в съзнанията на членуващите в ССЦ инославни християни. Вместо това какво виждаме? — На VI асамблея във Ванкувър, дето са станали множество скандални от догматическо гледище безобразия и дето се е узаконило и женското «свещенство», мнозина участници на асамблеята «подбуждали жените да заменят идеята за Бог Отец с идеята за богиня-майка (!)»5. А Pauline Webb, методистка от Англия, в речта си при откриване на асамблеята, свързвайки религиозните и политическите въпроси, е казала накрая: «Нека Духът ни води, където Тя иска!», като е употребила за Светия Дух местоимението от женски род «she»6, вместо това от мъжки род «He», което нормално се употребява за Бога.
Всичкото това нечувано кощунство с Богооткровеното учение за Св. Троица би трябвало да застави «православните» участници в асамблеята да скочат на крак и енергично да се опълчат срещу така нагло внушаваната нечувана досега ерес за Св. Дух като Лице от «женски род». Изнесеният в гръцката църковна преса факт за опитите да се замести Бог-Отец с някаква си «богиня-майка» свидетелствува за най-дълбока вероизповедна разюзданост в ръководните среди на ССЦ. Там няма никаква догматическа строгост и никаква вероизповедна дисциплина. Можеш да си вярваш както си щеш, можеш да кощунствуваш с догмите, — и все пак няма да бъдеш изключен от ССЦ! Какъв смисъл има тогава участието на «православните» в тъмните работи на ССЦ, щом там никакво православно свидетелство не се чува и зачита, а напротив, дори и приетият веднъж от угода към православните догмат за Св. Троица коренно бива изопачаван!
В началото на нашия век руските «богослови» о. Павел Флоренски и о. Сергий Булгаков, под влияние на гностицизма, създадоха мъглявата софийна ерес, според която «в Бога се намирало уж някакво особено същество от женски род» — така наричаната «София», явяваща се като посредница между Бога и света при сътворяването му. Това женствено същество, макар и разбирано не в груб материален смисъл, уж влизало в «недрата» на самата Св. Троица, като «неотделимо» от Бога7.
Руската Православна Църква решително осъди софийната ерес през 1937 г. С това тя оперира от тялото си една еретическа гангрена. Сега пък апокалиптическата велика блудница, явяваща се в лицето на ССЦ и наречена в Откровението — «Вавилон», това «жилище на бесове и свърталище на всякакъв нечист дух» (Откр.18:2), иска да въведе нови изопачавания в пресвятото Богооткровено учение за Св. Троица. Какво трябва да направят в тоя случай «православните» икуменисти? — Ако държат поне малко на качеството си на православни християни, те би трябвало незабавно да напуснат тая нова всеерес, в изпълнение на Божествената повеля: «Излезте от нея, люде Мои, за да не участвувате в греховете й и да не се заразите от язвите й!» (Откр.18:4)
Ние не можем да участвуваме в едно движение, което чрез теорията си за «догматически минимум»:
1) Прикрива небогоугодните си цели за обединение на всяка цена с всички ереси,
2) Подкопава догматическите устои на св. Православна Църква и
3) Опитва се да внесе женствено начало в недрата на Светата Живоначална Троица, като подмени Бога Отца с някаква си езическа (дяволска) «богиня-майка»!
БЕЛЕЖКИ
1 Цоневски, Ил. Българската православна Църква и икуменическото движение. — В: сп. «Духовна култура», кн. 1, 1965, с. 28-29.
2 Irenikon, №4, 1973, p. 477.
3 Вж. Le Monde, 20.IX.1975, p. 9.
4 Roth, Henry. Oecumenisme ou Christianisme? Geneve, p. 8.
5 Галитис, К. Протестантското болшинство да не решава от името на православните. — В: Ортодоксос Типос. Атина, бр. 576 от 14 октомври 1983, с. 4, кол. 5.
6 Canvas, №14 от 10 август 1983, с. 2, кол. 4.
7 Архиепископ Серафим (Соболев). Новое учение о Софии, Премудрости Божией. С., 1935, с. 253.
предишна глава | съдържание | следваща глава
© Домашен отдел на библиотеката. Не подлежи
на обнародване.
© Закрытая часть библиотеки "Слово". Не подлежит публикации.
© Private Sector. Not liable to copying or reproducing.