Последна промяна:
25.09.2006 21:14
На нашето обвинение, че икуменизмът не се много интересува от истината, икуменистите може би ще възразят, че те не се стремят към едно просто механическо единство, а че имат предвид постигането на известно единство във вярата. Нали за това е създаден отделът «Вяра и устройство» при ССЦ! Нали за това е измислен прословутият «догматически минимум», върху основата на който да стане обединението!
Ала що е това — «догматически минимум»? — То е, както сполучливо се изразява А. Ведерников, «умаляване на вярата, накърняване на нейната пълнота, дадена в Православието»1. То е, с други думи, тъкмо забраненото от Вселенските събори и осъденото от богоносните св. Отци осакатяване на вярата, увреждане целостта на вероизповеданието на Едната света, съборна и апостолска Църква и свеждането на богатството от вероизповедни истини, задължителни за православните християни, само до няколко основни догми, като останалите или се подценяват, или напълно се пренебрегват.
Но икуменизмът не може да постъпи иначе. Преследвайки порочни цели, той е заставен от порочната си същност да прибягва към порочни средства, каквото е умаляването (свеждането до минимум) на вярата. Та и как би могъл да се надява икуменизмът, без предварително изработване на някакъв «приемлив» за всички догматически минимум, да поведе обхванатите от него противоположни вероизповедания към обединяване? За такъв минимум Англиканската църква обявила Никео-цариградския Символ на вярата още в 1920 г., наричайки го «достатъчно изложение на християнската вяра»2. И някои «православни» икуменисти биха желали за догматически минимум да се признае Никео-цариградският Символ на вярата. С това те биха се оправдали донякъде пред съвестта си, че не отстъпват уж от истината, а държат все пак за Православието. Но и да биха наложили като базис Никео-цариградския Символ на вярата, те нищо угодно на Бога не биха постигнали. Защото само въз основа на Символа на вярата не може да се получи днес истинско обединение.
На Разбойническия събор в Ефес (през 449 г.), председателствуван от Александрийския архиепископ Диоскор, еретикът Евтихий бил оправдан въз основа на това, че изповядал Никео-цариградския Символ на вярата3. Това обаче не му попречило да си стои в своите еретически убеждения, неотразени в оформения преди тяхното появяване Никео-цариградски Символ. Може следователно да изповядваш един напълно православен древен символ на вярата и все пак да не си православен, а еретик. Това е възможно, понеже след оформянето на Никео-цариградския Символ на вярата се появили нови ереси, които той не е имал повод да предвиди. Оттам и нуждата, особено в нашето всееретическо време, да се изповядва не само Никео-цариградския Символ на вярата, но и всичко останало, що е било формулирано като непререкаема истина от следващите Вселенски събори. За да бъдеш истински православен християнин, трябва да изповядваш всичко, що е приела и прегърнала св. Православна Църква, както учи св. Серафим Саровски4. Иначе, ако в едно си православен, а в друго не си, ти разваляш и онези православни истини, които изповядваш, примесвайки ги с еретически убеждения.
Подобно на Евтихий, еретикът Аполинарий също мислел, че изповядва Никейската вяра, насочена срещу арианството, но изповядваният от него «догматически минимум» съвсем не го предпазил от изпадане в противоположна на арианството ерес.
Оттук е ясно, че Православната Църква не може и не бива да се съгласява на обединение въз основа само на Никео-цариградския Символ.
Всъщност какво виждаме да става в ССЦ? — Там не само не бил признат за базис на обединението Никео-цариградският символ на вярата, а напротив прието било като базис нещо много по-малко и от този Символ. Сметнато било като достатъчна основа за обединението приемането на вярата в Иисуса Христа като Богочовек и Спасител. Но се оказало, че дори и този крайно съкратен базис на умалената и накърнена вяра не е в състояние да обедини всички деноминации, влизащи в икуменическото движение, поради простата причина, че последователите на някои «църкви» — членки на ССЦ — не вярват в Иисуса Христа като в Бог и Спасител! Колкото и опростен, този базис не удовлетворява Народната чехословашка «църква», отхвърляща Божествеността на Христа, нито организацията на унитарианите — последователи на някогашните ариани и социниани, изключващи догмата за Св. Троица, нито ремонстрантите-арминиани от Холандия, отричащи всички догматически и църковни обязаности, нито квакерите, непризнаващи никакви Тайнства, догми, символи на вярата и никаква йерархия. Приетият от асамблеята в Еванстон на 26 август 1954 г. и изработен от отдела «Вяра и устройство» пръв базис на обединението, който гласи: «Световният съвет на църквите е съобщество на църкви, които признават Господа нашего Иисуса Христа като Бог и Спасител» — се е оказал по тоя начин неприемлив за много «християнски» общности, членуващи в ССЦ. Това е принудило тогавашния Кентърберийски архиепископ Уйлям Темпл, виден член на ръководството, да каже: «Ясно е, че е желателно да се ползваме от базиса на «Вяра и устройство», но е необходимо при това да държим вратата отворена за сътрудничество в някаква форма с ония, които не могат да го приемат (к.н.)»5.
Тази заява, направена от най-високо икуменическо място, издава два съдбоносни недъга на ССЦ, които обществено и особено църковно напълно го провалят:
1. Безсилието му да постави някакъв общоприемлив за всички, догматически безупречен базис за бъдещото обединение на разните «църкви» и
2. Неискреността, с която се търси уж някакъв базис, щом и без него е възможно за ССЦ да сътрудничи в някаква форма с ония, които го отхвърлят.
Тогава, пита се: защо трябва изобщо да се търси някакъв базис? За да се хвърли прах в очите на православните християни ли, които не могат да си представят християнството еманципирано от догми и канони?! И още се пита: ако дори и базисът на догматическия минимум (вярата в Иисуса Христа като Бог и Спасител) е неприемлив за някои, и въпреки това сътрудничеството с тях, с оглед на обединението, се счита за възможно, желано и практически продължава, тогава какво цели такова обединяване? — Спасение на душите ли? — Но такова абсолютно се изключва при съзнателното отхвърляне на най-съществени догми от някои секти-членки на ССЦ, какъвто е например основният догмат, определящ Иисуса Христа като Бог и Спасител! Но щом се оказва, че спасението на душите не е върховна цел на икуменическото движение, тогава на каквито други цели и да служи то, не бива да му се правят никакви отстъпки от страна на Православната Църква, а камо ли пък да се жертвуват заради него канони и догми, — нещо, за което църковните правила предвиждат тежки анатеми и лишаване от вечното спасение в случай на неразкаяност!
Но нека разгледаме и по същество споменатия базис. Дори и всички да биха го приели, св. Православна Църква не би трябвало да се съгласява въз основа на него да се обединява с другите вероизповедания. Така както е формулиран, без характерните за православната христология уточнявания, изработени на Вселенските събори, той е неприемлив за православните християни. Защото в него не се взема отношение към ересите на несторияните, аполинарияните, монофизитите, монотелитите и други еретици, които признават «по своему» Иисуса Христа за Бог и Спасител и все пак коренно се различават от Православието. Между тях и нашата вероизповед остават редица други разединителни елементи: христологически, сотириологически, еклезиологически, сакраментални и пр. А знае се, че във въпросите на вярата дори само една упорито поддържана еретическа мисъл е достатъчна, за да хвърли във въздуха всички съединителни мостове!
БЕЛЕЖКИ
1 Ведерников, А. Соблазны экуменизма. — В: ЖМП, №4, 1954, с. 69.
2 Епископ Серафим Потсдамский. Экуменическое движение. — В: Деятельность Втораго Всезарубежного Собора Русской Православной Церкви заграницей. Белград, 1939, с. 300.
3 Деяния Вселенских Соборов. Т. II. Казань, 1888, с. 156.
4 Архимандрит Серафим. Свети Серафим Саровски. С., 1957, с. 178.
5 Прот. Виталий Боровой. К вопросу о базисе Всемирного совета церквей. — В: ЖМП, №2, 1961, с. 70.
предишна глава | съдържание | следваща глава
© Домашен отдел на библиотеката. Не подлежи
на обнародване.
© Закрытая часть библиотеки "Слово". Не подлежит публикации.
© Private Sector. Not liable to copying or reproducing.