ВСЕЛЕНСКИЯТ ПАТРИАРХ МЕЛЕТИЙ МЕТАКСАКИС:

ФРАНКМАСОН, НОВАТОР И ИКУМЕНИСТ

 
В един от предишните броеве на „Православно противостоене и свидетелство“ [1] ние препечатахме важна статия, в която блаженият йерарх-изповедник Хризостом (Кавуридес), бивш Флорински митрополит, изтъква, че „вдъхновителите и пионерите“ на смяната на църковния календар — Константинополският патриарх Мелетий (Метаксакис: 1871-1935) и Атинският архиепископ Хризостом (Пападопулос), „тези двама Лутери на Православната Църква“, „за съжаление нямайки дълбоко православен дух, съзнателно или несъзнателно, станаха оръдие на чужди намерения и кроежи, целящи да разрушат единството на православните църкви“ [2]. Освен това същата тази статия и бележките по нейния текст съдържат подробни препратки към самозвания „Всеправославен Конгрес“, проведен в Константинопол от 10 май до 8 юни 1923 г. и към разгледаните на него въпроси [3].

На някои от вярващите тези характеристики могат да се сторят резки и дори прекалени. Оттук произлизат следните въпроси, които се нуждаят от ясен и уместно документиран отговор, тъй че да не оставим читателя с впечатлението, че сме ловки клеветници:

1) Беше ли патриарх Мелетий (Метаксакис) „оръдие на чужди намерения и кроежи“?
2) Добронамерено ли бе проведена смяната на календара и не беше ли свързана тя с духа на новаторство и икуменизъм, който е мотивирал патриарх Мелетий?
3) Беше ли патриарх Мелетий велик предтеча на икуменизма — разрушителен и гибелен за Църквата?

За жалост историческите свидетелства са убедителни и необорими, давайки положителни отговори на тези три неумолими въпроса. Засега ние ще приведем само три свидетелства, връщайки се към тях в подобаващо време, а в бъдеще, с Божията помощ, ще публикуваме статия, посветена на Атинския архиепископ Хризостом.

І. Патриарх Мелетий Метаксакис [4]  — оръдие на „чужди намерения и кроежи“.

През 1967 г. издателският съвет на изданието „Масонски Бюлетин“ (Tektonikon Deltion) възлага на франкмасона Александър Зервудакис да подготви изследване „скищиращо живота на още една ярка звезда, която сияе на небосклона на Гръцката Православна Църква“. Всъщност Зервудакис съставя една доста подробна биография на патриарх Мелетий от двадесет и пет страници, която заслужава огромно внимание от историческа гледна точка. Краткият откъс от нея, който сме препечатали, е достатъчно красноречив и не се нуждае от нашия коментар. Все пак си заслужава още в началото да се отбележи, че написаното от Зервудакис не подлежи на никакво съмнение поради ред причини, но най-вече поради факта, че той лично е познавал Мелетий Метаксакис в битността му на франкмасон. Зервудакис се запознава с Мелетий в Константинопол през трагичните дни на 1922 г. като участник в тричленна комисия и разговаря с него. „Когато си тръгвах — отбелязва Зервудакис, — аз го поздравих така както масон поздравява масон, а той се усмихна и ми каза: ‘Виждам, че ме разбирате’. Този спомен ме вдъхнови да приема и изпълня молбата на издателския съвет на „Бюлетина“ и да обнародвам кратки сведения нашия брат“ (вж. бел. 5).

Той завършва дългата си статия по следния начин:

„Като се имат предвид духовните добродетели с които бе надарен, здраво овладяната му логика и независимият му ум, чужд на всякаква дребнавост, никак не е учудващо, че Мелетий беше готов да приеме светлината на франкмасонството.

Още при първото си минаване през Константинопол през 1906 г. той се запознава с масоните. При срещата си той ги впечатлява с критичния си и прям дух, както и с познанията и възгледите си по различни въпроси с енциклопедичен, общ, църковен или религиозен характер. Масоните се заинтересуват да узнаят, що за човек е той и какво е постигнал до този момент. Това, което успяват да научат, ги подтиква при второто му идване в Константинопол ловко да му подскажат идеята да стане масон. Изглежда при тези обстоятелства масоните, членове на Гръцкия Политически Съюз в Константинопол, с които Мелетий се е съветвал през 1908 г. относно животрептящия проблем на арабскоезичните православни, са действували по такъв начин, че неустрашимият и любознателен дух на Мелетий, който до тогава е слушал много за масоните в Кипър и на други места, му подсказват да помоли уважаваните от него колеги за повече информация относно франкмасонството и след като ги изслуша, да реши — с прочутата си пламенност, — и да последва примера на много английски и други чуждестранни епископи, да поиска да узнае повече, за да бъде посветен в скритите тайнства на масонството.

Тези масони после го завеждат в ложата „Хармония“ № 44 [6] в Константинопол, събрала в редовете си каймака на гръцкото общество в този град – най-изрядните представители на гръцкото население в Константинопол: хора на литературата, на науката, на властта. Тази ложа по един или друг начин, поради своите членове, които принадлежат към всяка обществена организация, етническа или не, оказва значително влияние върху живота на гърците. После те поискват от тогавашния Главен Майстор на Гърция разрешение да посветят Мелетий и когато го получават, той се сдобива със светлината на франкмасонството, — в началото на 1909 г. Остава в Константинопол още една година и пламенно изучава масонското учение, което придава на всичките му думи и дела един истински масонски отпечатък, както вече се уверихме в краткия разказ за дейността му. Може да се каже, че всеки миг праведността и истинските масонски добродетели по един естествен и спонтанен начин са го напътствували какво да говори и как да постъпва. Явен признак на влиянието на франкмасонството върху формирането на отделния човешки характер се вижда тогава, когато човек е духовно подготвен да приеме масонското учение, т.е. когато човек е роден за масон, — какъвто беше Мелетий.

След посвещаването си брат Мелетий през целия си живот не отстъпваше от масонската си дейност, където и да отидеше в своя бурен живот, доколкото това позволяваха обстоятелствата и средата. [7]

 Когато аз, пишещият тези редове, имах честта на свой ред да съзра светлината на масонството в гореспомената ложа „Хармония“, спомням си с каква гордост и радост братята говореха за посвещаването на Мелетий, когато той бе избран за нашата ложа. И винаги ще си спомням обяснението, дадено ми почитаемия мой брат Димитриос Ксантос, в отговор на въпроса защо трябва да пазим в тайна това посвещение — той ме напъти към правилно разбиране на това и към задълбочаване в собственото ми истинско вътрешно посвещение.

Малцина са хората, които, подобно на брат Мелетий, приемат франкмасонството и го превръщат в основа на живота си. За нас е истинска загуба, че той бе тъй скоро повикан от Великата масонска ложа „Хармония“ във вечния покой, преди да изпълни докрай задачите, с които той увенча отшествието си от нашия свят”. [8]

ІІ. Патриарх Мелетий като новатор и модернист.

През 1929 г. Касандрийският митрополит Ириней представи един особено важен „Меморандум“ пред „светия Събор на гръцкия епископат, свикан на 14 юни 1929 г.“ [9], където наред с разните други въпроси, се говори за Мелетий Метаксакис с учудващо суров тон. Казаното от приснопаметния митрополит Ириней е неоспоримо, тъй като се потвърждава и от множество други свидетелства. Параграфи четвърти и пети на този исторически „Меморандум“ служат като същинска катапулта срещу „наистина гибелния патриарх Мелетий Метаксакис“. Затова нека разгледаме някои извадки от меморандума на този архиерей, които наистина ни разкриват много:

 Духът на новаторство и бунт срещу добрия и здрав каноничен порядък на Източноправославната Църква бе вроден в пагубната личност на патриарх Мелетий Метаксакис, който, като възприе идеи, проповядвани безразборно, по прищевките на отделни хора, в периодични издания и всекидневния печат, и разпространявани многословно, преднамерено или не, и за да задоволи греховните желания и егоистичните искания на инославни църкви и на тайни общества [10], (на тях именно заслепеният от тщеславие и жертвуващ всичко за превъзнасянето на собственото си „Аз“ Мелетий дължи достъпа си до най-високите постове в поместните православни църкви [11]),той свика през май 1923 г. в Константинопол Всеправославен Конгрес — един необичаен за църковния език израз, — който (конгрес) в действителност е антиправославен и на който... той (Мелетий) замени църковния Юлиански календар с Грегорианския, въпреки всички [канонични, — бълг. прев.] забрани за това. Той също тъй реши да подмени вечната Пасхалия, която е определена [веднаж завинаги, — бълг. прев.] за Православната Църква с решение на Първия Вселенски Събор, като повери на обсерваториите в Букурещ, Белград и Атина създаването на астрономически по-съвършена Пасхалия. Той разреши на свещениците да си стрижат косата и да заменят достойните за почит свещенически одежди с костюми на англикански пастори. В нарушение на каноните, той въведе брака [след ръкоположение. — О.Т.] и второбрачието за свещенослужителите. Той също така възложи правото за определянето на постните дни и на начина на спазването им на отделните поместни църкви, с което разруши еднаквостта и реда, преобладаващи в отделните източни автокефални църкви. [12]

С тези свои действия той отвори широко вратата за всякакви други нововъведения, унищожавайки отличителния етос* на Източната Православна Църква, според който тя пази — в истина и без нововъведения, — всичко, което е получила от Господа, от Апостолите, от светите отци и от Вселенските и поместните събори…

Какво право имаше този чужденец[13] да свиква Всеправославен Конгрес, без да потърси мнението на местните митрополити от Вселенската Патриаршия? На основание на кой закон или църковно Правило предстоятелят на една единствена поместна църква решава да отмени постановление, направено от всички Източни патриарси и то патриарси, тъй изтъкнати в историята на Църквата след падането на Константинопол, а именно: Константинополския Иеремия II, Александрийския Мелетий (Пегас), Антиохийския Иоаким и Иерусалимския Софроний — по въпроса на календара и Пасхалията[14]? Та нима е позволено и в гражданските дела по-ниската инстанция да отменя решения на по-високата? Може ли първоинстанционният съд, например, да отмени решението на апелативния? Нито управляващите, нито народът уважават епископи, които се отнасят с пренебрежение към установения в собствената им Църква ред. Хората презират такива свещеници на Всевишния, които се опитват да придобият известност и които, чрез разни нововъведения, отклоняват Църквата от свещения и свят неин път, начертан от богомъдрите църковни отци и свикваните по Божия воля Събори.

Нововъведенията на Мелетий Метаксакис не само отчуждиха от светите църкви онези верни чада на Православието, които вярват правилно и със сърдечна простота и които не мислят, че установения църковен порядък подлежи на добавки или нововъведения; тези Мелетиеви нововъведения доведоха до обезлюдяването на такива църкви в селските райони...,  но освен това те разделиха на три групи, по отношение на календара и на Пасхалията, древните автокефални Източни Православни Църкви-дъщери, които преди това се славеха със завидната си сестринска любов, съгласие и единство във вярата и с едновременното си почитане и възхвала на Бога, Който е свят — на две групи по отношение на календара; и на трета по отношение на Пасхалията [15].

И ние станахме свидетели на едно тъжно събитие: фактът, че тази година Румънската Православна Църква отпразнува Светата Пасха пет недели по-рано от другите Православни Църкви [16] — едно крещящо потъпкване и презиране на решенията и пожеланията на Първия Вселенски Събор…

Всеизвестен е фактът, че Румънската Църква заплати за това нарушаване на единството в празнуването на светоносното Христово Възкресение с отдръпването на православните в Бесарабия и други православни румънци, общо около осем милиона души, които празнуваха Светата Пасха заедно със спазващите древния устав на Източната Православна Църква.

Никой не желае да пророкува гибел, но...

ІІІ. Партриарх Мелетий Метаскакис като велик предтеча на икуменизма

Както е добре известно, на четвъртата сесия (21 май) на самозвания „Всеправославен Конгрес“ (обявен с това име на третата негова сесия, 18 май), свикан през 1923 г. (10 май-8 юни) патриарх Мелетий представя на Конгреса един „мъдър архиерей на Англиканската църква, Негово Преосвещенство Чарлз Гор, бивш Оксфордски епископ“, а на петата сесия (23 май) — „Негово Преосвещенство епископ Гор, бившият Оксфордски епископ, пристъпи, съпроводен от Н. Пр. г-н Бъкстон и зае място от дясната страна на патриарха”. Последва особено осветляващ разговор между патриарха и епископ Гор относно календарния въпрос, съвместното отбелязване на празници, движението за единство, условията за това единство и др. [17]

Но присъствието на англиканският епископ Гор в Константинопол не е случайно. Фактът, че той предава на Мелетий Метаксакис два документа е доказателство за съществуването на „предварителна работа“, тъй като „единият от документите е подписан от пет хиляди англикански свещеници, които заявяват, че не виждат пречки за пълното единство“, а пък „вторият документ е предложение засягащо условията на единството; то представя идеите на цялата Англиканска църква, бидейки пропит изцяло с дух на добра воля” (вж. бел. 17)

Тези събития стават в сряда (23 май). Но в предишната събота (19 май) става нещо, което по нищо не отстъпва на лекомисленото поведение на днешните икуменисти. Ще дадем думата изцяло на печатния орган на Вселенската Патриаршия:
 

Англикански архиерей в Константинопол 

Миналата събота в Константинопол пристигна Негово Преосвещенство Чарлз Гор, бивш Оксфордски епископ и президент на Постоянната Комисия за Междуцърковни Връзки към Кентърбърийската архиепископия.

Негово Преосвещенство прави обиколка на различни центрове на Източната Църква, с цел изучаване на църковните въпроси, които ги засягат. Отначало той посети Прага, после Букурещ, а след това — Белград и София, а днес заминава за Атина. В самия ден на своето пристигане той отиде в Патриаршията малко преди вечернята, съпроводен от англиканския свещеник на Константинопол, Н. Пр. г-н Бороу и Н. Пр. г-н Бъкстон, личен придружител по време на цялото пътуване и секретар на комитета, председателствуван от Гор.

Негово Всесветейшество прие изтъкнатия архиерей, който го посети в кабинета му, облечен в епископските си одежди. Малко след това зазвъняха камбаните за вечерня и Негово Преосвещенство (англиканският епископ, — бълг. прев.) влезе в църквата и заедно със свитата си зае мястото срещу трона на Патриарха. Не след дълго Патриархът влезе по обичайния си начин и бе отслужена вечерня послучай празника Светите отци от Никейския Събор в съслужение на Негово Всесветейшество със синодалните архиереи. След отпуста Негово Всесветейшество каза слово от трона си към англиканския йерарх, в което изрази радостта си от присъствието на последния и се помоли за успешен край на пътуването му. Негово Преосвещенство, бившият епископ на Оксфорд, каза в отговор, че се чувствува особено развълнуван от това, че се намира в центъра на Православието и завърши словото си с молитва за единение на църквите. Поемайки от ръцете на Великия архидиакон подадения му Кръст за благословение, той благослови с него присъствуващите, докато хорът пееше: „На многая лета, Владико“.

След вечернята Негово Всесветейшество представи на почетния гост членовете на Светия Синод в приемната зала на Патриаршията. На следния ден Негово Всесветейшество на свой ред посети Негово Преосвещенство в хотела “Токатлиан”, където последният бе отседнал, и обсъди с него различни църковни въпроси. Когато научи за Всеправославния Конгрес, Негово Преосвещенство изрази желание да участвува в някоя от следващите му сесии и да се обърне към представителите на Православните Църкви. И той действително посети сесията в сряда, като остана там около половин час. След взаимни обръщения, които бяха направени в дух на пълна сърдечност и твърди надежди в сигурния напредък на богоугодното дело на обединението на двете църкви, Православната и Англиканската, при преобладаващо и от двете страни копнение за единство, бе проведен диалог относно целта и протичането на Конгреса.

Негово Преосвещенство бе изпроводен с почести при заминаването си от Патриаршията [18].

*  *  *

Имайки предвид всички посочени дотук свидетелства, ние считаме и сме съвършено убедени в това,че йерархът-изповедник Хризостом (Кавуридис), бивш Флорински митрополит, е бил напълно прав, обрисувайки вдъхновителите и пионерите на новостилното нововъведение по начина, по който е сторил това в предговора на горепосочената статия [19].
 

БЕЛЕЖКИ:

1) Orthodoxos Enstasis Kai Martyria, vol. II, No. 17 (Oct.-Dec. 1989), pp. 67-78, издание на манастира «Свв. Киприан и Иустина», Фили, Гърция. обратно
2) Тази статия бе откъс от една чудесна творба на свещеноизповедника, озаглавена „To Ekklesiastikon Hemerologion hos Kriterion Tes Orthodoxias“ („Църковният календар като критерий за Православие“), съдържаща осемдесет и седем плътно изписани страници и завършена на 1/14 юли 1935 г. в манастира „Св. Дионисий“, Олимп, където той е бил на заточение. обратно
3) Препратки към Конгреса имаше в бележки под линия: 5 (с. 68), 6 (с. 69-70, подробно), 7 (с. 70), 14 (с. 73) и 17 (с. 74) на въпросната статия (вж. също бел. №1 и №2 от настоящата статия). обратно
4) Мелетий Метаксакис (1871-1935). От село Парсас, Лазитеон, Крит. Натрапничав, смутител, велик обновленец и несъмнен масон. Служи като Китионски митрополит на Кипър (1910-1918), Атински митрополит (1918-1920), Константинополски патриарх (1921-1923) и Александрийски патриарх (1926-1935). През 1908 г., заедно с (тогавашния) архимандрит Хризостом (Пападопулос) е изгонен от Света Земя от Иерусалимския патриарх Дамиан за действия срещу братството на Св. Гроб Господен. Керкирският митрополит Методий (Кондостанос, 1942-1967 на т. катедра) пише за него: „Но Мелетий Метаксакис, този прокуденик от Св. Земя, от Китион, от Атина, от Константинопол и накрая от Александрия, неуравновесен, неукротим, алчен за власт, зъл демон, не се укроти и правеше опити да се натрапи на Иерусалимската патриаршия през целия път от Александрия“ (вж. Дионисиос М. Ватистос (ред.), „Praktika kai Apofaseis tou en Konstantinoupolei Panorthodoxon Synedriou, 10.5-8.6.1923“ („Деяния и решения на Всеправославния Конгрес в Константинопол от 10 май до 8 юни 1923 г.“), Атина 1982), с. IV-V. Вж. също Монах Павел Кипърски, „Neohemerologitismos — Oikomenismos“ („Новостилие и икуменизъм“), Атина 1982, с. 48-59). обратно
5) Вж. Александър Зервудакис, „Diasemoi Tekt.: Meletios Metaxakes“ („Известни масони: Мелетий Метаксакис“), «Tektonikon Deltion: Organon tes Megales Stoas tes Hellados» („Масонски бюлетин: списание на Великата ложа на Гърция“), т. ХVII, №71 (януари-февруари, 1967), с. 25. обратно
6) „Разрешение за неговото посвещение бе поискано (№130, 12 март 1910), казва Мариос Полатос в «Diakosia Hronia Hellenikou Tektonismou» („Двеста години гръцко масонство“), Атина 1962, с. 373, което е грешка, според онова, което оттогава насам този автор твърди“, там, с. 49, б. 83. обратно
7) „В тази връзка почитаемият брат Евангелос Астерис, масон от 33-та степен, Уважаван Майстор на ложите „Ксено“ и „Хермес“ в юрисдикцията на Египет, ми разказа, че архимандрит брат Никанор Канелопулос, Уважаван Майстор на ложата „Бейха“, му казал, че Александрийският патриарх Мелетий е присъствувал заедно с него на две или три церемонии на ложата „Александър Велики“, №35 в Александрия през 1930 или 1931 г. Същата информация бе съобщена на Уважавания Майстор на ложата „Обществото на Приятелите“, почитаемия брат Панайотис Г. Кретикос, чичо на приснопаметния брат Емануил П. Ладикос, масон от 33-та степен от Египет, който неофициално разкрил на брат Кретикос, че „бяха осведомили патриарх Мелетий, когато се приготвяше да отиде от Атина за Александрия, че всички масони от Египет ще организират общо масонско посрещане за него. Тогава Мелетий им изпрати телеграма, молейки ги да се въздържат от това предприятие, за да се избегне създаването на проблеми от страна на противниците на свободното масонство““, там, с. 50, б. 84. обратно
8) Там, с. 49-50 (подч. О.Т.) обратно
9) Митрополит Ириней Касандрийски, Hypomnema eis ten Hieran Synodon tes Hierarchias tes Hellados, synkleitheisan te 14.6.1929 („Меморандум към Св. Синод на Гръцката Иерархия, свикан на 14 юни 1929 г.“), Атина 1929, 40 с. обратно
10) Свободното масонство представлява „тайно общество“. Тайните общества са „асоциации и ордени, които пазят в тайна своите цели и ритуали“ (Megale Hellenike Enkyklopaideia, vol. XVII, p. 903). обратно
11) Що се отнася до избирането му на няколко последователни катедри, вж. резюмето в А. Д. Делимбаси „Пасха Господня“, Атина 1985, с. 648-649 (като Атински митрополит) и с. 660-664 (като Константинополски патриарх). обратно
12) Вж. „Решения на Всеправославния Конгрес“ в Batistatou, «Praktika kai Apophaseis», pp. 211-222. Решения: 1. Относно поправката на Юлианския календар и определяне датата на Пасхата „въз основа на астрономически изчисления“. 2. Относно условията за участието [на Православната Църква] в консултации по отношение създаването на по-съвършен календар, който би бил приемлив за всички християни, и относно намаляване числото на дните на седмицата и определяне на постоянна дата за празнуване на Пасхата. 3. Относно брака на свещениците и дяконите след ръкоположение. 4. Относно второбрачието на овдовелите свещеници и дякони. 5. Относно разни неща: възрастта, на която би трябвало да се ръкополагат клирици; отпускане на парични средства за пастирите; подстригване на косата и външно облекло; спазване на монашеските обети; пречките за венчание; преместване в неделен ден на светийски празници, които се падат в средата на седмицата; постите. 6. Относно празнуването на 600-та годишнина от I Вселенски Никейски събор и свикване на Всеправославен Събор. И 7. Относно съчувствието към Руския патриарх Тихон, който е в затвора. Тези нововъведения на Мелетий Метаксакис не бяха приети мълчаливо. Дори масоните пишат за тях: „Но той срещна силно противодействие, когато искаше да въведе в Константинопол някои американски методи, а също и неговите обновленски идеи относно календара и Пасхалията, брака на свещениците и други идеи, които той прокара на Всеправославния Конгрес, които създадоха проблеми и гълчава“ (Вж. Зервудакис, Meletios Metaxakis, p. 43; подч. О.Т.) • Атинският архиепископ Хризостом (Пападопулос) също не крие последвалата Конгреса реакция: „За жалост Източните патриарси, които отказаха да вземат участие в Конгреса, отхвърлиха изцяло всички негови решения от самото му начало. Ако Конгресът се беше ограничил само с календарния въпрос, тогава навярно нямаше да се сблъска с тази реакция“ (вж. Архиепископ Атински Хризостом, „Поправянето на Юлианския календар в Гръцката църква“ (на гр. ез.), Атина 1933, с. 31-32; подч. О.Т. • По-особено по отношение на решението на „Конгреса“ за календара, „то биде отхвърлено от почти всички в православния свят“ (вж. Сардийски и Писидийски митрополит Герман, „Календарният въпрос“ (на гр. ез.), «Ортодоксиа» №3 (30 юни 1926 г.) с. 59-70; вж. също Делимбаси, „Пасха Господня“ (гр.), с. 671-674. Особено изразителни са думите на Александрийския патриарх Фотий, който в донесение до Атинския архиепископ Хризостом (Прот. № 2664 от 1/14 август 1923 г.) говори „за всички останали въпроси, както указите, хвърляни от Константинопол с ревност не по разума, за вреда на цялата Църква, тъй и машинациите и заплахите, отправяни с хищническа ярост от нашите вечни врагове, против светейшата Майка на църквите (вж. архим. Теоклит А. Странгас, „История на Гръцката църква“ (на гр. ез.), т. II (Атина: 1970), с. 1161-1162 (подч. О.Т.). обратно
13) Гръцката дума, която в англ. текст се предава с думата outsider е «epelys, -idos» (epi+elyth<elython<elthon). (Буквалното значение на думата е „човек, дошъл в някоя страна от другаде“, „чужд човек“, „чужденец“ като антоним на „роден“. Смисълът, който митрополит Ириней изглежда влага тук е, че патр. Мелетий, като модернист и икуменист наистина е бил чужденец по отношение на традициите и нравите на Православната Църква, — О.Т.). обратно
14) Вж. Атанасиос Комнинос Ипсилантис, „След падането на Константинопол“ (Ta Meta ten Halosin), Константинопол 1870, с. 111,113 и 114; Иерусалимски патриарх Доситей, „Томос Агапис срещу латиняните“ (Tomos Agapis kata Latinon), Яш: 1689, с. 538-540; idem, „Дванадесет книги относно патриарсите на Иерусалим“ (Peri ton en Ierosolymois Patriarcheusanton-Dodekabiblos), кн. Х, гл. 8, §6 (Букурещ: 1715), с. 1167 ([Солун, В. Регопулос, 1983] с. 57); Мелетий Атински, „Църковна история“ (Ekklesiastike Historia), т. III (Виена: 1784), с. 402, 408; Филарет (Вафидис), Дидимотикоски митрополит, „Църковна история“ (Ekklesiastiki Historia), т. III, ч. 1 (Константинопол: 1912), с. 124-125; К. Н. Сатас, „Биографичен очерк на патриарх Иеремия II“ (Biographikon schediasma peri tou Patriarchou Hieremiou B'), Атина: 1870, с. 91-92; Архимандрит Герасим Каравангелис, „Научен трактат относно празника Пасха“ (Epistemonike diatribe peri tes heortes tou Pascha), Константинопол: 1894, с. 121-122; Никола Вулгарис, „Реформата на Юлианския календар“ (He metarrythmisis tou Ioulianou Hemerologiou), статия в три части в Триесткия вестник „Неа Имера“, т. ХХII, №№ 1120-1122 (1896); И. Н. Кармирис, „Иеремия II, патриарх на Константинопол“ (Hieremias B' Patriarches Konstantinoupoleos), в „Threskeutike kai Ethike Enkyklopaideia“, т. VI, Атина: 1966, col. 781. обратно
15) „Предишното единство и сътрудничество бяха разсипани и разрушени в резултат на зли, или по-скоро греховни действия...; промяната [на календара] не бе извършена след проучване и подготовка, но най-вече под влиянието на външни фактори... Между тези, които се придържат към стария календар и тези, които следват новия има постоянна разлика от тринадесет дни по отношение празнуването на всички т. нар. неподвижни празници без изключение. Това е едно безпрецедентно положение в аналите на Църквата, понеже въпреки различията в календарите в по-ранните векове  и неустановеното положение на празничния календар, никога не е имало друга разлика във времето между празнуванията на едно и също събитие (напр. кончината на даден светец), както това става в наши дни. Разнобоят става още по-отявлен при големите празници Рождество Христово, Богоявление и Успение на Пресв. Богородица. Едните постят, докато другите празнуват. Този разнобой поражда въпроса: кой празнува — ние или Църквата? Отговорът „ние“ разрушава светостта на празниците, превръщайки ги в лично дело на отделни хора. Отговорът „Църквата“ отрежда едно единствено празнуване, тъй като Църквата е една... Единственото изключение е Финландската православна архиепископия, която с одобрението на Вселенската патриаршия винаги празнува Пасхата заедно с католиците и лутераните във Финландия по Григорианския календар.“ (Вж. Гръцката Църква, „Календарният въпрос: предложение от Гръцката Църква към Великия Всеправославен събор“ (To Hemerologiakon Zetema:Eisegesis tes Ekklesias tes Hellados pros ten Panorthodoxon Megalen Synodon), Атина: 1971, с. 5, 8, 10-11. обратно
16) „През октомври 1924 г. новият (или григорианският) календар бе неканонично въведен в Румънската Църква от нейния „примат“, митрополит Мирон Кристя (1886-1939), бивш униатски архиерей от Трансилвания, високообразован и енергичен, по образец на Мелетий (Метаксакис) и бе приет на практика от всички без никаква реакция. Единствено монасите от скита Проков (румънски вариант на „Покров“, — бълг. прев.), под водителството на своя игумен, йеромонах (а по-късно митрополит) Гликерий, отказаха да признаят календарната промяна. Румънската патриаршия и в 1926 г. и в 1929 г. празнуваха Пасха заедно с латиняните, произвеждайки разкъсване на православното предание от векове. Общото празнуване на Пасхата с латиняните бе грях, тъй като то бе преднамерено от страна на патриарх Мирон Кристя; той възприе новия (григорианския) календар изцяло, дори когато се засягаше изчислението на Пасхата, пренебрегвайки останалите поместни Православни църкви, които дори след календарната промяна ‘(с изключение на Финландската) празнуват Пасха според постановлението на Никейския събор, като изчисляват датата на Пасха възоснова на Юлианския календар и приемат 21 март, заради установената практика, за дата на пролетното равноденствие’. Нещо повече, постъпката на патриарх Мирон беше злонамерена докрай, понеже той пропусна да вземе под внимание горчивия опит на румънския народ; от една страна, последният е бил неимоверно обсаждан от униатска пропаганда, а от друга — за свой патриарх имаше бивш униат. От пастирско гледище тази постъпка беше едно пълно безразсъдство! В действителност при повтарянето на това деяние (празнуването на Пасхата според григорианския календар — бълг. прев.), патриарх Мирон Кристя, имайки безрезервната подкрепа на румънския министър председател — униат (или гръко-католик), и някои други клирици, принуди всички румънски митрополии да извършат съвместно празнуване на Пасхата с папистите — факт, който предизвика огромен смут в редовете на Румънската Църква. Бесарабският митрополит Гурий (Бесарабия: румънски земи между реките Прут и Днестър, северно от Черно море, с площ от 44420 кв. км., по настоящем присъединена към Съветския съюз [при написването на този текст, в 1981 г. — О. Т.]) открито критикува Мирон и, като пренебрегна патриаршеското постановление, разпореди църквите от неговата епархия да празнуват заедно с останалите автокефални Православни църкви. Постъпката на патриарх Мирон скандализира също и останалите Православни църкви, много от които издигнаха глас за протест. Освен това, белоруското духовенство от Букурещ (известно и като Руска Задгранична Църква под Карловацки Синод) възприе изключително твърда позиция през тези дни на изпитание, отхвърляйки патриаршеското нареждане и празнувайки Пасха според традиционните канонически постановления. Дори в Парламента избухнаха дискусии относно този въпрос, при което както патриарха, тъй и министър председателят бидоха остро критикувани представителите на Трифу (националистката партия) и Н. Лупу (Земеделска партия). Неканоничното и неправославно празнуване на Пасхата с латиняните дълбоко възмути благочестивите румънци, много от които се върнаха към стария календар. Сред тях имаше трима йеромонаси, заедно с двама завърнали се от Света Гора йеромонаси. йеромонах Гликерий, който бе застанал начело на старостилното движение от самото начало, започна да строи църкви в околностите на манастира Нямц. Първата бе съградена в село Вънатори. До 1936 г. той бе вече издигнал около четиридесет големи църкви, повечето от тях в Молдавия.“ (Оропски и Филийски митрополит Киприан, „Изповедническата старостилна православна църква в Румъния“ (He Martyrike Ekklesia ton G. O. H. Roumanias), Фили-Атика: 1981; с. 11-13. [Гореприведеният превод от архимандрит (сега архиепископ) Хризостом, в който ние сме направили някои малки изменения, се появи първоначално в «The Orthodox Word», vol. XVIII, No. 1 [102] [January-February 1982], pp. 6-7, — O. T.] обратно
17) Вж. Ватистату, Praktika kai Apophaseis, pp. 66, 84-88 (подчертаното — О. Т.). обратно
18) Вж. периодичното издание «Ekklesiastike Aletheia», публикувано в Константинопол, №19 (26 май 1923 г.), с. 166-167 (подч. — О. Т.). Разбира се, трябва да се отбележи, че икуменическите деяния на Мелетий Метаксакис започват доста по-рано. Относнот тези деяния вж. Делимбаси, «Pascha Kyriou», с. 625, 661. „По това време той (Мелетий Метаксакис) беше в Америка, където се въвлече в разколнически действия и влезе в неканонично общение с еретици-протестанти. На 17 декември 1921 г. ‘в богослужебно облачение той участвува в богослужението в англикански храм, коленичи в молитва заедно с англиканите пред св. престол, на който се поклони, каза проповед и благослови присъствуващите в храма’ на еретиците“ (Странгас, «Ekklesias Hellados Historia», vol. II, p. 1118). обратно
19) Разсъжденията на други автори относно патриарх Мелетий Метаксакис са също интересни, тъй като те разкриват какъв човек е бил той: • Гореспоменатият франкмасон, Александър Зервудакис написа за „гибелния патриарх“ следното: „Борбата, която той имаше при преодоляването на реакциите, които постоянно му препречваха усилията да наложи радикални, но благотворни промени внезапно доведоха до неочаквано рухване“, т.е. до смъртта му на 27-28 юли 1935 г. («Meletios Metaxakes», p.48, подч. — О. Т.). • Нубийският митрополит Николай, наследник на Мелетий Метаксакис на Александрийската катедра, казва за него: „Оптимизмът често пъти го заставяше да предприема смели и опасни действия, от които се налагаше да бъде удържан силом от Св. Синод (там., подч. — О. Т.) • Атинското периодично издание «Zoe» писа, между останалото, по повод смъртта на Мелетий Метаксакис следното: „Той направи себе си изключителна фигура в Църквата, в която (фигура) неговата политическа личност бе погълната и подчинена на църковната.  Дразнен от консерватизма, той прояви либерални наклонности, които често пъти се оказваха неконтролируеми, макар и — нека използуваме собствения му израз, — ‘много спънки го принуждаваха да укротява’ тези свои наклонности. Въпреки това обаче, той не бе притеснен да приспособи или поне да се опита да приспособи Църквата и църковните работи към повика на времето, гледайки дори на църковните институции като на лесно приспособими към повика и изискванията на епохата. ...Той обръщаше своята страст, когато нямаше друга арена за трудолюбивите си усилия, към църковните институции, опитвайки се да намери отдушник за неукротимите си начинания чрез промени във външния живот на Църквата, преди да започне нужната работа за нейното вътрешно обновяване“ («Zoe», No. 1195 [10 август 1935], подч. — О. Т.) обратно

е т о с (от гр. ethos, навик, нрав; характер, начин на мислене, начин на живот)  — понятие, с което боравят най-вече етиката, социологията, културологията и богословието; смисълът на това понятие не е съвсем постоянен, доколкото то  или обобщава, или контекстуално подчертава дадени значения от богатото семантично гнездо на думата „етос“. Така че „етос“ изразява както по-дълбинната цялост на характера, мисловната и ценностната нагласа, присъщи на дадени индивид, народ, епоха, култура, общност и задаващи съдържанието на конкретните принципи, правила, норми, характерни черти, обичаи на индивидуалния и обществения живот, така и самите тези принципи, правила, норми, характерни черти, обичаи, взети просто в тяхната съвкупност. Ако всички тях оприличим на клоните на едно дърво, то етосът представлява корените и стволът на това дърво.
    В Първото си послание до християните в Коринт (15:33 — „лоши беседи развалят добрите нрави“) св. ап. Павел употребява думата „етос“, за да посочи правилното християнско поведение, т.е. общия духовен начин на живот или духовната култура на християнина. В случая Апостолът противопоставя духовния етос на християните (т.е. всичко това, което те трябва да говорят и вършат) на света около тях.
    Що се отнася до етоса на Православието, той не толкова обхваща историческото или дори догматическото предание на Църквата, колкото подчертава цялостта от отличителни белези, които характеризират православния начин на живот и православната духовна култура, включително историята, вярата, духовната нагласа, традициите, обичаите на Църквата и нейните членове. обратно


© Orthodox Tradition. Translated from the Greek periodical Orthodoxos Enstasis kai Martyria, Vol. II, Nos. 18
© 2001—2005. Превод от английски език, инок Евтимий (Хинов).