Архимандрит Юстин (Попович)

Православното отношение към икуменизма


Предлагаме на читателите писмения отговор на приснопаметния архимандрит Юстин Попович до Св. Синод на Сръбската църква, който поискал мнението му във връзка с официалната покана от страна на Югославската римокатолическа йерархия Сръбската православна църква (СПЦ) да вземе участие в съвместна молитва и в служби по време на т.нар. “Седмица на молитвата за обединение на християните” през периода от 18 до 25 януари 1975 г. Отпечатан е в гръцкия вестник “Ортодоксос Типос” от 1 юни 1975 г. Архимандрит Юстин е доктор по богословие. Бил е професор по догматика в Белградския университет. Преди да изпрати отговор, сръбската йерархия е помолила о. Юстин да сподели мнението си за това предложение. Мнението е поместено по-долу. Въз основа на този отзив и на други доклади Св. Синод е отказал да участвува в икуменически молитви. Заглавието и добавените в квадратни скоби пояснения са от редакцията на сайта.

1.

Преосвещени владици,

Позицията на Православната Църква по отношение на еретиците — т.е. на всички, които не са православни — е била установена веднъж завинаги от св. апостоли и св. отци, т.е. от боговдъхновеното Предание, което е единно и неизменяемо. Съгласно това положение, на православните се забранява да участвуват в каквато и да е обща молитва или богослужебно общуване с еретици. Защото “какво общуване има между правда и беззаконие? Какво общо между тъмнина и светлина? Какво съгласие може да има между Христа и Велиара? Или какво общо има верният с неверния?” (ІІ Кор. 6, 14–15).
      Според 45-то Апостолско правило “Епископ или презвитер, или дякон, който се е молил с еретици, да бъде отлъчен. Ако пък им позволи да действуват в нещо като служители на Църквата, да бъде низвергнат [т.е. лишен от сан]”.
      Това свещено правило на светите апостоли не посочва, коя именно молитва или съслужение се забранява, но, напротив, забранява всякаква съвместна молитва с еретиците, дори частната (“който само се е молил с еретици”).
      А в икуменическите служби не се ли извършват още и далеч по-дръзки деяния? 32-то правило на Лаодикийския събор указва: “не трябва да се приемат благословения от еретици, понеже те са повече пустословия, нежели благословения”. А нима еретиците не благославят на тези еретически събрания и съслужения? Благославят римокатолическите епископи, свещеници, протестантските пастори — дори жените.
      Тези посочени канони на св. апостоли и отци са валидни и днес, а не само в древността; те остават безусловно задължителни за всички нас, съвременните православни християни. Те безусловно определят нашето отношение към римокатолиците и протестантите. Римският католицизъм е множествена ерес, а за протестантството какво можем да кажем? Най-добре да мълчим. Не е ли говорел още преди седем и половина века св. Сава за “латинската ерес”? А оттогава насетне още колко много ереси е измислил папата и ги е догматизирал “непогрешимо”? Няма никакво съмнение в това, че с догмата за непогрешимост на папата римският католицизъм е станало всеерес.
      И прехваленият Втори Ватикански събор не промени тази чудовищна ерес, а по-скоро я утвърди.
      Поради това, ако сме православни и искаме да останем такива, то подобава да се придържаме към позицията на св. Сава, на Марк Ефески, на Козма Етолийски, Йоан Кронщадски и на други изповедници, мъченици и новомъченици на Православната Църква по отношение на римокатолиците и протестантите — и едните, и другите не са православни според двата основни християнски догмата — за Светата Троица и за Църквата.

2.

Ваше Светейшество, синодални отци,

Колко дълго ще продължаваме да безчестим нашето родно Православие и Църквата на св. Сава с нашата печална и ужасна, противна на Светото Предание позиция по отношение на икуменизма и на Световния съвет на църквите?
      Всеки искрен православен християнин, възпитан под ръководството на светите отци, се изпълва със срам, когато чете, че православните членове на Петата Всеправославна конференция в Женева (8-16 юни 1968 г.) по въпроса за участието на православните в Световния съвет на църквите (ССЦ) са постановили “да се заяви, че Православната Църква смята себе си за органична част от ССЦ”.
      Това постановление е апокалиптически ужасно по своята неправославност и антиправославност. Беше ли необходимо Православната Църква, този най-свят богочовешки организъм, да бъде унизена по такъв ужасен начин, така че нейните представители-богослови, някои от които — епископи, и някои — сърби, да молят за “органично” участие и за включване в ССЦ, който, по такъв начин се превръща в нов църковен “организъм”, в нова “църква”, стояща над другите църкви, в която православните и неправославните църкви са само части (и то “органично свързани помежду си”)?! Уви. Нечувана измяна и предателство.
      [Нима] отхвърляме богочовешката православна вяра, тази органична връзка с Богочовека и с Неговото пресвято Тяло: Православната Църква на светите апостоли и отци и на Вселенските събори — и искаме да станем “органични членове” на еретическото, хуманистично и човекопоклонническо общество, състоящо се от 263 ереси, всяка от които представлява духовна смърт!?
      Като православни ние сме “членове Христови”. “И тъй, да взема ли членовете на Христа и да ги направя членове на блудница?” (І Кор. 6,15). Но ние правим точно това чрез своето “органично” свързване със Световния съвет на църквите, който не е нищо друго, освен възраждане на атеистичното човекопоклонническо езичество.
      Дошло е времето нашата православна светоотеческа и светосавина църква, Църква на светите апостоли и отци, на светите изповедници, мъченици и новомъченици, да престане да се смесва църковно, йерархически и молитвено с т.нар. Световен съвет на църквите и да се откаже от всякакво участие в съвместни молитви и богослужения (тъй като богослужението в Православната Църква се съединява в едно органично цяло и се увенчава от Евхаристията) и изобщо да се откаже от всякакво участие в каквото и да е [общо с еретиците] църковно действие, което носи в себе си и изразява уникалния и неповторим характер на едната света съборна и апостолска Църква — винаги една и единствена.

3.

Като не се обединява с еретиците, където и да им е седалището, в Женева, или в Рим, нашата света Православна Църква, винаги вярна на светите апостоли и отци, няма да се откаже с това от своята християнска мисия и от евангелския си дълг, т.е. пред съвременния православен и неправославен свят тя смирено, но смело ще свидетелствува за правдата на Всеистината, за Живия и Истинен Богочовек, за всеспасителната и всепреобразяваща сила на Православието. Църквата, водена от Христа, чрез светоотеческия си дух и чрез богословите винаги ще бъде готова да даде отговор за нашето упование на всекиго, който ù го поиска (І Петр. 3:15). А нашата надежда, во веки веков, остава една единствена: Богочовекът Иисус Христос и Неговото богочовешко тяло, Църквата на светите апостоли и отци. Православните богослови трябва да участвуват не в “икуменическата обща молитва”, но в богословски събеседвания в Истината и за Истината, както са правели това светите и богоносни отци през вековете. Истината на Православието и истинската вяра са “достояние” само на “спасяваните” (7-мо правило на II Вселенски събор).
      Благовестието на апостолите е всеистинно: “чрез освещение от Духа и чрез вяра в истината” (ІІ Сол. 2,13). Богочовешката вяра е “вярата в истината”. Същината на тази вяра е Истината, единствената Все-Истина, т.е. Богочовекът Христос. И тази вяра и тази любов са сърцето и съзнанието на Православната Църква. Всички тези съкровища са били запазени напълно и неизопачено само в мъченическото Православие на светите отци, за което православните християни са призвани да свидетелствуват безстрашно през лицето на Запада и на неговата лъжелюбов и лъжевяра.
      Като се препоръчвам на апостолските молитви на Ваше Светейшество и на останалите Синодални отци и епископи,

оставам
недостоен Архимандрит Юстин

Празник на св. Иоан Златоуст
13/26 ноември 1974 г.
Св. манастир Челие


© 2010. Части от четивата могат да се цитират при посочване на адреса на сайта (http:/bulgarian-orthodox-church.org). Цялостното преиздаване на текстове в печатно тяло или в елекронен вид — само с писмено разрешение от редакцията.