Българска Старостилна Православна Църква

ОТНОВО ЗА ОПЕЛОТО НА БЕРЕЗОВСКИ

Защо се връщам към тази тема? Както бе и предположено в редакционния материал на нашата интернет страница от 4 юни 2013 г., озаглавен „Какво се вижда след като се разсее словесната мъгла около опелото на Березовски”, г-жа Десислава Главева не прие изложените в него аргументи. Тя отново настоява, че архимандрит Алексий не казва истината, предпоставя като невярно свидетелството му, че опелото на Березовски не е извършено в храма „Св. крал Едуард” и в него не е участвал йеромонах от братството на манастира. Своите възражения г-жа Главева развива в третия си поред материал по темата, озаглавен „Варосани гробници” и публикуван на сайта „Бъди верен” на 10 юли т. г. Така отново е поставен въпросът

Провело ли се е опелото на Березовски в храма „Св. крал Едуард”?

Ето какво е основанието на авторката да отхвърли казаното от архимандрит Алексий: „Бидейки, така да се каже, „главният заподозрян”, архимандрит Алексий е ненадежден източник и затова не приемаме опровержението му, което гласи, че опелото не е извършено в неговия храм, а в католическия параклис.”

Според г-жа Главева „надежден източник” са твърденията на журналистите и ние трябва да вярваме „на казаното от репортерите, които застават зад него с имената си, журналистическата си репутация и човешка съвест.” Доверието към „журналистическата репутация и човешката съвест” и недоверието към монашеската съвест на „главния заподозрян” в дадения контекст е разбираемо: монахът е „разколник” и по презумпция лъже. В случаи обаче, когато „главни заподозрени” са „канонични” епископи, клирици, монаси, на „журналистическата репутация” далеч не се гласува доверие с такова великодушие.

В „съдопроизводството”, което устройва г-жа Главева, архимандрит Алексий е „главният заподозрян” или направо казано обвиняем, а на журналистите им e отредeна ролята на свидетели. Тези свидетели казват, че престъплението (опелото) е извършено от заподозрения/обвиняемия и посочват мястото, но в същото време признават, че те не са видели това и не са присъствали там. Бих добавил, че те не предлагат никакви доказателства, които да потвърждават твърдението им и не представят сериозни основания за него. Г-жа Главева настоява, че „всички” репортери твърдят това и че трябва да се вярва на репортерите. Но самите те не са очевидци, а не представят и свидетелства на очевидци, които да са присъствали на опелото.

Г-жа Главева признава, че няма снимки, показващи, че опелото е извършено в храма „Св. крал Едуард”, но все пак има снимки, че участниците в погребението вървят по посока на храма и се приближават към него. Това обаче все още не означава, че те са влезли в храма и опелото се е състояло там. Просто участниците в погребението няма как да отидат до гроба на Березовски, който е в съседство с църквата, без да се приближат до нея. Алеята, по която може да се мине до гроба, е прокарана покрай територията на манастира и отстои само на двадесетина метра от храма. Г-жа Главева признава, че се е заблудила относно посоката на движение на хората, които се виждат на видеоматериала, публикуван от Вести.ру, като е мислела, че те навлизат в територията на манастира и се насочват по пътеката към входа на храма, а всъщност те се движат успоредно на нея, по алеята извън територията на манастира и отиват към гроба. Това й прави чест. Както бе изтъкнато в редакционния материал на сайта ни, при снимането отдалече усещането за реалните разстояния се губи и лесно може да се изпадне в подобно заблуждение. По-скоро в случая то трудно би могло да се избегне, ако не се анализират внимателно кадрите, като се съпоставят с картата на местността, гледана отгоре. Така че е напълно разбираема заблудата, в която човек изпада, гледайки само кадрите. Не е разбираемо обаче защо г-жа Главева настоява, че участниците в процесията отиват „към храма” (което е безспорно и даже неминуемо), след като е ясно, че те само минават край него? Това, което трябва да се отчита е, че няма нито една снимка или видеоматериал, на които да се вижда някой участник в погребението, навлизащ на територията на манастира и насочващ се към входа на храма. Всички движещи се хора, които са показани на видеоматериалите и снимките, минават покрай територията на манастира, без да навлизат в нея. За да защити предпоставената си теза, г-жа Главева предлага следното обяснение: тези хора са участници в погребението, които са закъснели за опелото и не са участвали в него, затова не отиват в храма, а се насочват направо към гроба покрай него. Добре, но ако могат да бъдат показани „закъснелите”, защо няма показан нито един, който да отива към входа на храма? От мястото, от което са снимани преминаващите покрай храма, също толкова добре биха могли да бъдат снимани и отправящите се по пътеката към неговия вход. И дори още по-добре, защото биха били по-близо с 20 м до камерата. Но такива снимки и видеоматериали няма. Всички екипи, които предлагат видеоматериали или снимки около храма „Св. крал Едуард”, ни показват на кадрите хора, които преминават покрай територията на манастира без да навлизат в нея и без да се насочват към входа на храма. Това личи може би най-добре на видеоматериала на Украинската ТСН , от който е взет кадърът по-долу. Червената стрелка показва входа между живия плет за пътеката, която води към входа на храма. Процесията обаче не се насочва натам, а преминава отвъд живия плет и отвъд зелената табела по алеята „Св. Андрей” по посока на гроба.

Нека да отбележа и това, че ако опелото е било в храма „Св. крал Едуард”, участниците в него би трябвало първо да минат по пътеката към входа, след това да излязат обратно по нея и едва след това да се върнат на алеята, която минава отвъд живия плет и води към гроба. Така че репортерите биха имали възможност на два пъти да ги снимат – веднъж при влизането им в храма преди опелото и веднъж при излизането им от него след опелото. Биха могли да бъдат снимани не само роднините и гостите, би могло да се заснеме как по пътеката влиза катафалката и след това как излиза. Или пък, ако катафалката не би могла да мине по пътеката чак до входа на храма, би трябвало да се види как свалят ковчега с покойника и минават с него към входа на храма и как след опелото излизат и изминават с него обратния път до алеята. Но такива кадри няма. Защо?

Едно възможно обяснение е, че репортерите са закъснели с придвижването си от мястото на шосето между двата входа на гробището, където видяхме, че се намират в началото, до мястото от източната страна на гробището, откъдето през оградата са снимали манастира с храма и преминаващите покрай него участници в погребението. По-долу са обозначени маршрутът на репортерските екипи (в червено) и този на траурната процесия (в синьо).

Обикаляйки около стената от външната страна на югоизточната половина на гробището, репортерите е трябвало да изминат разстояние от около 800 м, за да стигнат до мястото, откъдето са снимали. Разбира се, това е ставало с автомобил на снимачния екип, а не пеш, с камерата на рамо, т.е. самото придвижване е отнело по-малко от 2 минути. През това време процесията навлиза пеш в югоизточната част от гробището и се движи през него около 450-500 м., докато стигне пред участъка на манастира. При нормален ход от 4-5 км/ч това означава не по-малко от 7-8 минути. Но да речем, че репортерите са изгубили ценни минути, докато се качат на колите, а след това – докато се позиционират камерите на подходящо място за снимане; участниците в погребалната процесия са ги изпреварили и са влезли в храма – поради което и не са могли да ги заснемат. Все пак операторите биха имали след това още около един час време на разположение, докато е траело опелото, за да се подготвят и да снимат присъстващите след тяхното излизане от храма. При положение че по-голямата част от гостите всъщност са чакали навън, а на опелото са присъствали само роднините (както свидетелстват очевидци, включително и от мястото на събитието), то камерите биха могли да снимат през целия този един час чакащите отвън. Такива кадри обаче репортажите не ни предлагат. Успели са да заснемат само „закъснелите” за опелото, които не се отбиват в храма. В подкрепа на теорията за закъснението ни остава да допуснем само още това, че един час и повече време не е било достатъчно на репортерите, за да се ориентират откъде биха могли да направят своите снимки (да си припомним – г-жа Главева настоява, че те са били много добре ориентирани в обстановката, имали са достъп до гробището предния ден, проучили са го, имали са на разположение сайта на гробището, диплянки, указателни табели и т.н.). И все пак да приемем, че когато репортерите са успели да намерят удобното място за снимане и да се установят, вече е било късно: гробът с тялото на Березовски е бил изнесен от храма, присъстващите вече били излезли и журналистите успели да заснемат само гостите, дошли след края на опелото, тоест, хора, които са закъснели с повече от един час. Да видим кои са те.

На първо място сред „закъснелите” и „неприсъствали” на опелото е самата майка на Березовски, която видеоматериалът на Вести.ру показва как слиза от сребрист автомобил и по алеята отвъд живия плет се отправя към мястото на погребението, без да се отбива в храма.

Възрастната жена (87-годишна) е подкрепяна от един висок едър мъж с побеляла коса, за когото коментаторът ни казва, че е Владимир Воронов – близък приятел и бизнес партньор на Березовски. Не е ясно защо той е „закъснял”, след като други кадри го показват в началото, пристигнал пред входа на гробището още преди траурния кортеж с катафалката. Следват снимки на Livenews.ru, публикувани и в „Известия”, на които ясно се разпознават лицата.

Цялата тази група от снимката също трябва да е от „закъснели”, защото се вижда, че хората минават покрай храма, без да влязат в него. Първите вече са завили надясно (тук и по-долу посоките „ляво” и „дясно” за удобство са ориентирани гледано откъм камерата, а не както се падат на самите участници) – виждат се в профил, в долната дясна част на снимката. Личи ясно, че се намират отвъд живия плет и отвъд зелената табела на манастирската граница, тоест движат се по алеята, преминаваща покрай територията на манастира. Всички тези хора, ако имаха за цел да влязат в територията на манастира и след това в храма, би трябвало да минат по алеята, която води вляво от зелената табела. Те обаче завиват надясно и се насочват директно към мястото на погребението.

Както се вижда – доста голяма група „закъснели”, които при това се движат компактно. Много от лицата тук обаче се разпознават и на кадрите от началото на погребението, които ни предлагат видеоматериалите на различните ТВ компании. Тоест, има свидетелства, че всъщност тези лица не са закъснели. В центъра на групата се вижда жена с широко лице и син шал. Това е Галина Бешарова, бивша съпруга на Березовски, с която той е запазил до края си добри отношения; именно в нейната вила е намерено мъртвото тяло на олигарха. Много странно е, че такава ключова фигура е „пропуснала” опелото. Още по-странно е нейното „закъснение” след като камерите, които са я търсили настойчиво, успяват да я фиксират в началото на погребението, зад тонираните стъкла на единия от автомобилите, пристигащи на гробищата с траурния кортеж зад катафалката. По-късно са я заснели в близък план при излизането от североизточната част на гробището, както се вижда по-долу.

На друга снимка, публикувана от Livenews.ru, се вижда и табелата, обозначаваща алеята, по която завиват всички тези „закъснели” за опелото участници в погребението:

На бялата табела в долния край на снимката се чете почти целият надпис: St. Andrew’s avenue – с червено са изписани буквите, които живият плет скрива. Това именно е алеята (алея „Св. Андрей”), която минава покрай територията на манастира и води към гроба на Березовски.

Нека да погледнем и друга от снимките на Livenews.ru.

Тук също откриваме една известна фигура – мъжът в центъра, вдясно от зелената табела е известният чеченски лидер и близък приятел на Березовски, Ахмед Закаев. Както се вижда – също „закъснял”, макар че и за него репортерите съобщават, че са го видели да пристига преди началото на погребението. Младата жена в самия десен край на кадъра пък е дъщерята на Березовски и Галина Бешарова – Анастасия. Това разбираме от снимката по-долу, където тя е първата отляво.

Като че ли прекалено много са „закъснелите” и „неприсъствали” на опелото и между тях се разпознават прекалено много хора от най-близкия семеен и приятелски кръг на Березовски. Очевидно е, че заснетата група хора не са закъснели за опелото участници в погребението, а просто част от цялата процесия, която се придвижва към гроба. На трите снимки на Livenews.ru се изброяват не по-малко от 35-40 различни лица. Най-често срещаната цифра за броя на гостите е около 60. Ясно е, че версията за „закъснелите” трябва да бъде изоставена. Това са участници в процесията, немалка част от която е показана как преминава край храма „Св. крал Едуард”, без да влезе в него. Защо? Единственият възможен отговор е: защото опелото не е било там.

И така, „вещественото доказателство”, което „свидетелите” ни предлагат – видеоматериалите и снимките – показва, че опело на Березовски не е било отслужено в храма „Св. крал Едуард”. Остава въпросът:

Състояло ли се е опелото на Березовски в бившия католически параклис „Капела на светите души”?

Г-жа Главева изтъква, че също така няма кадри, на които да се вижда, че опелото е било отслужено в параклиса, намиращ се в противоположната северозападна част на гробището. Но нека уточня: именно този, който твърди нещо, е длъжен да докаже истинността на твърдението си. След като не приема за верни думите на архимандрит Алексий, който просто и ясно заявява, че опелото не е извършено в храма на братството, г-жа Главева би трябвало да докаже обратното. В случая за доказателство тя привежда твърдения на някои журналисти, отразили събитието, като казва: „Когато човек сам не е очевидец, трябва да се довери на тези, които са, и на техния разказ и в това отношение аз се опирам на свидетелството на всички медии…”. Това е така. Само че представителите на нито една от медиите, на които се опира г-жа Главева, не са очевидци. Всички те признават това. Нито един от журналистите не е допуснат на територията на гробището, не е присъствал на опелото, не е видял от кого то се извършва. Никой от тях не е видял и къде то се извършва. За съжаление никой от журналистите, на които се опира г-жа Главева, не цитира свидетелства на очевидци, които да посочват къде се е извършило опелото. Така че показанията на призованите от г-жа Главева „свидетели” следва да бъдат признати за негодни от „съда” като твърдения, неподкрепени от свидетелства на очевидци и противоречащи на „веществените доказателства” – снимките и видеоматериалите, представени от самите „свидетели”. „Съдът” – ако е обективен – трябва да ги отхвърли или най-малкото да ги постави под въпрос, докато се запознае със свидетелствата на действителни очевидци.

Според г-жа Главева „всички медии” твърдят, че опелото се е провело в храма на Синода на противостоящите. Това обаче не е така. Бих казал, че това твърдят само медии, които не се позовават на свидетелства на очевидци относно мястото на опелото. Някои медии обаче се позовават на такива свидетелства. Но на тях г-жа Главева „не се опира”. Тях ще ги разгледаме след малко. Но нека се върнем първо на нейното твърдение, че няма кадри, които да показват извършването на опело в параклиса „Капела на светите души”. Такива и не би могло да има. Защото за разлика от участъка на манастира „Св. крал Едуард”, който опира в източната ограда на гробището и може спокойно да се разглежда оттам, малкият параклис „Капела на светите души” е във вътрешността на северозападната част на гробището, на около 250 м навътре от оградата и не е видим от нея. Лесно можем да се убедим в това при един поглед към картата по-долу. Жълтата линия очертава гробищната ограда, а червеното ромбче – мястото на параклиса.

В редакционния материал на сайта ни бе показано ясно, че целият траурен кортеж навлиза първоначално в северозападната част на гробището, където именно се намира параклисът „Капела на светите души”. Г-жа Главева обаче твърди, че това не е било за да се извърши там опелото, а само за да бъдат проверени по списък гостите и за да паркират автомобилите си там. С нито едната от двете посочени причини обаче не може да се обясни защо е необходимо там да влиза катафалката с тялото на покойника, при това предвождана церемониално, пеш, от джентълмен с цилиндър. На снимката по-долу се вижда церемониалмайсторът, който току-що е слязъл от катафалката. Процесията е спряла, той се обръща към ковчега с покойника, сваля цилиндъра си и се покланя.

После навлиза пеш на територията на гробището, а катафалката и целият кортеж се движат бавно след него.

След това кадрите показват как джентълменът завива наляво по посока на параклиса, следван от процесията. Надали всичко това се прави само за да бъдат отведени автомобилите до мястото за паркиране. Предвождани при това не само от разпоредител с цилиндър, но и от катафалката с покойника.

Що се отнася до проверяването на гостите по списък, изгледа доста нелогично то да се извършва в северозападната част на гробището, ако там няма да има нито опело, нито погребение. Ако всичко, което ще се случва, е в противоположната югоизточна част на гробището, логично и естествено би било гостите да се проверяват при влизането през срещуположния вход в нея. Там обаче изобщо не се прави проверка, както се вижда от репортажите. И защо въобще северозападната част на гробището е затворена и журналистите не се допускат в нея, ако там няма да се случва нищо? Само за да не видят на коя алея гостите ще си паркират автомобилите? Да вметна само, че както добре личи на картата, там няма специален паркинг. Единственият паркинг се намира до административната сграда вдясно от входа, но достъп до него има само откъм шосето. Влезлите през главния вход автомобили нямат вече достъп откъм вътрешността на гробището до паркинга. Освен това някои гости навлизат в тази част на гробището пеш, носейки цветя – както тези три жени на снимката по-долу. Защо, ако там няма да се случва нищо?

Вижда се също, че далеч не всички автомобили спират след входа, за да бъдат проверени по списъка. Тези от кадрите от видеоматериала на Вести.ру, програма на държавния канал „Россия” по-долу въобще не спират. Това са автомобилите (около двадесет на брой, според украинската ТСН), които се движат след катафалката в траурната процесия. Вижда се как те завиват наляво по посока на параклиса, без да спират за проверка. В тях се намират по-голямата част от гостите. Проверка се извършва само на гостите, които пристигат самостоятелно. На кадрите виждаме спрял автомобил, който охранителят вече е проверил по списъка и любезно указва на шофьора, че трябва да завие наляво, накъдето преди това се е насочила колоната. Така че катафалката, автомобилите след нея, както и идващите по-късно автомобили наистина завиват пред очите на журналистите по посока на параклиса. Това отразяват кадрите:

Наистина няма кадри, които да показват параклиса „Капела на светите души” и това, което става около него. Изтъкнах причината за това – параклисът не се вижда от която и да било точка на оградата. Навътре от нея журналистите не са допуснати. Все пак една снимка от фотогалерията на РИА-Новости показва част от гостите по време, когато се намират в северозападната част на гробището, дето е параклисът „Капела на светите души”. Ето и снимката:

И тук обективът е успял с голямо приближаване да намери пролука между дърветата и да заснеме част от гостите. Че показаните на снимката се намират в северозападната част на гробищния парк, доказва присъствието на техните автомобили. След това гостите отиват пеш в югоизточната част на гробището, наричана често в репортажите не съвсем точно „православния участък” (там наистина се намира православният участък, включително и тази част от него, която принадлежи на манастира „Св. крал Едуард”, но той далеч не заема цялата югоизточна част на гробището). Автомобилите са останали тук, където ги виждаме сега. Очевидно е, че това не е специален паркинг – част от автомобилите се намират на дъгообразната асфалтова алея, други са паркирани встрани от нея, вляво. Гостите, които виждаме, вече са проверени на входа. С това се изчерпват целите, заради които, според г-жа Главева, процесията влиза в тази част на гробището. Но хората на кадъра не приличат на такива, които нямат повече работа тук и тръгват без задържане (според г-жа Главева), за да се отправят към другата част на гробището. Групата гости в дясната част на кадъра стои неподвижно, почти всички гледат в една посока, сякаш наблюдават нещо. Ще се въздържа да изложа тук логичните заключения къде биха могли да се намират те, какво наблюдават и какво очакват. Нека се насочим към свидетелствата на очевидците.

Предварително ще отбележа, че няма нито едно свидетелство на очевидец, присъствал на опелото, който да твърди, че то е било в „Св. крал Едуард”; но има свидетелства, в които ясно се сочи, че то е било отслужено в „Капела на светите души”.

Нека да видим най-напред каква информация за събитието предлага BBC – това е нормално, ако човек иска да се информира за събитие случило се край Лондон. В своята публикация от деня на погребението, 8 май, със заглавие „В Англия беше погребан Борис Березовски”, известната информационна агенция съобщава: „Като се позовава на съсобственичката на гробището Дайана Холидей, представителката на гробищното дружество Brookwood Cemetery Маргарет Хобс потвърди, че погребението е било в тесен семеен кръг и на него не са били поканени журналисти. По-късно тази информация беше потвърдена от един от присъстващите на погребението гости… Траурната церемония започна с опелото на Березовски в неголям параклис на гробището.”

BBC помества снимката на този параклис. Както се вижда, това е именно неголемият параклис в северозападната част на гробището.

Тази снимка на параклиса също е свалена от сайта на гробището, както впрочем и останалите две, които предлага г-жа Главева, но както се вижда от материала, сведенията си BBC черпи от първоизточника – гробищната администрация – а след това търси и потвърждение от очевидец измежду присъствалите на погребението гости.

Публикацията на радио „Свобода” още по-конкретно говори за бившия римокатолическия параклис като място където е извършено опелото: „Отлагането на погребението с два дни, по думите на един от източниците на Радио Свобода, се обяснява с отказа на московски свещеник в последния момент да пристигне в Лондон и да извърши опелото. Въпреки това семейството на покойния успяло, както се изрази Егор Шупе, „да преодолее всички трудности” и да организира опелото по православен обред в параклиса на гробището на Брукууд. Този параклис, известен под названието „Капела на Светите Души”, е приспособен за извършване на опела по обредите на различните християнски конфесии – според желанието на близките (наемът му струва 150 фунта) в него се сменят религиозните атрибути в зависимост от вероизповеданието на покойния.”

В тази информация е назован и източникът – Егор Шупе, съпруг на една от дъщерите на Березовски, присъствал на опелото. Другият източник – на сведението, че погребението е отложено с два дни заради „отказа на московски свещеник в последния момент да пристигне в Лондон и да извърши опелото”, не е назован.

Що се отнася до свещеника, извършил опелото, Sobesednik.ru твърди, че такъв е пристигнал и отлагането с два дни е било именно с тази цел – за да може да пристигне свещеник от Москва: „Казват, че роднините специално са очаквали пристигането на свещеник от Русия, който провел церемонията – разказа за „Събеседник” един от приближените на семейството.”

В рускоезичната Уикипедия в статия за Борис Березовски е публикувано следното относно неговото опело: „Роднините на Березовски се обърнаха към представители на Православната Църква с молба да извършат над покойния чинопоследованието на погребението, но получиха отказ, доколкото, съгласно православните канони, църковното опело на самоубийци е забранено. Обаче опелото на Березовски все пак беше извършено на 8 май 2013 година: но не от свещенослужителите на храма на православното Братство на свети Едуард в Брукууд, принадлежащи към юрисдикцията на неканоничния „Синод на Противостоящите”, а в гробищния параклис, който се използва за светски погребения.”.

Както се вижда, авторът на статията в Уикипедия не може да бъде заподозрян в симпатии към Синода на противостоящите, който за него е „неканоничен”. Прави впечатление, че съвсем определено е казано от кого не е извършено опелото, къде е извършено, но не е споменато от кого е извършено. Подобно покриване с мълчание на въпроса за самоличността на свещеника, извършил опелото, ще срещнем и при свидетелствата на други очевидци.

Интересен материал по повод погребението на Березовски предлага и руската телевизия „Дождь” (tvrain.ru). Той включва интервю с Юлий Дубов, известен като бизнесмен, писател и най-близък приятел на Березовски от студентските години и до кончината му. Освен интервюто са заснети и кадри от гробището в Брукууд, на фона на които се дават някои сведения относно опелото и погребението на олигарха, очевидно предоставени на репортерите от интервюирания Дубов. Впрочем за него в друг материал се казва, че е единственият извън кръга на роднините, който е присъствал на опелото. Кадрите по-долу са взети от репортажа на tvrain.ru и съдържат изглед към храма „Св. крал Едуард” откъм гроба на Березовски.

След 3-та минута на репортажа започва описание на мястото на погребението, което се представя от коментатор зад кадър: „Не е трудно да се намери участъкът: 300 м по алеята «Св. Киприан», след това – към вековните дъбове наляво. В съседство е църквата на св. Едуард. Но въпреки твърденията на журналистите Березовски не беше опят тук, а в параклис на двадесет минути път с кола (очевидно става дума за грешка на коментатора – разстоянието наистина е приблизително двадесет минути път, но пеша; с кола двадесет минути е половината път от гробището до центъра на Лондон – в ск. м., В. К. ). Прощаваха се около сто души. Някои близки не бяха поканени. В семейството никога не е имало единно мнение.”

Най-подробната публикация, съдържаща разказ на очевидец, е материал в The New Times от 13 май, озаглавен: „Всичко е така забъркано, сякаш самият Боря организира всичко”. Съдържанието му е следното:

„Първата информация за погребението на Борис Березовски се появи в самото начало на май, когато Скотланд Ярд съобщи, че тялото е предадено на роднините. Цялата следваща седмица информацията за мястото, датата, времето на погребението, а също за окончателния списък на поканените се променяше ежедневно. В понеделник, 6 май, The New Times разговаря с отдавнашни приятели и партньори на Борис Березовски. И тримата запитани назоваха различни дати и места за погребението. Семейството предоставяше крайно противоречива информация, като се стараеше максимално да дезориентира пресата и да избегне нежеланите (за кого? за едно от трите семейства или такива, които самият Березовски не би поканил на погребението си?) гости.

Сутринта на 8 май на гробището Брукууд започна да се стича полиция, православният участък на гробището бе напълно закрит за посетители. В 13.30 лондонско време гостите се събраха на уговореното място на територията на гробището Брукууд; те очакваха да завърши опелото на покойния, на което присъстваха само членове на семейството на Борис Березовски и неговият отдавнашен приятел и партньор по бизнес Юлий Дубов, автор на книгата „Большая пайка”, в главния герой на която мнозина виждаха Березовски. Известно е, че церемонията беше извършена от православен свещеник. По информация на The New Times последното отлагане на датата на погребението бе свързано с очакването на английска виза за свещеника, който летя от Русия за опелото на покойния олигарх. В християнската традиция самоубийците по правило не ги опяват и ги погребват извън оградата на гробищата – така е във всички авраамически религии. Обаче Скотланд Ярд засега не е завършил разследването на причината за смъртта на Борис Березовски и самоубийство си остава само една от версиите за случилото се.

Докато вървеше обредът в храма, събралите се обсъждаха именно това – какво се е случило с Березовски в съботното утро на 23 март в дома на неговата втора жена в Аскот. След един час стана ясно, че погребението няма да бъде на посоченото по-рано на гостите място и на всички беше предложено да преминат 800 метра до друга точка на гробището от другата страна на пътя. Именно тази пеша процесия успяха да заснемат журналистите, очакващи на мястото на преминаването: вътре в православния участък на Брукууд нито един от тях така и не попадна.

Около 14.30 ч. към православната църква „Свети Едуард” на територията на гробището, която е на сто метра от мястото на погребението, се приближи украсеният с бели цветя черен винтажен Ролс-Ройс с тялото на покойния. Списъкът на поканените почти шестдесет човека беше съставен от трите семейства на Березовски. В него влизаха, с малки изключения, най-близки хора, познаващи се един друг от десетилетия. На церемонията присъстваха всички близки роднини на БАБ (БАБ – съкращение на името Борис Абрамович Березовски, което руските журналисти често използват за краткост – в ск. м., В. К.): майката Анна Александровна, трите жени на Березовски – Нина Короткова, Галина Бешарова и Елена Горбунова, всичките му шест деца, внуците му.

Затвореният ковчег с тялото на Березовски беше докаран до мястото на погребението точно под огромна многовековна ела, навътре от пътя. „Момичетата, дъщерите му, бяха избрали потресаващо място – най-красивото в тази част на Англия”, – каза в телефонен разговор с The New Times Юлий Дубов, опровергавайки с това предположенията, че мястото за гроба встрани от други паметници е било избрано, защото Березовски може би си е отишъл от този живот, като е посегнал на себе си. По време на церемонията на прощаването цареше тишина. Никой не ръководеше процеса, не беше произнесено нито едно слово, нито една възпоменателна реч. Зоя Богуславска, вдовица на поета Андрей Вознесенски, и Ахмед Закаев, чеченски политически емигрант бяха приготвили прощални слова, но не ги произнесоха. Това беше много тихо, много скромно семейно погребение. Мнозина плачеха, хвърляха шепи пръст. В 16:00 ч. на гроба на Борис Березовски поставиха неголям дървен кръст с надпис: In Loving Memory of Boris Berezovsky Platon Elenin Died 23rd March 2013 Aged 67 Years.”

Този разказ се отличава с описание на обстоятелствата, времето, придвижването и наистина би могъл да принадлежи само на очевидец. И тук прави впечатление внимателното заобикаляне на въпроса за самоличността на свещеника от Русия, извършил опелото. Това не е учудващо. Лесно можем да си представим какви неприятности би могъл да има този свещеник в Русия – както от страна на властите, така и от страна на свещеноначалието си – за това, че е опял Березовски. Разбира се, не поради съображението, че Березовски се е самоубил (според най-лансираната версия за смъртта), а защото е обявен за политически враг №1 на Кремъл.

По подобен начин отклонява въпросите в тази посока и Андрей Сиделников, близък до Березовски, който е заснет от репортерите в началото на погребението при влизането му пеш в северозападната част на гробището. Към него е отправен конкретен въпрос от руски блогър: „В каква точно църква (параклис) опяха Борис Березовски? Работата е там, че настоятелят на гръцката православна община в Брукууд опроверга заявлението на РИА-НОВОСТИ, че Березовски е опят в църквата на православното братство на св. Едуард Мъченик. Във връзка с това остава неясно кой го е опял и в какъв храм или параклис.” Отговорът на Сиделников: „На опелото присъства само семейството, аз не бях.”

Този отговор е колкото точен, толкова и неинформативен. Андрей Сиделников знае много добре къде е било опелото, защото макар и да не е участвал в него, е стоял отвън пред храма, в който то се е извършвало. Очевидно е, че не желае да отговори. Той не възразява срещу опровержението на о. Алексий, но и не дава друга информация.

Подобни са и изявленията на други присъстващи. Егор Шупе, зет на Березовски, казва: „Той е погребан, погребан е добре. Семейството е доволно от това как протече всичко. Присъстваха децата, внуците; внуците полагаха венците, беше много трогателно. Беше така, както искаха роднините и главното, както искаше неговата майка – много просто и тихо.”

* * *

Остава да бъде разгледано настояването на г-жа Главева, че гостите и катафалката с покойника са влезли в северозападната част на гробището само за да бъдат проверени, да паркират и са излезли веднага, без да се задържат там

Както видяхме, в публикувания разказ на очевидец в The New Times се казва, че гостите са се събрали около 13:30 ч. лондонско време на посоченото им място, където службата вече е започнала. Чакали са около час и след това им е било съобщено, че трябва да преминат в другата част на гробището на около 800 метра, където ще бъде погребението. Към 14:30 ч. катафалката се приближава до храма „Св. крал Едуард”, в съседство с който е и гробът. Следва прощаване, изказване на обичайните съболезнования на роднините, спущане в гроба, близките хвърлят шепи пръст, внуците полагат венците. В 16:00 ч. е поставен кръстът на гроба, след което гостите се разотиват.

Времевите рамки на събитието, указани в този разказ, се съгласуват доста точно със свидетелството на друг очевидец, присъствал на погребението. Това е журналистът Люк Хардинг от в. „Гардиан”. Той пуска от мястото на събитието няколко съобщения в блога си в Twitter, които поради това са регистрирани съвсем точно във времето. Интересно е, че в блога на Хардинг съобщенията се отчитат по московско време, тоест с четири часа напред спрямо лондонското време. Ето какво пише Хардинг:

„В момента се намирам в гробището Брукуд, графство Съри, където Борис Березовски ще бъде погребан в 13.15 днес.” Фиксираният в Twitter час е 4:51 след обед, тоест, 12:51 по лондонско време.
I'm at Brookwood cemetery in Surrey where Boris Berezovsky is being buried at 13.15 today
4:51 AM - 8 May 13

В 12:53 има следващо съобщение: „Някои от опечалените са вече тук, включително Ахмед Закаев, близък приятел на Борис, както и представители на юридическия му екип.”
Some mourners here already including Akhmed Zakayev, Boris's close friend, plus British members of his legal team
4:53 AM - 8 May 13 ·

12:54: „Атмосферата в гробището е спокойна, тържествена, чува се само песента на птиците. Строги мерки по сигурността, всички драскачи са отвън.”
Atmosphere inside the cemetery quiet, solemn, with only birdsong. Tight security with hacks outside
4:54 AM - 8 May 13

13:00: „Семейството на Березовски все още не е дошло, но засега погребението е непретенциозно, с не повече от тридесетина опечалени.”
Berezovsky's family has yet to arrive but so far low key funeral, with fewer than 30 mourners
5:00 AM - 8 May 13

13:39: „И така, погребението на Березовски в момента протича в малък параклис. Това е едно учудващо непретенциозно събитие, от което отсъстват много от приятелите му.”
So Berezovsky's funeral taking place now in small chapel. It's an amazingly low key event, with many friends absent
5:39 AM - 8 May 13

И така, от съобщенията на Хардинг става ясно, че обявеният на гостите час за начало на погребението е бил 13:15 ч. местно време. В 13:00 ч. погребалната процесия все още не е пристигнала на гробището. В 13:39 ч. службата вече тече „в малък параклис”. В разказа на The New Times очевидецът казва, че в 13:30 ч. службата вече е започнала. Къде? Нека оставим настрани дори казаното от Люк Хардинг – „в малък параклис”. Ако допуснем, че катафалката с покойника и траурният кортеж са пристигнали без закъснение, в обявения час 13:15, възможно ли е в следващите 15 минути всички автомобили от процесията да навлязат в територията на гробището, следвайки разпоредника, който ги предвожда пеш, да бъдат проверени гостите, автомобилите да бъдат паркирани и след това гостите да тръгнат в обратната посока пеш, за да отидат до храма „Св. крал Едуард”, който е на около 800 м разстояние, така че в 13:30 ч. опелото вече да е започнало? Впрочем ако се върнем към репортажа на НТВ „по минути”, ще установим следното: в него е отбелязано дори малко по-рано – в 17:24 ч. (13:24 ч. лондонско време), че вече „опелото протича в неголям параклис…”. Наистина отношението на г-жа Главева към този репортаж е нееднозначно. Веднъж тя го окачестви като „репортаж по минути”, тоест като нещо много точно, след това заяви, че фиксираните часове и минути всъщност не отразяват точния момент на събитието, а само момента, в който репортерът прави съобщението. Нека да приемем този последен вариант. Но дори и при него все пак съобщението може да бъде направено само със закъснение във времето, но не и преди събитието да се е случило или започнало. Следователно когато репортажът на НТВ посочва в 13:24 ч., че „опелото протича в неголям параклис”, това съобщение може да бъде с известно закъснение във времето, но не и преди опелото наистина да е започнало. Иначе трябва да допуснем, че репортерът си измисля. И така, можем да приемем като безспорно достоверни два момента: в 13:00 ч. катафалката с покойника все още не е пристигнала на гробището (засвидетелствано от журналиста от в. „Гардиан” Люк Хардинг от мястото на събитието чрез съобщение в Twitter); в 13:24 ч. опелото вече е започнало (засвидетелствано в репортажа на НТВ в близост от мястото на събитието). Доколкото погребението е организирано от английска погребална агенция, можем да допуснем, че обявеният начален час – 13:15 ч. – е бил спазен, ако е имало отклонение, то е било съвсем незначително. Изводът е, че щом като преди 13:00 ч. траурният кортеж все още не е пристигнал на гробището, а в 13:24 ч. опелото вече тече (при обявен начален час 13:15 ч., с голяма вероятност той да е бил спазен), то е изключено опелото да се е състояло в храма „Св. крал Едуард”. Времевият интервал, който остава, е прекалено кратък, за да се осъществят описаните по-горе действия: проверка, паркиране, изминаване пеш на разстоянието до манастира. Ясно е, че опелото е могло да започне в посоченото време само ако се е провеждало в „Капела на светите души”. И то ако е започнало почти веднага след пристигането на гробищата.

Някои агенции предават именно такава информация – че опелото е започнало веднага след като катафалката е пристигнала на територията на гробището. Например Newsru.com съобщава: „След като пристигна катафалката с тялото на Березовски, започна опелото на руския бизнесмен в неголям храм. На него присъстваха само членовете на семейството, а приятелите му трябваше да изчакат края.” Или украинската агенция „Факти”: „Ковчегът с тялото на Березовски беше докаран на традиционна катафалка. Опелото започна веднага в неголяма църква на територията на гробището. На него присъстваха само членове на семейството, а приятелите очакваха навън. Журналистите въобще не бяха допуснати на територията на гробището.”

Тези съобщения се съгласуват доста добре по време и с казаното в споменатия вече репортаж „по минути” на НТВ, а именно че в 14:15 ч. опелото вече е завършило, тоест, около час след обявения начален час 13:15 – колкото е и необходимо за чинопоследованието.

* * *

От психологическа гледна точка е интересен въпросът защо репортери от екипите, отразяващи събитието от гробището Брукууд, мислят, че опелото е извършено в храма на православното братство на манастира „Св. крал Едуард” и съответно предават такава информация? Като нагледно обяснение може да ни послужи реакцията на самата г-жа Главева. Запознавайки се с видеоматериалите, тя вижда как участници в погребението минават от западната страна на храма и е убедена, че те влизат в него през западния му вход (който не се вижда от позицията, от която снима камерата). След като в редакционния материал на сайта ни тези кадри бяха съпоставени с картата, тя се убеди, че заснетите хора не се намират на пътеката към входа на храма и наистина минават от западната му страна, но по алеята извън територията на манастира, отивайки към гроба. Репортерите са видели съвсем същото (те това ни и показват) и са останали със същото впечатление – че виждат хора, които се скриват зад храма откъм западната му страна, където е входът и следователно са влезли в него. Вероятно те и днес биха свидетелствали, че „са видели с очите си” и са заснели това. На следващия ден те тръгват към следващи събития и следващи репортажи.

Погрешното впечатление на г-жа Главева обаче бе разсеяно и остава непонятно настояването й, че все пак има кадри, които показват хора отиващи към храма „Св. крал Едуард”. Надявам се, че с приложените тук свидетелства на очевидци и с анализа на снимковия материал е внесена достатъчно допълнителна яснота по въпроса. Но, разбира се, ако някой в никакъв случай не иска да приеме нещо, него не би го убедило нищо. По-нататъшното разискване по темата изглежда безпредметно. За непредубедените читатели вече бе казано достатъчно.

Велко Караиванов


(c) Bulgarian-Orthodox-Church.org