Българска Православна Старостилна Църква

Триадицкий митрополит Фотий

Триадицкият митрополит Фотий (в света Росен Димитров Сиромахов) е роден на 13 юли 1956 г. Завършва Духовната академия „Св. Климент Охридски” през 1981 г. До лятото на 1982 г. работи като лектор по класически езици в Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски”. Желанието му да се запознае с творчеството на светите отци в оригинал го подбужда да продължи обучението си в СУ „Св. Климент Охридски” – специалност класическа филология, която завършва през 1989 г. От декември с. г. до приемането на епископски сан работи като редовен асистент по старогръцка литература към катедра Класическа филология в Софийския университет.

Духовното развитие на митрополит Фотий протича под грижите на архимандрит Серафим (Алексиев) – духовен син на светител Серафим, Софийски чудотворец. Срещата с о. Серафим е решаваща в живота на осемнадесетгодишния тогава младеж. По същото време той се запознава и със съчиненията на великия руски светител Теофан Затворник. Тези двама духовни наставници – единият с живото си слово и пример, а другият с благодатните си творения изграждат у него решението да посвети живота си в служение на светото Православие. По време на комунистическия режим Росен Сиромахов е ръкоположен тайно за свещеник в манастира „Св. св. Киприан и Юстина” край Атина от Негово Високопреосвещенство Оропоския и Филийски митрополит Киприан. Подир завръщането си в България започва да служи при катакомбни условия в девическата обител „Покров на Пресвета Богородица”.

След като е постриган за монах с името Фотий, в изпълнение на послушание към духовния си отец и най-вече – към страдащата Православна Христова Църква, на 17 януари (н. ст.) 1993 г. той приема епископско ръкоположение отново в манастира „Св. св. Киприан и Юстина”.1 Така йеромонах Фотий поема върху плещите си особено тежкия в наше време архиерейски кръст, като става предстоятел на Българската Православна Старостилна Църква.

Само девет дни подир ръкоположението на епископ Фотий се прибира при Господа обичният му духовен отец архимандрит Серафим. Първото богослужение, което владиката извършва на родна земя, е неговото опело.

Следват нелеки години на труд за духовно съзиждане. Сред изпитанията проблясват незабравими мигове на отрада. През 1995 г. сама Небесната Царица посети Българската Православна Старостилна Църква чрез своята мироточива Иверска-Монреалска чудотворна икона. През 1999 г. Негово Преосвещенство епископ Фотий извърши богослужебната прослава на родопския свещеномъченик, епископ Висарион Смолянски, а три години след това – прославлението на светител Серафим, Софийски чудотворец, небесния помощник и закрилник на църковната ни общност. През 2006 г. бяха прославени Баташките новомъченици.

Митрополит Фотий носи своето архиерейско служение скромно, с простота и искреност, с откритост и любов. И в пастирските си трудове, и в църковното строителство, и в непрестанните си усилия за единството на истинно-православните християни в съвременния свят владика Фотий работи без жалене на себе си, тихо, често пъти и незабележимо, воден единствено от верността си към Истината и грижата за ближните.

1Архиерейското ръкоположение извършват епископи от Свещения Синод на противостоящите (Гръцка Истинно-Православна Църква), чиято апостолска приемственост възхожда към Руската Православна Църква зад граница. В хиротонията на епископ Фотий взема участие и епископ от Румънската Старостилна Православна Църква, която от 1992г. е в пълно каноническо общение с Руската Православна Църква зад граница.


(c) Bulgarian-Orthodox-Church.org