Българска Православна Старостилна Църква

Триадицкий епископ Фотий

Триадицкият епископ Фотий (в света Росен Димитров Сиро­махов) е роден на 13 юли 1956 г. Завършва Духовната ака­демия „Св. Климент Охрид­ски” през 1981 г. До лятото на 1982 г. ра­боти като лектор по класически езици в Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски”. Желанието му да се за­познае с творчеството на свети­те отци в оригинал го подбужда да продължи обуче­нието си в СУ „Св. Климент Охридски” – специ­алност класическа филология, която завършва през 1989 г. От декември с. г. до приемането на епископски сан работи като редовен асистент по старогръцка ли­те­ратура към катедра Класическа филология в Со­фий­ския университет.

Духовното развитие на епископ Фотий протича под грижите на архимандрит Серафим (Алексиев) – духовен син на светител Серафим, Софийски чудо­творец. Срещата с о. Серафим е решаваща в живота на осемнадесетгодишния тогава младеж. По същото време той се запознава и със съчи­ненията на великия руски светител Теофан Затворник. Тези двама духовни наставници – единият с живото си слово и пример, а другият с благодатните си творения изграждат у него решението да посвети живота си в служение на све­тото Православие. По време на комунистическия режим Росен Сиромахов е ръкоположен тайно за свещеник в манастира „Св. св. Киприан и Юстина” край Атина от Негово Високопреосвещенство Оропоския и Филийски митрополит Киприан. Подир завръщането си в България започва да служи при катакомбни усло­вия в девическата обител „Покров на Пресвета Богородица”.

След като е постриган за монах с името Фотий, в изпълнение на послушание към духовния си отец и най-вече – към страдащата Православна Христова Църква, на 17 януари (н. ст.) 1993 г. той приема епи­скопско ръкоположение отново в манастира „Св. св. Киприан и Юстина”.1 Така йеромонах Фотий поема върху плещите си особено тежкия в наше време архиерейски кръст, като става предстоятел на Българ­ската Православна Старостилна Църква.

Само девет дни подир ръкоположението на епи­скоп Фотий се прибира при Господа обичният му духовен отец архимандрит Серафим. Първото бого­служение, което владиката извършва на родна земя, е неговото опело.

Следват нелеки години на труд за духовно съзиждане. Сред изпитанията проблясват незабравими мигове на отрада. През 1995 г. сама Небесната Царица посети Българската Православна Старостилна Църква чрез своята мироточива Иверска-Монреалска чудотворна икона. През 1999 г. Негово Преосвещенство епископ Фотий извърши бого­служебната прослава на родопския свещеномъченик, епископ Висарион Смолянски, а три години след това – про­славлението на светител Серафим, Софийски чудо­творец, небесния помощник и закрилник на цър­ковната ни общност. През 2006 г. бяха прославени Баташките новомъченици.

Епископ Фотий носи своето архиерейско служение скромно, с простота и искреност, с откритост и любов. И в пастирските си трудове, и в църковното строителство, и в непрестанните си усилия за единството на истинно-православните християни в съвременния свят владика Фотий работи без жалене на себе си, тихо, често пъти и незабележимо, воден единствено от верността си към Истината и грижата за ближните.

1Архиерейското ръкоположение извършват епископи от Свещения Синод на противостоящите (Гръцка Истинно-Православна Църква), чиято апостолска приемственост възхожда към Руската Православна Църква зад граница. В хиротонията на епископ Фотий взема участие и епископ от Румънската Старостилна Православна Църква, която от 1992г. е в пълно каноническо общение с Руската Православна Църква зад граница.


(c) Bulgarian-Orthodox-Church.org