Българска Старостилна Православна Църква

Последна промяна:
02.03.2011 21:01

Триадицкий епископ Фотий

Проповед на празника на мчк. Димитрий Солунски

8 ноември (26 октомври ст  ст.) 2008 г.

 

Днес, възлюбени, Църквата слави великото свидетелство за Христовата вяра на св. Димитрий Солунски. Днес Църквата ни зове да преживеем духовно смисъла и славата на мъченическия подвиг за Христа. Ала как да ги преживеем? Способни ли са сърцата ни да почувстват, да вникнат в смисъла, в духовната красота на мъченическото свидетелство за Христа Господа? Ако сърцата ни се задоволяват с външно-църковната, привично-битовата страна на днешния празник, то те не ще могат да усетят същината му. Ако сърцата ни копнеят по света, по този свят и по всичко онова, що е в този свят, те не ще могат да се докоснат до победната слава на днешния празник.

Как можем да разберем вярата на мъчениците, която вижда невидимото като видимо, когато ние с вас тънем в маловерие, в скрити съмнения, в страх, в униние, пораждани от стремежа да се наситим със сетивни наслади, пораждани в сърцето ни от копнежа по този свят и всичко, що е в него? Как ние с вас можем да разберем надеждата на мъчениците, която не свършва с гроб, пепел, тление и зловоние, ако нашата надежда за живот вечен е задушена от надеждите ни за здраве, благополучие, успехи и щастие тук и сега? Как можем да разберем любовта на мъчениците, която е по-силна от ужасните мъки и от самата смърт? Как можем дори само мислено да се докоснем до тази любов, когато нашата призрачна или полупризрачна любов завършва често с разочарование и дори с омраза, за да се зароди отново - крехка, полупризрачна или призрачна - и отново пак да се стопи в гъмжилото на нашите страсти, предвождани от себелюбието? Колко слаби сме ние – тръстики, люлеени от вятъра! Ала може би тъкмо оттук трябва да започнем – от съзнанието, че сме духовно нищи, от истинското самопознание, което ни представя пред нашия взор нас самите – такива, каквито в действителност сме, а не такива каквито мислим, че сме, каквито ни се ще да сме, каквито мечтаем да сме. Може би оттук трябва да започнем – от това дълбоко и трагично раздвоение в нас самите. От една страна се зовем християни, а от друга страна се умилкваме около света, та да ни подхвърли той трохи от бедната си трапеза, за да можем да се наситим с тях.

Свети велик Христов мъченико Димитрий, просвети ни, за да прозрем и да видим, да видим самите себе си, да усетим нищетата си и да се изпълним с жажда по небесното богатство! Да можем да тръгнем по този път, по който Господ Иисус Христос ни зове всеки ден!  Да можем да разберем, да почувстваме, че светът с всичките му блага, с всичките му ужаси и злини не може да попречи на този, който има цел по-голяма от света. Да разберем, че пространството не може да задържи този, който се стреми към дом, по-широк от пространството. Да разберем, че времето не може да попречи на оногова, чиято любов е устремена към вечността. Този е нашият истински път, възлюбени! Моля ви, не приемайте думите ми като красив изказ на нещо, сякаш, поетично и недостъпно за нас. Не! Това е нашето призвание. Това е нашето свидетелство за Христа. Този е нашият път. Път съвсем реален, път в дух и истина. Впрочем, тъкмо този е смисълът и тъкмо в това се изразява непреходната красота и на днешния празник в чест на св. великомъченик. Димитрий Солунски!

И отново - по неговите свети молитви, Господи Иисусе Христе, Боже наш, помилуй нас! Амин.


(c) Bulgarian-Orthodox-Church.org