Българска Старостилна Православна Църква

Последна промяна:
02.03.2011 21:00

Триадицкий епископ Фотий

Проповед на Петдесетница - Света Троица

15 юни ( 2 юни ст. ст.) 2008 г.

 

Ето как пророк Йезекиил предвъзвестява великото събитие, което възпоменаваме днес, възлюбени, и в което сме призвани да участваме: “Ново сърце ще дам и нов дух ще ви дам. Ще вложа във вас Моя Дух и ще направя да ходите по моите заповеди, да пазите и изпълнявате Моите Наредби.”  „Ще ви дам ново сърце и нов дух ще ви дам; ще взема из вашата плът каменното сърце и ще ви дам сърце от плът. Ще вложа във вас Моя Дух и ще направя да ходите по Моите заповеди, да пазите и изпълнявате Моите наредби“ (Йезек. 36:26-27).

Животът на християнина е живот в Светия Дух. Живот, в чието сърце е благодатта на Светия Дух. Тази благодат ни дарява ново сърце и нов дух, според току-що приведените думи на старозаветния тайновидец. Ново сърце, нов дух, ходене по Божиите заповеди, пазене и изпълнение на наредбите. Какво ще рече това? Впрочем ние, християните, би следвало да сме жив пример и живо свидетелство за това, а не да си поставяме този въпрос. Ала уви, ние с вас сме прилепнали по-силно към временното, отколкото към вечното: сдружаваме се повече със света, отколкото с Христа; говорим за духа, а на дело тегнем към плътта. Как можем тогава да разберем опитно що е нов дух, що е ново сърце? Как можем да бъдем чеда на Небесния Отец, братя по благодат на Сина и съсъди на Светия Дух? Единствено според мярата на светоевангелската вяра и на усилията ни да живеем според нея благодатта на Светия Дух прониква постепенно в нашата природа, вкоренява се в най-дълбоките й тайници, изсушава там въртопа от страсти, обновява сърцето и духа ни, и се възцарява в тях. Колко сме далече обаче ние от това свое призвание! Това е призвание на всички: не на погрешно разбирани избранници, не само на монасите, а на всеки един православен християнин, кръстен в името на Триединия Бог и получил в тайнството Миропомазване благодатта на Светия Божий Дух.

Въпреки своята крайна бедност и окаяност, обаче, ние можем да бъдем чеда на Отца, братя по благодат на Сина и Негови свидетели чрез Светия Дух. Как? Като чистосърдечно и открито признаем пред съвестта си, пред Бога и пред всички люде своето двоедушие и слабост. Да, ние сме слаби. Да, ние сме раздвоени, ние сме двоедушни. Но покайно се стремим към своето призвание. Покайно. Чрез живо, истинско покаяние. Чрез открито признаване на своята немощ, греховност, слабост, маловерие пред всекиго и пред всички. И ако това е сторено все пак с вярващо сърце, ако излиза от вярващо сърце, то ще бъде свидетелство, разбира се свидетелство за този, за тези, които имат очи да видят и уши да чуят. Обаче всяко лицемерие, всяка поза, всяка роля, всеки фалш, всяко зле прикрито себелюбие ни отдалечават твърде много, дори понякога сякаш безкрайно и от тази възможност - покайно да се стремим към своето призвание и в този смисъл да бъдем, макар и крайно немощни, но все пак чеда на Отца, братя по благодат на Сина и Негови свидетели чрез Светия Дух.

Всеки един от нас, поне веднъж на ден, чете петдесетия псалом. Да си припомним стиха: „Не ме отхвърляй от лицето Си и Светия Твой Дух не отнимай от мене.“ (Пс. 50:13) Ето го зовът на нашия покаен стремеж към призванието - не ме отхвърляй, Господи, от лицето Си и Светия Твой Дух не отнимай от мене. Просвети ме, Господи, за да търся Твоето лице, да Те търся всеки ден и всеки час сред въртопа на собствените си страсти, греховни влечения, сред изпитанията, сред трудностите, сред вихъра на ежедневието... Научи ме да търся Твоето лице, научи ме да гладувам и да жадувам за Твоето слово, за Твоята истина, а не да забравям за Тебе и просто да забравям, че Те има, че съществуваш, при първия по-силен порив на собствените ми страсти и дори при най-лекия повей на противен вятър, идещ от света, от съблазните, изкушенията, от всичко онова, що той навява чрез сетивата вътре в душите ни. Не ме отхвърляй, Господи, от лицето Си и Светия Твой Дух не отнемай от мене. Не искам, Господи, сърцето ми да бъде затрупано от безчестно имане. Колко чувства, колко желания, колко мисли всеки един ден внасят в сърцето ни тление, измамна сладост, смърт, пръст. Ала аз не ги ща и искам да даря сърцето си на Тебе, Който си ми го дарил, за да бъде Твой престол. Всеки един ден, всеки един час, ако ние желаем, ако имаме решимост, ако сме постоянни, можем да търсим лицето на живия Бог, на Триединия Бог, на православно познавания и прославян Бог. Всеки един час и ден от съзнателния си живот ние можем да възнасяме сърцето си нагоре. И макар и да боли, да откъсваме от него полепналата пръст, сласт, дълбоко впитата в него гордост, себелюбие, надменност и всички останали страсти. И според мярата на нашата искреност, на нашия искрен, напълно еднозначен и ясен стремеж в тази посока благодатта на Светия Божий Дух ще прониква в нашата природа, ще обновява сърцето ни и духа ни, и ето в този смисъл ние ще получим от Господа Неговия Дух, ще получим нов дух и ново сърце. А новият дух и новото сърце, самите те желаят, и затова с лекота са устремени да изпълняват Божиите заповеди, Божиите наредби. И ето в този смисъл, давайки ни нов дух и ново сърце, Господ ще ни направи да ходим по Неговите заповеди, да пазим и да изпълняваме наредбите Му.

Нека се отрезвяваме, освестяваме и колкото да е тежък кръстът на всеки един от нас, колкото и труден да е житейският му път, отново и отново да се връщаме, да се връщаме всички ние с вас, към тези живителни и спасителни истини, за да станат те ум на ума ни, сърце на сърцето ни, душа на душата ни, воля на волята ни. И тогава ние с вас, наистина крайно немощни, недъгави и слаби, в нашата мяра ще се удостоим в тия лукави времена да бъдем свидетели на Едната Света, Единосъщна, Животворяща и НВеразделима Троица: Отец и Син и Свети Дух, Комуто слава и благодарение, чест и поклонение сега и всякога и в безкрайността на бъдещия век! Амин.


(c) Bulgarian-Orthodox-Church.org