Последна промяна:
13.09.2010 19:43

Гардикийски епископ Климент

Слово на Успение на Пресвета Богородица

english | русский

С благословението на вашия Преосвещен архипастир, Триадицкия епископ Фотий, ще се обърна към вас, възлюбени братя и сестри, с кратко слово по случай днешния велик празник – Успението и преставлението на Пресвета Богородица.

С Божията помощ мое недостойнство и йеродякон Йосиф дойдохме от Гърция преди два дни, за да представляваме тук, в Българската Старостилна Църква-сестра, нашите братя от Гърция, Високопреосвещения ни митрополит Киприан, епископите и всички наши клирици и миряни.

И в този велик ден всички православни народи, отвъд разделителните граници на националностите, прославят и възпяват Божията Майка. На този велик празник пеем: „Всички родове Те облажаваме, Едничка Богородице”, и е достойно и праведно да възпяваме Божията Майка заради Нейното величие. Благодарение на Нея бе извършено спасението на човешкия род, благодарение на Нея бе основана светата Христова Църква, благодарение на Нея съществуват светите Тайнства и благодарение на Нея приемаме Божиите милости и имаме надежда за спасение.

С пълно право празникът Успение на Пресвета Богородица е наречен втора Пасха. Първата Пасха – това е нашият Господ Иисус Христос, Който бе разпънат и възкръсна, и ни дари живот вечен. Втората Пасха е Божията Майка, Майката на Господа Иисуса Христа, Която умря, но бе възкресена и бе възнесена, и се пресели, и сега получава с тялото Си нетлението на вечния живот. Така Пресвета Богородица се яви най-превъзходният, най-висшият представител на човешкия род, но същевременно се оказа уверение, гаранция, че и всички ние ще възкръснем, ще се освободим от тлението и ще живеем вечен живот близо до Бога. Само че ще се удостоим с този голям дар и с тази велика милост, ако живеем и ние, според възможната за нас мяра, както е живяла и Пресвета Богородица. Тя се отличава със Своето смирение, с послушанието Си и със съвършената Си чистота и непорочност.

И не бива да забравяме, че Пресвета Богородица е получила този велик дар на успението и преселението на небесата тъкмо защото се е съразпънала с нашия Господ Иисус Христос. Пресвета Богородица се е удостоила с най-голямата слава, защото преди това е изпитала най-голямата скръб на земята. Когато бил разпънат нашият Господ Иисус Христос и Тя се намирала край Неговия кръст, тогава Тя страдала двойно повече, отколкото страдал нашият Господ Иисус Христос. Майките знаят това: когато страдат децата, майките страдат двойно повече.

По човешки Пресвета Богородица е трябвало да издъхне, да умре тогава край Христовия кръст, но само благодарение на силата на Светия Дух това не се случило. Тогава се изпълнило пророчеството на праведния Симеон, който казал при срещата си [с Младенеца и Майка Му], че душата Й ще бъде пронизана, прорязана от меча на болката и на скръбта. Тя скърбяла тогава, при страданието на Христа, и се зарадвала безкрайно много на Христовото Възкресение, и до Своето успение била средоточието на Христовата Църква.

И сега, когато трябвало да почине, т. е. да изпита и телесна смърт, Бог повикал смъртта, така че Пресвета Богородица да я приеме, понеже смъртта се бояла от Нея. Защо се бояла смъртта от Нея? Защото знаела, че Тя е Майка на Живота, затова; защото Тя родила Онзи, Който победил смъртта, Който стъпкал смъртта. Смъртта дошла със страх и ужас при Пресвета Богородица и Я докоснала не с власт, както другите люде; просто Тя трябвало да мине през смъртта, за да докаже, че и тя е смъртна и за да победи смъртността.

Както учи св. Йоан Дамаскин, Пресвета Богородица приличала на злато, което минава през огъня не за да изгори и за да се унищожи, но за да премахне от повърхността му всеки лош налеп, всяка ръжда, всяка нечистота, каквато може да има и за да стане по-чисто и блестящо злато. И ние знаем от църковното Предание, че след три дни Пресвета Богородица била възкресена и възнесена, т. е. преселила се на небесата и се радва в небесна слава.

При все това Тя не оставила света, Пресвета Богородица остава със Своята благодат в света. Това за нас е голям извор на надежда и на утеха, –Тя не ни е изоставила и е заедно с нас. Защо е заедно с нас? Защото сега трябва да подкрепя чедата на Църквата; Пресвета Богородица сега трябва, като Майка на Църквата, да се радва с радостта на чедата на Църквата и да скърби с болката на чедата на Църквата.

Нашите радости в този свят са малобройни и малки, болките ни са многобройни и големи, следователно Пресвета Богородица се радва с нас малко и скърби много със света. Скърби с болката на Църквата като цяло и с болката на всеки един от нас, вярващите. Затова във всяка наша скръб, душевна и телесна, да прибягваме към нашата велика Майка като към първо прибежище за помощ и сила.

В наши дни Православната Църква преживява много тежки изпитания. Знаем, че днес ереста на икуменизма разяжда Църквата отвътре като рак и се опитва да я разболее, да я умъртви, ако е възможно. Виждаме вътре в Църквата разделение, виждаме вълнение, виждаме смут. Ереста води до различни нововъведения в живота на Църквата като новия календар, който беше въведен антиканонично, и до толкова други беззакония.

Как мислим – какво причинява всичко това на Пресвета Богородица: радост или скръб и болка? Голяма болка и велика скръб изпитва Пресвета Богородица за положението на Църквата днес. Нейната радост остава с малкото паство, което пази светото Православие неподправено, без нововъведения. Радостта на Пресвета Богородица е с тези, които пазят вярата без нововъведения, на което и място в света да се намират те.

В този смисъл Нейната радост е и тук, в този храм, който е центърът на православните българи, пазещи вярата неподправена. Радостта Й е с вашия архипастир, преосвещения епископ Фотий, когото, аз непоколебимо вярвам, Тя покрива и закриля. Радостта на Пресвета Богородица е с вашите клирици тук, които жертвено се стараят да ви обгрижват по най-добрия начин. Радостта на Пресвета Богородица сте всички вие, които сте тук в този ден, който е истинският празник и ден за чествуване на Нейното успение.

Нека запазим радостта на Пресвета Богородица, нека не Я огорчаваме, нека не отстъпваме, нека останем твърди и крепки в изповядването на вярата докрай каквото и да означава това, колкото и жертви да бъдат поискани за това. И същевременно, нека помислим и за отговорността ни за нашите братя, които са в новостилието. Ако ние се намираме в неподправената истина, трябва и да се молим за нашите братя, които са в новостилието, но и да се опитаме и с личен пример да им помогнем да се присъединят и те към истинското изповедание. Ние имаме голяма отговорност и не бива да забравяме тази си отговорност към цялата Църква. И нека не забравяме, че в края на краищата, разбира се, няма да се спасим само с правилно изповядване на вярата. Не е достатъчно само правилно вярване (гр. ”ортодоксия” – право-славие, но и право-мислие, право-верие – бел. прев.), но е нужно и правилно постъпване, т.е. правилен живот (гр. „ортопраксия” – правилна практика – бел. прев.) във всичко.

Един ученик на св. Григорий Синайски, на име Марк, който минал и през тези места в ХІV в. ( т.е. в пределите на тогавашна България – бел. ред.), бил удостоен от Бога да види значимо и велико апокалиптично и пророческо видение. Видял Пресвета Богородица върху златна, висока кула в един град с дванадесет стени. Около Нея седели дванадесетте апостоли, всички ликове на светиите и всички свети ангели; също така, на известно разстояние по-надолу, били всички представители на Църквата: клириците, монасите и миряните, и всички те славели и възпявали Пресвета Богородица с един глас и с едно сърце. Това било образ на светата Православна Църква, на нейното свето служение. Но на известно разстояние малко по-надолу от този свята образ имало нещо страшно: там била онази валвилонска блудница, за която споменава св. евангелист Йоан в Откровението (18:2). Имало една безсрамна уличница, която вършела всякакъв вид нечистота, всякакъв вид нескромност и се опитвала да привлече вниманието на хората. Опитвала се да привлече към нечистотата и към отстъплението си не само света, който бил далеч от Църквата, но дори и чедата на Църквата. И какво се случило, кое било страшното? Това, че ученикът на св. Григорий Синайски, Марк, започнал да вижда с голямо огорчение как лека-полека чедата на Църквата започват да се отдалечават от славословенето на Пресвета Богородица и да отиват при нечистата уличница на отстъплението. Колкото повече минавало времето, толкова по-малко въздаващи почит оставали при Пресвета Богородица и толкова повече чеда на Църквата отстъпвали и отивали при вавилонската блудница. Това причинило голяма скръб на Пресвета Богородица, Която гледала с огорчение падението на чедата на Църквата. Това причинило скръб на светите апостоли, на всички светии, на светите ангели, заради падението на човеците. Оставяли те славата на Пречистата Богородица, на Пресвятата Богородица, и отивали към нечистотата и към греха. Не е ли това страшно? Не е ли това огорчително? И не представлява ли пророчески образ на нашето време? Повечето наши братя не са се задоволили само с това да си отидат от вярата, от истината и да тръгнат по посока на ересите; но да не се окаже, че дори и истинските чеда на Църквата, т. е. може би ние, не внимаваме, и докато пазим истинската вяра, отпадаме по начина си на живот, в желанията на сърцето си, в мислите на ума си, които не са с Пресвета Богородица и с чистотата, но са с греха?

Пресвета Богородица да ни покрива и да ни закриля, и да не позволява да падаме в отстъпление било във вярата, било в живота. Да останем с истинските Нейни поклонници, да останем докрай Нейни верни чеда и да помним винаги това, което казвал св. Серафим Саровски, че който полага надеждата си на покрова и закрилата на Пресвета Богородица, той никога няма да бъде посрамен, няма да бъде опозорен от нечистите демони, но ще получи Божията милост по молитвите на Пресвета Богородица.

Дано всички да получим Божията милост по молитвите на Пресвета Богородица. За много години! Честит празник! Пресвета Богородица да ни покрива и да ни спасява всички. Амин.


Бележки

Проповедта е произнесена от Негово Преосвещенство, Гардикийския епископ Климент в храм"Успение на Пресвета Богородица" София на 15/28 август 2010 г.


(c) Bulgarian-Orthodox-Church.org