Updated:
11.07.2008 16:41

 

Изложение от името на Църковния съвет на Българската Старостилна Православна Църква


от 23 октомври 2005 г. във връзка с тревожните проблеми в ръководството, живота и дейността на Жаблянския манастир „Св. Иоан Предтеча“

Братя и сестри,

През август тази година Църковният съвет на Българската Старостилна Православна Църква ви уведоми, че проучва постъпили данни за тревожни явления в ръководството, живота и дейността на Жаблянския манастир „Свети Йоан Предтеча“, като пое задължението да ви осведоми по-подробно за хода на своята работа. Дойде време да сторим това, преди да бъде изминат последният етап — вземането, с Божия помощ, на решение, което да бъде духовно най-подходящото и полезното, както за манастира, така и за цялата ни църковна общност.

Приключи една продължителна проучвателна и уточняваща дейност във връзка със сведения за обезпокоителни от духовно-нравствена гледна точка прояви в Жаблянския манастир. За да установи истината и за да направи според силите си въз основа на нея добросъвестна и безпристрастна преценка, Църковният съвет проведе срещи с игумена йеромонах Касиан и осем от членовете на сегашното манастирско братство. Бяха получени също така писмени показания на част от братята, напуснали манастира, а с някои от тях бяха проведени разговори. Общият брой на напусналите Жаблянския манастир братя в периода 2001—2004 година е 16, от които един йеромонах, двама монаси и тринадесет послушника. Ще добавим, че бяха проучени жалбата на г-жа Нина Хлебарова до Църковния съвет на Българската Старостилна Православна Църква, както и преписката между г-жа Хлебарова, от една страна, и игумена и братята на Жаблянския манастир, от друга, във връзка с имуществения спор между тях. Освен това бяха взети под внимание писмо-обръщение на манастирските братя, предназначено за разпространение сред паството на Българската Старостилна Православна Църква, както и някои от писмата на йеромонах Касиан до епископ Фотий, във връзка с възникналите проблеми.

Очертаха се няколко нива на неприемливи и недопустими действия и прояви, относно които Църковният съвет по съвест се оказа задължен да изгради свое становище.

1) Първо ще отбележим случаите на физическо насилие в манастира. Наличието на действия, които могат да се окачествят като физическо насилие, бе признато от всички запитани или предоставили писмени показания. Но на тия действия бяха дадени твърде разнородни лични тълкования. Така например, йеромонах Касиан заяви, че е удрял плесници на някои от братята с възпитателна цел, за да имат страх от него както самите удряни, така и всички останали, та по този начин да се поддържа ред в манастира. Част от манастирските братя изтъкнаха, че са признателни, задето са били възпитавани по такъв начин. Обратно, напусналите манастира споделят за редица случаи на твърде грубо телесно насилие — силни плесници и удари с юмрук, ритници, удари с инструменти. Двама миряни от нашата Църква свидетелствуват, че йеромонах Касиан им е ударил еднократно силни плесници — постъпка, която едва ли може да се оправдае с някаква възпитателна цел. Църковните канони във връзка с такова деяние са ясни. В 27-мо Апостолско правило е казано: „Заповядваме епископ или презвитер, или дякон, който бие съг-решаващи верни … да бъде низвергнат от свещения чин. Защото Господ ни е учил не на това, а напротив — бидейки Сам удрян, не е нанасял удари…“ А 9-то правило на Двукратния събор, като повтаря текста на Апостолското правило и полагащото се наказание, добавя: „На Божия свещеник подобава да вразумява с наставления и увещания, понякога и с църковни епитимии, а не да се устремява към човешките тела с бичове и удари…“

2) Силно безпокойство породи изпратеното със знанието на йеромонах Касиан писмо от братята на манастира, предназначено за разпространение сред паството на Българската Старостилна Православна Църква. В това писмо има хвалебствия за о. Касиан като възродител на мъжкото монашество в България, изразява се също така възхищение от всичките му дела, животът му се окачествява като огледало на светоотеческите принципи и норми, а самият той с ясно внушение е наречен праведен, срещу когото трябва да внимаваме да не въставаме. В никакъв случай не ще си позволим да обезценяваме онова, което йеромонах Касиан е направил заради Господа от чисто сърце и за което, подобно на всички християни, той може да се надява да получи награда. Съгласието му обаче да се разпространява писмо, изпълнено с такива хвалебствия за самия него, е проява на тревожно разминаване с обикновеното християнско съзнание, чиято основа е истинското смирение. А в случая става дума за образован монах и игумен, на когото е поверена грижата за човешки души. Същото писмо съдържа еднозначни отрицателни окачествявания за всички братя, напуснали манастира, а мотивите за напускането им са определени като абсолютно неоснователни. Изключва се самото допускане за лична отговорност и вина на игумена за излизането на братята от манастира. С нежеланието си да спре това писмо, йеромонах Касиан става практически негов косвен съавтор, тъй като животът в манастира е основан на послушание към игумена. Без негово одобрение и благословение не следва да се предприемат каквито и да е начинания, особено по-значими, да не говорим за такова едно писмо-декларация, адресирано до цялото паство на нашата Църква.

3) По време на разговора с членовете на Църковния съвет, йеромонах Касиан трикратно ги подкани да поживеят в манастир. Смисълът на тази покана бе, че тия, които не са живели в манастир, не могат да разберат, а следователно и да преценяват манастирския живот. Ние дълбоко ценим и почитаме монашеския подвиг, но само от това, че някой е монах, съвсем не следва, че е застрахован от грешки и отклонения и че действува винаги правилно и безпристрастно. Общоизвестно е, че в Православната Църква епископът има право и задължение да се грижи за душите на всички свои пасоми, в това число и монасите. Съгласно Устава на Българската Старостилна Православна Църква, управляващият архиерей упражнява това свое право и задължение с помощта на Църковния съвет. Той се състои от председател — понастоящем Негово Преосвещенство Триадицкия епископ Фотий и назначените от него членове — свещеник Константин Дженков и свещеник Николай Иванов, г-н Константин Тодоров и г-н Злати Златев — секретар. Съветът е в този си състав от години наред. За пренебрежителното отношение на йеромонах Касиан към Църковния съвет като висш църковен орган, подпомагащ архиерея, съществуват и други преки и косвени свидетелства.

4) На Църковния съвет станаха известни и следните факти: първо, че през лятото тази го-дина йеромонах Касиан, без благословението на своя архиерей, е предприел пътуване до Гърция за среща с митрополит Киприан; и второ, че поддържа връзка с епископ от Синода на митрополит Киприан, като се опитва да му внушава своето гледище по вътрешно-църковни проблеми, които засягат и него самия. Тези постъпки на йеромонах Касиан са грубо нарушение на църковната дисциплина, изразяващо се в самочинно търсене на подкрепа или арбитраж от предстоятеля на Църква-сестра. Според официалната „Архиерейска декларация“ на Свещения Синод на Противостоящите от 14 юли 1993 г. (ст. ст.), подписана от председателя на Синода митро-полит Киприан, „Синодът на Противостоящите смята българите традиционалисти за Православна Църква — сестра, с която общуваме във вярата и тайнствата без никакво административно подчинение и зависимост, точно така, както общуваме с традиционалистите в Румъния и с Руската Православна Задгранична Църква.“ Разглежданото деяние на йеромонах Касиан е напълно недопустима за един клирик намеса в образцовите, напълно искрени и проникнати от дух на любов в Христа отношения между нашите две Църкви. Такова едно деяние е недвусмислено и категорично нарушение на 39-то Апостолско правило, което гласи: „Презвитери (към които спадат и йеромонасите – ск. н.) и дякони да не вършат нищо без волята на епископа си. Защото нему са поверени Господните люде и той ще дава отговор за душите им."

5) Относно жалбата на госпожа Нина Хлебарова Църковният съвет установи следното:

Г-жа Хлебарова, която е възрастна, самотна жена и страда от тежки хронични заболявания, е предоставила собствения си имот — етаж от къща на улица „Гребен планина“ №15, София — на братството на Жаблянския манастир срещу поето от игумена и братята задължение за нейното подпомагане.

Г-жа Хлебарова счита, че поетите задължения не се изпълняват и иска да й бъде върнат имотът. Йеромонах Касиан и братята изтъкват, че са полагани грижи за г-жа Хлебарова и ако има неизпълнени задължения, то това е по нейна вина. Йеромонах Касиан изрази категоричен отказ да бъде върнат имотът. Този свой отказ той подкрепя с цитиране на съответни църковни канони. Но начинът, по който се борави с каноническите текстове, поражда сериозно възражение — те не са в закономерна вътрешна връзка с духовно-нравственото съдържание на разглеждания случай, а са външно налепени доводи, целящи да докажат безусловната правота на собствените твърдения.

Църковният съвет не е компетентен да се произнесе по формално-юридическите основания на страните. От духовно-нравствена гледна точка Църковният съвет изразява становището, че собствеността върху имота следва да се възстанови на г-жа Хлебарова, тъй като не се оспорва, че голяма част от поетите към нея задължения не са изпълнявани. По съвест имотът би трябвало да бъде върнат, още повече че става дума за самотна, възрастна и болна жена.

Освен този неразрешен и придобил твърде остър ход имуществен спор с г-жа Нина Хле-барова, Църковният съвет установи и други случаи, пораждащи неясноти и смутове във връзка с материалните взаимоотношения на манастира с различни лица. Тия проблеми са допълнителен тревожен сигнал, който не може да бъде подминат. В тази връзка трябва да споделим, че приемаме за факт следното: стопанската дейност на манастира до голяма степен е превърната в приоритет, и е изместила на втори план духовните занимания. Това е особено опасно в нашите бездуховни и изпълнени с коварни измами предантихристови времена, когато за повечето от хората става все по-трудно да усвоят здрави духовни понятия и да водят правилен духовен живот. Богатството на Църквата винаги е било във възможно най-пълното единение на душите с Господа, за което материалните условия нямат първостепенно значение.

* * *

Наред с обобщено споменатите нарушения и нередности бяха установени и други, които приемаме за по-субективно звучащи и поради това ги оставяме без специален коментар. В основата на окончателното решение по тревожните проблеми, свързани с ръководството, а оттам и с живота и дейността на Жаблянския манастир, ще залегнат изложените по-горе в сбита форма нарушения и нередности. За самото решение ще бъдете своевременно осведомени.

Накрая бихме желали да споделим с вас едно твърде обезпокояващо, тягостно впечатление от начина, по който протекоха разговорите ни с йеромонах Касиан и с манастирските братя, а също и от други техни прояви през изтеклия период. Става дума за проявената от тях пълна убеденост в собствената им безусловна и непоклатима правота. Тази липса на най-обикновена човешка самокритичност, — в случая дори не би могло да става дума за християнско смирение — неизбежно блокира възможността за открит, смислен и градивен разговор с йеромонах Касиан и останалите манастирски братя. А това ни поставя в изключително трудно положение. Защото сме поели отговорността да разработим най-важното за всички нас, за цялата ни църковна общност, а именно — заключителна преценка по съвест пред Господа и въз основа на нея — окончателно решение, което да бъде правилно разбрано и да принесе действителна полза за всички страни. Завършвайки това осведомително изложение, просим вашата молитвена подкрепа за по-нататъшната ни отговорна работа.


© 2008 The (Old Calendar) Orthodox Church of Bulgaria
http://bulgarianorthodoxchurch.org

Contacts:

email address for contacts  gif picture
[guestbook]