Българска Православна Старостилна Църква

ВЪДВОРЯВАНЕ НА НЕГОВО ПРЕОСВЕЩЕНСТВО ЕПИСКОП АВКСЕНТИЙ ЗА УПРАВЛЯВАЩ АРХИЕРЕЙ НА НОВООСНОВАНАТА ЕТНИЙСКА И ПОРТЛАНДСКА ЕПАРХИЯ НА АМЕРИКАНСКИЯ ЕПАРХИЙСКИ СИНОД НА ЦЪРКВАТА НА ИПХ НА АМЕРИКА

На 26 април (13 април ст. ст.) 2015 г., Неделя на мироносиците, Негово Преосвещенство бившият титулярен Фотикийски епископ Авксентий, който през януари тази година беше избран от Синода на Църквата на истинските православни християни (ИПХ) в Гърция за епископ на новооснованата епархия на Етна и Портланд, беше въдворен в новата си църковно-административна длъжност в манастира „Св. Григорий Палама” в Етна, Калифорния. По молба на Негово Преосвещенство събитието се състоя в сравнително тесен кръг и протече скромно, в монашески дух.

Светата литургия беше отслужена от четирима архиереи – Негово Високопреосвещенство Американския митрополит Димитрий, председател на Епархийския Синод на Църквата на ИПХ в САЩ, Канада и Южна Америка, представител на Свещения Синод и на Негово Блаженство Атинския архиепископ Калиник, Негово Високопреосвещенство Торонтския митрополит Мойсей и Негово Преосвещенство Сергий, епископ (на покой) на бившата Портландска епархия. Негово Високопреосвещенство Хризостом, митрополит (на покой) на бившата Етнийска епархия, взе молитвено участие в евхаристийната служба. На архиереите съслужиха четирима свещеници, четирима дякони с участието на един иподякон. Свещениците от енорията „Св. св. Киприан и Юстина” в Етна протопрезвитер Давид Кауни и о. Йероним Зубрицки участваха молитвено в светата литургия .

Освен местните монаси от манастира „Св. Григорий Палама” и монахини от манастира „Св. преподобномъченица велика княгиня Елисавета”, за духовното тържество бяха пристигнали монаси от манастира „Св. Григорий Синаит” в Келсивил, Калифорния, където епископ Сергий е игумен, а също и йеродякон от манастира „Свето Възнесение Господне” в Беърсвил, Ню Йорк, чийто игумен е митрополит Димитрий.

В края на чина на въдворяването митрополит Димитрий произнесе кратка проповед, в която изтъкна:

... Само преди няколко години ние бяхме разделени, а сега, както пее Църквата в своите песнопения „благодатта на Светия Дух ни събра”! И сигурно доказателство, че основаването на тази епархия е дело на Светия Дух, е фактът, че Свещеният Синод избра Вас за неин пастир и водач. Сега, когато имам честта да Ви познавам лично, виждам, че сведенията [за Вас] не отразяват изцяло истината, тъй като Вие сте едновременно и благочестив, и мъдър човек – едно много рядко съчетание в наше време. Затова прославям Бога, а също така благодаря на Вашия духовен наставник митрополит Хризостом, който с усърдие и любов Ви е възпитал в монашеския живот и Ви е образовал духовно и интелектуално.

Бог Ви е поставил да бъдете светилник, светещ на Запад. „Дните са лукави”, както казва Апостолът, и задачата, която стои пред Вас, е плашеща. Ние живеем сред култура на атеизъм и неразкаяна безнравственост и дори тези, които се наричат православни християни, търсят как да разрушат устоите на Христовото Евангелие и да изменят на преданията, дадени ни от светите апостоли...

Възлюбени брате, всички ние, особено онези от нас, които сме призвани да бъдем пастири на Църквата, ще имаме приятели и вргове. Ще има такива, които ни мразят, и такива, които ни обичат. Но нека помним, че нашата задача не е да убеждаваме хората да ни харесват, а да ги водим към това да обичат Бога. По това можем да бъдем познати, че сме истински пастири...

... Ние имаме високи очаквания от Вашето ръководство и големи надежди за бъдещето на тази епархия. Затова Ви предаваме на благодатта на Всесветия Дух. Нека Той да Ви ръководи по пътя на мъдростта; нека Той да Ви укрепява да понасяте всяко изкушение и нека Той да Ви дари радостта да видите Вашите духовни чеда, православните християни от тази епархия, да възрастват във вярата и да постигат спасението, за което всички ние копнеем!...”

В отговор Негово Преосвещенство Етнийският и Портландски епископ Авксентий се обърна с няколко изречения към всички:

... Преди всичко моля Ваше Високопреосвещенство, както и всички събратя архиереи, всички мои събратя клирици, всички монашестващи и всички миряни: простете ми за много мои недостатъци, които винаги се виждат... Напълно съм наясно с товара, който лежи пред мен, и с преклонени колене и сведено сърце искрено умолявам всички Ви да бъдете търпеливи, да ме търпите и да ме подкрепяте с молитвите си.”

В интронизационното си слово Негово Преосвещенство говори за разделенията, които засягат всички страни на съвременното общество, разрушавайки и неговата основна клетка – семейството. Ние идваме от този свят в Църквата с нашия стар човек и пренасяме тези разделителни линии в нея, което е много опасно. Като пример за влиянието на травмиращите събития в света върху Църквата той даде капитулацията на Руската Православна Задгранична Църква, тази съкровищница на духовни богатства, пред Московската патриаршия – крачка, сравнена от Триадицкия епископ Фотий със слизане от кръста. Подобно сътресение предизвиква силни нападения на съмнение у вярващите.

Негово Преосвещенство отбеляза, че се появяват опасни изкушения: отляво, мнозина изглежда следват разрушителните сили, като превръщат своите черно-бели, опростенчески мнения в личен и рационален критерий за предание и автентичност. Отдясно, чрез бягане от личната отговорност и предлагане на послушание към църковни власти, които печелят възхвали от различни земни управници и се самопровъзгласяват за „официални”, „канонични”, въпреки недоказаността на тези твърдения. Той изтъкна:

Наше първо задължение е да избягваме тези уловки като незрели, като внесени от протестантски и римокатолически принципи, които не изразяват адекватно уникалното умонастроение на Православието и като решения, които нарушават историческото свидетелство на Църквата... И така, ние трябва да се посветим на това да проникваме в дълбините на опита на Църквата и да преоткрием умонастроението, което две хилядолетия истински е ръководело нейния живот. То е истинското решение за нашите противоречия. Само то лекува нашите разделения. Само то осигурява истинско единство.”

Накрая епископ Авксентий обобщи:
„1. Първо, понятието за общо мислене, което е отражение на здрав църковен живот ... е библейско, светоотеческо и стои в самата сърцевина на християнското послание... От светоотеческата екзегеза на Писанието и от съответните тълкования на писанията на самите църковни отци ние извличаме голямото множество църковни богословски текстове, които илюстрират простия факт: верните чеда на Църквата винаги са се старали да приличат на своите предшественици – да мислят, да говорят и да правят онова, което е дошло от [тези] преди тях. В богословската литература ние наричаме тази цел придобиване на „[духовното] мислене на светите отци”.

2. Второ, това сходство в едно споделено мислене не е имитиране... Както съветва св. Павел, придобиването на това мислене става посредством вътрешно „обновяване” и „преобразяване” (срв. Рим. 12:2) осъществявано чрез общение със Самия наш Господ, Който „вчера, и днес, и вовеки” (Евр. 13:8), с Неговия Безначален Отец и Неговия Животворящ Дух, остава достъпен за всеки вярващ... Придобиването на „[духовното ]мислене на светите отци” също така не е интелектуално, равносилно на „книжно знание” – макар че ... изучаването също има своето място. Това общение е дар от Бога. Това е мисленето, което придобиваме чрез единение с Христос...

3. Трето, ние трябва да се посветим на постоянно изправително обучаване във вярата... Наш свещен дълг е да „изследваме Писанията” (Иоан. 5:39) и да ги „изучаваме”... Незнанието и забравянето са недъзи, които крадат от нас духовните ни съкровища и отварят вратата да дявола, чиито лукави слуги са строени срещу нас и за чиито хитрости Апостолът ни предупреждава, че не трябва да ни бъдат неизвестни...

4. Четвърто и последно, заповедта към нас да получим [духовното]мислене на светите отци означава, че нашите трудове трябва да бъдат насочени навътре, към нашата собствена разумна душа, също толкова, ако не и повече, отколкото те са насочени към онези около нас...

Царството Божие започва вътре във всеки един от нас. Нашият център трябва да бъде там, ако искаме да намерим както причината, така и лекарството за всички болести... Св. Йоан Златоуст отбелязва, че в действителност никой не може да ни направи нищо лошо, ако ние не дадем за това вътрешното си съгласие...

... Предлагам смирената мисъл, че истинският път към [духовното]мислене на светите отци – на църковно умонастроение, което спомага за здравата действеност на Църквата, предпазва ни от злото и от заплахите от разделение, спомага за изцеляване на разделението и раздробяването ..., започва с възприемането на страданията на нашия ближен, както и с възхищението ни от неговото благородство. Не е достатъчно да се стремим да виждаме Божия образ един в друг. Трябва да видим нашата връзка с греховете на ближния си и дори нашата отговорност за тях посредством нашето собствено истинско покаяние и откриването на корените на греха и изворите на зло вътре в нашите собствени души...

По молитвите на нашите свети отци, Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилвай ни и ни спаси!”

Източник: http://dep.church/news.html




© Bulgarian-Orthodox-Church.org