Българска Православна Старостилна Църква

КРАТКО СЛОВО НА НЕГОВО ВИСОКОПРЕОСВЕЩЕНСТВО АМЕРИКАНСКИЯ МИТРОПОЛИТ ДИМИТРИЙ ПРЕД СЕСТРИНСТВОТО НА КНЯЖЕВСКАТА ОБИТЕЛ „ПОКРОВ НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА”, ПРОИЗНЕСЕНО НА 2 ЮЛИ (19 ЮНИ ст.ст.) 2015 г.

Както знаете, монашеския живот е живот на борба. Вероятно знаете това по-добре от мен. Но от послушание към Негово Преосвещенство ще кажа няколко думи.

Същината на духовния живот е очистването на душата. Единственият начин да очи­стим душата е чрез покаянието. И ние носим тези черни дрехи като знак на покаяние и знак, че сме умрели за света. Единственият начин да познаем Бога е първо да познаем самите себе си. А единственият начин да познаем себе си е да разберем, че сме грешници. Духовната работа се извършва бавно и ние ставаме способни да влезем в сърцето си. Ала преди да влезем в сърцето си, виждаме, че има много прегради, облаци около сърцето – нашите страсти. Но чрез покаянието, сякаш светкавица пада от небето, разпръсква този мрак и ние ставаме способни да влезем малко по-навътре в сърцето си. Понякога хората се изплашват от влизането вътре надълбоко в сърцето, излизат обратно и искат да се върнат в света. Защото започват виждат колко грозни можем да станем чрез нашите страсти. Ето защо Господ Иисус Христос казва в Евангелието на св. Йоан, чрез ръката на свети Йоан Богослов: „Иисус знаеше що има в човека…” (срв. Иоан. 2:25). Чрез Божията благодат, макар че сме направени от най-смирения материал, от земната пръст, Господ взема това низше нещо и го възвисява. И Той ни прави богове по благодат. И когато се е възнесъл в царството Небесно, Той е въздигнал и падналия човек. Нашият живот е живот в покаяние. Ако наистина познаем себе си, духовните ни чувства ще стават все по-усетливи. И ние ще разберем, че всеки момент било с дело, било дума, било с мисъл, можем да съгрешим пред Господа.

Във възкресната служба на втори глас на антифоните на утренята ние пеем: „Поми­луй нас, Господи, защото съгрешаваме много всеки час, и ни дарувай преди края да намерим сред­ствата на покаянието.” И се моля Бог да ни даде способността да се научим на покаяние по молитвите на вашия отец, по молитвите на българските светии и по молитвите на всички светии. Молим също да се молите за нас. Можем също да намерим в изреченията на всички отци, които са живели в голяма борба през целия си живот, да казват: „Още не съм започнал труда на покаянието.” Не можем да забравяме важността на покаянието. Човек, който иска по свой начин да прави нещата и да изпълнява своята воля, винаги ще намира, че има някакъв проблем с нещо: „Защо това е така, защо онова е инак…” А човек, който се подчинява на Божията воля, за него всичко е добре, всичко му се струва рай. Той вижда Бог във всяко едно нещо. Дано Бог да ни дари да узряваме духовно, за да можем да виждаме Божията воля чрез всички неща, които вършим през живота си чрез подчиняване на своята воля на Божията воля. Молим Господ да ни запази в нашата свята православна вяра, защото предварителното условие за освещаване е човек да бъде част от Църквата. От стъпалото на покаянието се изкачваме в следващата степен, която е просвет­лението и след това вече обὸжението. Да се надяваме, че ще започнем поне от първото стъпало.

Молим майка Серафима и сестрите да ни споменават в молитвите си, та Бог да ни запази в православната вяра, да можем отново да дойдем в България, да служим съвместно с нашия събрат архиерей, да се причастим от една Чаша. Както казахме вчера, това е най-големият израз на любовта – да можем да участваме в светата Евхаристия. Това изразява не само лю­бовта ни към Бога, но и любовта помежду ни. И разбира се Евхаристията със светото Причастие е израз на Божията любов към човечеството. Цялото Божие домостроителство за нашето спасе­ние е изразено в светата литургия – Рождество Христово, Кръщението, Разпятието, Възкресе­нието и Петдесетницата. Простете ми за многословието.

Отново просим молитвите ви. Молим Ви да се молите за нашата Църква в Америка, за нашите манастири. Опитваме се да направим женски манастир в нашата митро­полия – да се помолим това нещо да се уреди. Дай Боже!




© Bulgarian-Orthodox-Church.org